Справедливостта е неизбежна, има ад дори за боговете

След издаването на „Божествена трагедия“ Ангел Хаджипопгеоргиев разкри, че се рови из написаното от Йоан Кантакузин, защото следващата му книга ще е за Йосиф Българина

Ключови думи: Ангел Хаджипопгеоргиев, богове, Данте Алигиери, изкуствен интелект, Орфей, Лео Таксил, Зевс, Сергей Есенин

Наказанията на боговете са най-вече за кръвожадност, алчност, подлост, но с особен акцент към прелюбодеянията и блудствата, твърди писателят Ангел Хаджипопгеоргиев. Дори Зевс е там, заради постоянните му изневери и осеменяване на човешки, но и божествени същества от женски пол, казва той за новата си книга „Божествена трагедия“, в която с  хумористичен език пише за Ада на боговете, където Данте Алигиери го води и дори вземат интервюта от наказаните безсмъртни същества.

Вдъхновен от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, Хаджипопгеоргиев води читателите към забавление, като същевременно дава разнообразна информация за религии и култове, както и нови интерпретации на много теологични хипотези.

Пред репортер на Флагман.БГ той разкри, че наказанията за боговете са свързани с ментално въздействие, перманентен психически тормоз и издевателства над егото, самолюбието и бившето състояние на властимащи. Може да се търси връзка със съвремието и тези властници, които се смятат за безсмъртни, обяснява писателят. Много е лесно и ужасно болезнено да се падне от върха до Кота 0, добавя той.

Дружеството на пловдивските писатели е поело инициативата за представяне на  Ангел Хаджипопгеоргиев в читалище „Възраждане“ в града под тепетата на 22 октомври от 18 часа.

-Представянето на новата ви книга "Божествена трагедия", която вече излезе на руски и английски език, е един от поводите да се върнете в България. Може ли да се каже, че следвате тенденцията след „Исусови хроники" и очаквате ли да предизвикате нов скандал в църковните среди?

-Едва ли някой поп ще си оскверни очите с четене на тази книга. С „Хрониките“ беше същата история – почти никаква реакция от Българската православна църква. Тенденциите сега са точно в безразличието. Оставят те без последствие и толкова. В политиката е същото. Пресен пример е игнорирането на някои опасни за властта партии и абсолютното медийно затъмнение относно техни изяви. Една подла, но ефективна реакция. Още повече „Божествена трагедия“ не застава срещу църквата, макар в някои от диалозите на главните герои да се чуват алтернативни тези и хипотези относно бога, космологията и други отвлечени казуси. Така че скандал изобщо не се очаква. Дори си мисля, че няма да има никаква реакция от никой и никъде.
 
-Знаменитият Гюнтер Валраф, за да прави своите репортажи, е живял две години дори под чужда самоличност, т.е. като турски гастербайтер в Германия, за да опише в книгата си „На дъното“ негативното отношение към черноработниците и нарушаването на човешките права. Вие пък „издавате“ тайни от ада на боговете и то с хумористичен език. Докъде може да ви отведе Данте Алигиери? 
 
-Ако мога да се отъждествя с лиричния герой, когото Данте води из кварталите на Ада, то бих казал, че ме е отвел до Портала към Рая, но само дотам. Тоест моята „Трагедия“ е точно обратното на комедията на Алигиери – там първо имаме поезия в изказа, а в моята си е чиста проза, второ, там нещата са напълно сериозни, а при мен имаме сериозна доза сарказъм, плюс ирония и откровена сатира и трето, че адът на боговете няма абсолютно нищо общо с описания от Данте, освен, че все пак това е един вид наказателна колония, затвор или все от тоя род. И ако Данте Алигиери е акцентирал върху своята любов към Беатриче, заради която влиза в Ада, както това прави нашият Орфей в митологията, то тук нещата опират до по-простичката идея за интервюирането на някои бивши богове и поднасянето по леко насмешлив начин на интересни и злободневни теми. Тоест както във всичките си книги, аз предлагам доза забавление, но и възможност за получаване на елитарна информация, плюс провокация за размърдване на биотоковете. Сега си спомних как Лео Таксил е измамил дори папата с фалшиво разкаяние, живял е във Ватикана 12-13 години и после написал „Свещеният вертеп“, но при мен това го няма. Не е възможно в реалността да попадна в подобен Ад. Това си е чисто фентъзи и ако не се сложат илюстрации във всяка глава, на читателя ще му е много трудно да се справи с текста, където има богове от различни култове и митологии, част от които българският читател дори не предполага, че съществуват.

-А защо са наказани боговете?

 
-За различни провинения, най-вече за кръвожадност, алчност, подлост, но с особен акцент към прелюбодеянията и блудствата. Дори Зевс е там, заради постоянните му изневери и осеменяване на човешки, но и божествени същества от женски пол. Само към женски, щото Аполон например не се е задоволявал единствено с женски същества. Всичките екс-божества, толерирали войните и убийствата са там без изключение, като се почне от Арес и се премине през Сех-Мет, Мориган, Ицтли и разбира се Кали от индийската митология. Има и други, като всичките или пият кръвта на избитите по тяхна воля, или се къпят в нея, омесена с потта и сълзите на поробените народи.  Интересното е, че наказанията за боговете не са толкова физически, както е при Данте Алигиери, защото той се придържа към наложените от Ватикана понятия за ад, а повече са свързани с ментално въздействие, перманентен психически тормоз и издевателства над егото, самолюбието и бившето състояние на властимащи. Тоест тук може да се търси връзка със съвремието и тези властници, които се имат за безсмъртни. Те трябва всички да прочетат моята книга, за да осъзнаят, че е много лесно и ужасно болезнено да се падне от върха до Кота 0.

