ГЕРБ-СДС дръпна с 12 % на финалната права, 7 партии влизат в 51-ото НС

Ключови думи: Екзакта Рисърч Груп, новини, Флагман, Бургас

Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода от 19 до 22 октомври 2024 г. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю “лице-в-лице”. Максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е +/- 3%.

Изследването е реализирано със средства на „Екзакта Рисърч Груп” като част от изследователската програма на агенцията.Съгласно Изборния кодекс, всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Забележка: Изследването е проведено на територията на България и настоящите данни на „Екзакта” не отразяват нагласите на избирателите от чужбина.

1. Възможно ли е да има добро и стабилно управление след парламентарните избори на 27 октомври у нас?

Възможно ли е, според Вас, след предстоящите парламентарни избори на 27 октомври, страната ни да има добро и стабилно управление?

71% от българите, участвали в настоящото проучване, не вярват, че е възможно след изборите на 27 октомври страната ни да има добро и стабилно управление.

29% от интервюираните са оптимисти. По-често допускат, че е възможно добро управление избиратели на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ. Подобен отговор изразява очаквания техните партии да участват в управлението на страната.

Силно скептични към възможността да има добро и стабилно управление на страната след 27 октомври са избирателите на Възраждане (три четвърти от тях), както и привържениците на МЕЧ и на Величие.

42% от заявяващите категорично намерение да гласуват на 27 октомври, посочват, че е възможно след изборите страната ни да има добро и стабилно управление.

Болшинството от твърдо решилите да не гласуват на 27 октомври, отхвърлят възможността у нас да има добро и стабилно управление след изборите.

2. Електорална активност

Обществените нагласи са белязани от висока степен на нетолерантност към политическата ситуация в страната, както и към политиците. Изследванията ни от последната година показаха, че все повече българи се определят като отвратени от политиката и политиците у нас, а не просто като политически апатични.

Поредната предизборна кампания не даде съществен принос за изборна мобилизация. Това се потвърждава и от декларативната избирателна активност, която, по данни от настоящото изследване, възлиза на около 30%. Разбира се, можем да очакваме реална активност в деня на вота различна от заявената в това изследване. Но при сегашните данни, очакваният брой избиратели, които ще отидат до урните, е около 2 милиона, като изчисленията се базират на официалните избирателни списъци.

Категорично намерение да гласуват заявяват по-често избиратели на възраст над 50 години - половината от тях. В същото време, не повече от една трета от хората на възраст под 40 години са сигурни, че ще отидат до урните.

Висшистите, жителите на градовете-областни центрове, както и живеещите в селата, по-често заявяват категоричното си намерение да гласуват. Представителите на етническите общности у нас също декларират по-висока увереност, че ще гласуват.

3. Електорални нагласи към 22 октомври 2024г.

За кандидатите на коя партия/коалиция ще гласувате на предстоящите парламентарни избори на 27 октомври 2024 година?

(Данните са в процент от твърдо решилите да гласуват българи)

Според данните на Екзакта от това изследване, седем партии намират място в следващия състав на парламента. За участие в 51 –вото Народно събрание се борят и три по-малки формации, които остават под 4 процентовата бариера. Най-близо до четирите процента е ПП МЕЧ.

ГЕРБ без съмнение ще победи в предстоящата изборна надпревара. От изследването ни е видно, че няма обществена група или прослойка, в която ГЕРБ да не получава първи резултат.

Предвид оспорваната надпревара за второто място между коалицията ПП-ДБ и Възраждане, данните от изследването показват, че Възраждане имат по-голяма подкрепа от ПП-ДБ сред мъжете и сред най-възрастните избиратели, а ПП-ДБ имат по-добри позиции от Възраждане сред младите и образовани българи, както и сред живеещите в по-големите населени места – столица и градове-областни центрове.

Трудно е да се прогнозира как ще приключи в изборния ден надпреварата между АПС и ДПС-Ново начало. Може да се коментира, обаче това, че в хода на кампанията, ДПС-Ново начало успя да стопи част от преднината на АПС на А. Доган.

БСП - Обединена левица се явява във формат, който цели да обедини левите избиратели. Предстои да установим как ще бъде приета тази формация и ще успее ли да привлече периферен вот.

ПП МЕЧ, Синя България и ПП Величие имат електорални дялове, които ги поставят непосредствено след формациите, които с висока вероятност попадат в следващия парламент. ПП МЕЧ и Синя България имат по-твърди електорални ядра отколкото ПП Величие.

91% от бившите избиратели на Възраждане от парламентарния вот през юни 2024 г. твърдят, че отново ще гласуват за тази партия. ГЕРБ-СДС могат да разчитат на 90% от избирателите си от преди няколко месеца. БСП са запазили 81% от избирателите си, а ПП-ДБ – 78%.

71% от избирателите на ИТН също заявяват, че отново ще ги подкрепят.

Протестният вот понастоящем най-силно се олицетворява от негласуващите българи, чийто дял расте. Няма партиен електорат, който през последните години да не попълва периодично /макар и в различна степен/ „армията” на негласуващите у нас.

В същото време намаляват хората, които отиват до урните, за да гласуват с опцията „не подкрепям никого”.