Лидерски дуел по български – това може да се окаже решението на политическата криза

Румен Радев влезе в Министерския съвет като премиер и най-накрая сбъдна прогнозите, че е орисан да оглави изпълнителната власт. В неговия стол пък седна изгрялата нова политическа звезда Кубрат Пулев, спечелил убедително президентските избори

Ключови думи: румен радев, кубрат пулев, лидерска битка, премиер, президент

Една сутрин България се събуди в нова политическа реалност. Народът масово бе гласувал за следващите спасители. Така Румен Радев влезе в Министерския съвет като премиер и най-накрая сбъдна прогнозите, че е орисан да оглави изпълнителната власт. В неговия стол пък седна изгрялата нова политическа звезда Кубрат Пулев, спечелил убедително президентските избори.
Очакванията към тях бяха високи. Като всички новоизбрани лидери, и те започнаха с пламенни обещания и народът наистина се зареди с надежда. Но скоро се появиха първите искри между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2.
Конфликтът пламна, както често се случва по тези географски ширини, на тема национална гордост и лидерски умения. Радев изказа мнение, че „министър-председателят трябва да води народа с разум и далновидност“, а Пулев контрира, че „президентът трябва да респектира с воля и сила.“. Единият подкрепи вдигане на заплатите на учителите. Другият пък заяви, че повече заслужават лекарите. После взеха да спорят за щяло и нещяло ежеседмично. 
Както може да се очаква, спорът бързо стигна до ниво „кой е по-по-най“. От пресцентъра на Министерски съвет пуснаха съобщение, че премиерът прави 100 лицеви опори всяка сутрин. На другия ден обаче пиарът на Пулев гордо обяви, че президентът прави по 120, и то след 30 минути спаринг с гардовете от НСО.
Ситуацията започна да става все по-напрегната, а медиите с наслада следяха и отразяваха конфликта. За народа този двубой започна да се превръща в любим сапунен сериал. След отвращението към гласуването и намалялата активност, предизвикани от дългата поредица безплодни избори, интересът към политиката отново се завръщаше! Вече нямаше безразлични българи. Те се бяха разделили на две равни половини, като едните подкрепяха премиера, а другите президента.
Когато конфликтът достигна връхната си точка на кипене, Радев и Пулев обявиха публично, че ще се разберат по мъжки. Чрез телевизионен дебат? О, съвсем не! Двамата щяха да докажат кой е по-подготвен и издръжлив чрез… състезание по коремни превъртания. 
Отдавна никой в България не беше виждал истински лидерски дуел. Народът полудя. Букмейкърите започнаха да приемат залагания, като коефицентът за победа на двамата бе почти еднакъв. Радев беше по-възрастен, но тренираше цял живот и продължаваше да поддържа завидна форма. Пулев, макар по-млад, беше натежал след края на активната си кариера в бокса. Но и той тренираше редовно. 
Закипя трескава подготовка. В триъгълника на властта бе монтиран нов модел фитнес уред, уникален и конструиран от родна фирма специално за събитието. Наричаше се „Българска преобръщалка 3000“. Когато дойде дългоочакваният ден, половин София се събра да гледа. Такова множество не бе наблюдавано от времето на седесарските митинги през 90-те години на миналия век. Камерите на всички телевизии също бяха там, готови да покажат в пряко предаване историческия момент.
И ето ги – Радев и Пулев. Горди, могъщи, застанали от двете страни на уреда, мускулите играят под кожата, очите им присвити като на Чарлз Бронсън във филма „Имало едно време на Запад“. Сигналът за начало прозвуча. Двамата скочиха към лостовете едновременно и започнаха да се превъртат като бесни. Народът гледаше в захлас.
Минутите течаха, а превъртанията продължаваха. Неколцина зрители припаднаха, замаяни от следенето на въртящите се фигури. Те бяха изнесени на ръце над тълпата някъде назад, точно като на концерта на „Металика“ в Пловдив. Но Радев и Пулев продължиха да се въртят като някакви митични герои и никой от двамата не искаше да се предаде. 
Накрая те се строполиха един до друг изнемощели, а множеството ги поздрави с бурни аплодисменти. Нямаше победител, нямаше победен. Имаше само не един, а цели двама истински народни водачи, за каквито България отдавна мечтаеше.
През следващите дни одобрението към Радев и Пулев скочи до небето. Социологическо проучване установи, че според 80 % от българите никога не сме имали по-достойни и мъдри управници. В кафенетата и социалните мрежи всички споделяха възхищението си. 
Така най-после политическата криза в България бе победена и прогонена вдън земи тилилейски. Сега идваше ред на икономическата, демографската, социалната и всички други кризи, чакащи на опашката.