73% от зрелостниците са скъсани на поправителната матура по български

Ключови думи: зрелостници, скъсан, изпит, поправителна матура, български език, поправка, резултати

73% от зрелостниците, явили се на поправителна матура по българска език и литература, не са успели да положат успешно изпита си. Това показват данни, предоставени от МОН в отговор на запитване на "Сега".

Въпросната матура се проведе на 22 август т.г., като на нея се явиха 5030 ученици, от допуснати общо 6396 души. Става дума за младежи, които не са издържали успешно изпита през предишни сесии. Те трябваше да пишат есе по фразата "Щом любов нямам, нищо съм" или интерпретативно съчинение по стихотворението "До моето първо либе" на Христо Ботев.

Средният брой точки на този изпит е 23.5 т. от 100 т. За успешно положен изпит се смята този, който е получил минимум 30 т.

Само един зрелостник е получил оценка "Отличен" - над 5.50. 1% от явилите са оценени с "Много добър", 8% - с добър, 18% - със среден, а 73% не са положили успешно изпита, сочат данните на МОН. Оттам посочват, че традиционно на сесията през месец август на матури се явяват само зрелостници, които до момента не са полагали изпити, и основно - имат слаб резултат при предходни явявания. Към това се добавя и фактът, че по голяма част от предметите зрелостниците са много малко на брой. Т.е. всичко това се отразява върху представителността на резултатите.

"Резултатите от тази сесия са съпоставими с резултатите от миналогодишната сесия през месец август. Основно затрудненията на зрелостниците са свързани както с немалка част от затворените задачи, така и със задачите, които изискват свободен отговор, както и със задачите по някои от предметите, свързани със създаване на текст", посочват от МОН.

Втора матура

На втората задължителна матура през август са се явили 1640 младежи, при допуснати 2079.

Най-голям е броят на явилите се по английски език - 506 зрелостници, 430 от които са били на ниво В2. Средният брой точки, които са получили, е 31.4 т. На изпит по география са се явили 341 души, като средният брой точки е 25.4 т. (0.3% са оценени с отличен, 0.3% - с много добър, 10.4% - с добър, 24% - със среден, 65% - със слаб). 266 са положили изпит по биология - средно те са получили 22.2 точки.

На матура по история, на която са се явили 210 души, средният брой точки е 32.8 т. (40% са със слаба оценка), а на тази по философия (90 явили се) - 38.4 т. По математика са се явили 41 зрелостници, по изобразително изкуство - 15, по музика - 13, по химия - 6, по физика - 5, по руски език - 9, по немски - 8, по испански език - 2, френски език - 4 и италиански език - 2.  

На задължителния държавен изпит за придобиване на професионална квалификация от допуснатите 2906 младежи са се явили 2213. 29 от тях са взели изпита с отлична оценка, а слаб резултат имат 23% от явилите се на поправителната сесия зрелостници.

На дъното

Не е ясно откъде точно са учениците, явяващи се на поправителни матури, но може да се предположи, че те са предимно от училища, в които средните резултати са много ниски. Анализ на Института за пазарна икономика наскоро показа, че в 148 училища през 2024 г. средният успех на зрелостниците на матурата по български език е под Среден (3), а 8 от тях са със средна оценка Слаб (2). 1/6 от седмокласниците са учили в изоставащи по математика училища. Почти 9 000, или 1/6 от всички ученици, са били в училища с много нисък резултат - под 20 т., показаха данните. По този повод старши изследователят Петър Ганев от ИПИ коментира, че слабите училища трябва да се сложат под специален надзор и в тях да се предприемат специални мерки, вкл. да се изпратят учители от друг области, докато резултатите на учениците не отбележат напредък. Намаляването на голямата ножица между силни и слаби ученици е един от факторите, които в голяма степен се отразява на икономиката в дългосрочен план, твърдят икономистите.