Днес трябва да почерпи
Става на 66 години
Владимир Николов Пенев е роден на 24 октомври 1958 г. в столицата. С богатата си кариера и значителен принос към българската култура, той е един от най-обичаните и уважавани актьори в страната. Неговите многобройни роли на театралната сцена, в киното и телевизията не само че завладяват публиката, но и я вдъхновяват. Нека разгледаме пътя на този талантлив артист и запомним заедно някои интересни моменти от неговия живот: Син на журналиста Никола Пенев, Владо от малък е обграден от литература и култура, което неизменно влияе на избора му да стане артист. След завършване на средното си образование в 8-о СОУ „Васил Левски“, той постъпва в Националната художествена академия, където завършва магистратура по актьорско майсторство в класа на проф. Николай Люцканов. Кариерният му път започва през 1985 г. в Младежкия театър „Николай Бинев“, където остава до 1992 г. След това преминава в Народния театър „Иван Вазов“, където играе в редица значими постановки. Неговите театрални изяви са разнообразни, включващи роли в класически произведения и съвременни драматургични текстове.
През годините Владо Пенев печели сърцата на зрителите не само с актьорските си умения, но и с отдадеността си към театралното изкуство. Той играе в редица постановки, включително „Дон Кихот“ и „Ангели в Америка“, показвайки своите многостранни таланти и хипнотизиращо сценично присъствие. Неговата способност да пресъздава сложни и емоционални персонажи го прави не само любимец на публиката, но и уважаван артист в професионалните среди.
Владо не само че се представя като талантлив актьор, но и като успешен режисьор. Той поставя спектакли, които са високо оценени от критиците и зрителите, добавяйки нова дименсия към театралната сцена в България.
Вижте любопитни факти за актьора:
Озвучава едни от най-известните актьори
Владо Пенев е гласът на български на Дейвид Духовни, Арнолд Шварценегер, Джак Никълсън, Джордж Клуни, Орландо Блум, Робин Уилямс, Чарли Шийн, Силвестър Сталоун и още много, много други велики актьори. Перфектната му работа по тези образи му носят награда Дубларт за цялостен принос.
Бил е министър на културата
Годината е 2013-а, а служебният премиер Марин Райков избира Владимир Пенев за свой министър на културата. Негови приоритети бяха увеличаването на заплатите в театрите, работата по археологически обекти, както и ремонт на някои училища.
Отказва дъщеря си от актьорството
Актьорът има дъщеря, Яна. Тя обаче не поема по неговия път, защото още в ранна детска възраст попарил всяко нейна амбиция по темата. "От теб актриса не става", казал Владими Пенев на дъщеря си. Днес тя го описва като невероятен, изключително интелигентен и много подробен човек.
Има свои отпечатъци на Стената на славата
Става въпрос за онази пъстра стена до Театър 199 в София. Там могат да се видят отпечатъците на ръцете на Владимир Пенев, както и неговото послание: "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш".
Свалял е 20 кг със Зоната
Зоната е диета, която има много фенове у нас, а един от тях е Владо Пенев. През 2018 г. той и неговата добра приятелка Марта Вачкова се подлагат на режима и отслабват значително, пише edna.bg.
Актьорът Владимир Пенев ще отпразнува своя 66-и рожден ден по специален начин – с юбилейното 50-о представление на емблематичната постановка „Великденско вино“. Спектакълът по едноименната пиеса на Константин Илиев, режисиран от Явор Гърдев, можете да гледате този четвъртък от 19:00 ч. в Народния театър.
Ролята на поп Кръстьо, изпълнявана блестящо от Владимир Пенев, е едно от най-силните превъплъщения в неговата кариера, донесло му награди ИКАР и Аскеер за водеща мъжка роля. Със своето дълбоко емоционално присъствие и изключителен драматичен талант, той успява да вдъхне нов живот на този сложен и трагичен образ, който остава запечатан в сърцата на зрителите.
На сцената той си партнира с Павлин Петрунов, който оставя публиката безмълвна с ролята си на Гечо Немия.
Пиесата, превърнала се в обичана, съкровена класика и обиколила с невероятен успех сцените на българските театри през последните 45 години, ни подканя да възкресим присъствието на Левски във въображението си, да си задаваме въпроси за предателството и разкаянието.
А спектакълът на Явор Гърдев ни провокира да помислим за родолюбието във времена, в които „лицата на светците висят по прасците“.