-Освен писател и поет, вече се прочухте, и като експлоататор. Изкуственият интелект ви служи като покорен роб. Как успявате да го мотивирате да пее песните ви и да рисува дори обложките на книгите ви?

-Всичко е въпрос на време, нерви и отказ от консервативност. Човек се учи докато е жив, дори може да бъде учител на Интелекта, защото той не е достатъчно интелигентен /смях/. Или поне не е достатъчно информиран. Това е една много бърза търсачка, умееща да намира, анализира, подрежда и сглобява. Не е зле да се осъзнае, че това не е никакъв творец, а просто изпълнител. Творец е този, който му указва какво, как, кога и защо, а другото вече е техника или хайде – технология. Нужен е сериозен опит и дори талант за правилното управление на това „нещо“, защото ако командите са неточни и неправилни, се получават доста дразнещи ситуации и на човек му се струва, че ИИ се шегува, бъзика и дори се подиграва с него. Аз съм много емоционален и понякога му пиша: „Абе, ти идиот ли си? Я виж какво съм ти наредил, а ти какво ми рисуваш!“. И в интерес на истината понякога този подход помага, докато в повечето случаи той ми отговаря: “Хайде да сменим темата!“. Но когато го изчеткам, че много ми помага, той става един такъв готин, мил и доброжелателен. Дори като правихме с него една песен на френски, пиратски жаргон накрая ми написа: „Йо-хо-хо, успех с видеото!“, което на мен ми навява идеята, че това „нещо“ дори опитва да се шегува, макар всеки път да ме убеждава, че няма емоции.
 
-А какво е участието на машинния разум за клипа на песента ви „Ти не ме обичаш“, която сте композирали по текст на Сергей Есенин, когото Маяковски нарича „дяволски талантлив“, а мнозина го определят за най-големия бунтар в руската литература и пред когото навярно дори прочутият женкар Дон Жуан някак бледнее?

-Интелектът участва активно само във видеото и никъде другаде. А идеята за тази песен е много стара, да не кажа древна. Още през 90-те години имах някакви наивни мисли за популяризиране на жанра “Нови градски песни“ като алтернатива на гнусната чалга. Дори фондация направихме, но още тогава разбрах, че само с ентусиазъм нищо не става. Затова сега мога да кажа, че почти само с ентусиазъм, на стари години записах първата си песен, което не означава последната. Доколко съм я композирал е въпрос, защото не съм я писал с ноти и нямам защитени авторски права, но през 70-те години на Соца нямаше такива неща. Вземаш китарата и текста, и си пееш както можеш. Сега обаче с вещата помощ на варненеца Петър Песев успяхме да направим нещо нормално звучащо, а не дрън-дрън с една китара, каквито записи съм сложил отдавна в Ютуб. Надявам се да има още читави записи на подобни песни, където  авторът е незнаен, както и текстописецът, като смятам, че опитът ще ме вкара в правилния път откъм изпълнение. Колкото до Есенин, то откакто му прочетох подробно биографията, творчеството му за мене сякаш поизбледня, затова спрях да се интересувам от животите на поетите, за да се радвам на стиховете им без предубеждения.
 
-„Който е обичал - не обича, който е угаснал - не гори...“. Това е част от  стихотворението, което превърнахте в песен. Наскоро в Айтос погребаха млад мъж, отишъл си от този свят след раздяла с приятелката си. Може ли изкуството да лекува любовната мъка?

-Може, разбира се. Но не само нея, а и някои болести, както и да ги причинява, за съжаление. Тези зависимости отдавна са изследвани и доказани, само че повечето хора не вярват и предпочитат да се тъпчат с химия, отколкото да си пуснат Вивалди или Албинони. Мисля, че си спомняш много добре, как аз в своята Технология „АНТЕЙ 21“ много сериозно се възползвам от тази доказана теория, включвайки въздействие с цвят, звук и глас...

-След романтичната разходка в Париж, където отпразнувахте 40-ата година от сватбата си със съпругата ви, вероятно турнето ви в София, Пловдив и Бургас ще ви вдъхнови за нова книга. Всъщност коя сега е вашата муза?

-„Турне“ ми прозвуча направо весело. Та аз не съм някаква звезда, че да гастролирам. Пловдив е моят град, Бургас мога да кажа, че също си е мой, а във Варна вече от няколко години имаме традиция да се събираме с моите приятели от групата „Мистър Хард“, да купонясваме, съчетавайки го с готини разговори и смях. Още повече там е Краси - Дивия Козел, когото се надявам също да видя, а и новият ми приятел и съмишленик – Петър Песев, с когото имам намерение тепърва да правя песни. Колкото до Музата, то категорично заявявам, че от октомври миналата година тя не си е тръгвала от мен. Голяма любов, голямо нещо. А като се поумори и отиде за малко да си почине, на нейно място идва Дуендето. Те горките и двамата нямат конкретни имена. Или ако имат, ги менят постоянно. И както доста отдавна го коментирах: „Ако творецът е изоставен от Музата си, то той трябва да я измисли, създаде, да я визуализира със силата на подсъзнанието си!“. Иначе край на всякакво творчество. Трябва винаги да е влюбен творецът, защото иначе му се чупят моливите, пресъхва му мастилото или му се бъгва компютърът /смях/.