Винаги съм бил горд, че мога да се нарека българин

Ключови думи: Княз Кирил Сакскобурготски, новини, Катрин Батлър, син на Симеон

Синът на последния български цар отвори вратите на личния си свят и разказа как се чувства на 60 години, как се развиват децата му, че мечта за внуци, къде се събира цялото царско семейство. Той сподели, че липсва му България, както и каква е рецептата за щастливия брак на родителите му цели 62 години и кое е чудото в живота му. За Nova с него разговаря Десислава Банова-Плевнелиева:  

- Ваше Височество, за мен е привилегия да разговаряме, благодаря Ви за възможността! Българските медии Ви видяха за последен път в България за поклонението пред тленните останки на прадядо Ви цар Фердинанд. 76 години след кончината му най-накрая бе погребан в България. Какво беше чувството да се разреши тази сага след толкова години?

-Чувството бе чудесно за всички в семейството и за мен самия. Имах щастието да мога да присъствам. Знаете, не всички мои братя успяха. Единият ми брат е хирург и пациенти чакаха за операция, така че за съжаление не успя да дойде, но аз имах късмета да бъда там.

Най-силно бях впечатлен от това, че нацията, България, парламентът също бяха приели това за събитие от национално значение, едно важно за народа наследство. Да видиш как гвардейците пренасят останките на цар Фердинанд бе наистина великолепно за мен. Представете си за баща ми, който го е виждал в детството си, да се случи отново, сигурно е било много специално. Беше превъзходно, наистина. Знаете, не беше лесно.

Много неща трябваше да се разрешат, най-малкото градската управа на Кобург да позволи останките да бъдат пренесени обратно в България. Това е било желанието на цар Фердинанд, ясно заявено преди смъртта му през 1948 г. Най-накрая желанието му се сбъдна. Баща ми, на неговата възраст, е съсредоточен върху наследството, което ще остане от семейството и какво това означава за България. Много неща са се случили в България през последните 100 години и е важно те да останат. Моят баща работи много за Царския музей във Врана – това ще бъде страхотно и ще остане като наследство за нацията. Мисля, че все още има какво да се свърши по отношение възможностите за посещение.

Към момента е предимно за хора, занимаващи се с наука, изучаващи история, но скоро трябва да стане достъпно за всички, така че българската нация да може да се гордее с историята си и различните периоди от нея. За нас поклонението беше истински специално и беше много важно тленните му останки да се върнат в България като част от българската история, така че беше чудесно, че се случи.

- И най-накрая да може да почива в мир, тъй като това е била неговата воля, да бъде в България.

-Абсолютно.

- Тази година отбелязахте важна годишнина. Как се чувствате на 60 и какво си пожелахте?

-Трудно ми е да повярвам, че вече съм на 60. Съществена цифра си е. С по-ранните рождени дни, като навършваш 40 и 50, се притесняваш, че остаряваш. Хубавото с навършването на 60 е, че започваш да се чувстваш късметлия, че все още си тук. Надяваш се да успееш да стигнеш до 70, 80. Има промяна. Това е важно събитие в живота на всеки. При мен, разликата във възрастта между мен, майка ми и дъщеря ми е почти точно 30 години. Като погледна назад и видя колко много са пораснали децата ми е толкова специално! За мен 60 е голяма цифра, но се надявам, че ми остават още няколко години, защото има толкова много неща, които бих искал да направя. Много се вълнувам.

- Сигурна съм, че имате да свършите много неща, така че Ви пожелавам крепко здраве! Какво е чувството да си син на последния български цар и какво е да живееш с фамилното име Сакскобургготски?

-Благодаря! За мен е огромна чест, винаги съм се гордеел, че съм част от това семейство. В интерес на истината, растейки в Мадрид в изгнание, особено в началото, използвахме друга фамилия – в училище ни наричаха Рилски. Опитвахме се да избягваме общественото полезрение. Много по-нататък в живота си започнах да използвам фамилното име Сакскобургготски.

Всъщност за първи път го използвах, когато си получавах резултатите за френската матура, защото трябваше да се използва пълното име от акта за раждане. Така за първи път бях Сакскобургготски. При публикуването им, резултатите бяха разделени в две групи – една за взелите изпита и една за скъсаните. Търсех се в графата за взели изпита, но като не се намерих на Рилски се притесних, за миг си помислих, че съм се провалил. Но осъзнах, че трябва да търся Сакскобургготски и видях, че всъщност имах най-висок успех.

Оттогава използвам това име. За мен, преди Сакскобургготски, съм българин. Винаги съм бил горд, че мога да се нарека българин! Ако ме питат какъв съм, отговарям, че съм българин. Въпреки че не съм живял в България, за мен това е повод за гордост. Много се гордея, че съм част от това семейство!

- Родителите Ви са пример за всички ни за сплотено семейство. Тази година отбелязват цели 62 години щастлив брак. Каква мислите е рецептата им?

-Така е. Както знаете, аз вече съм се провалил в този опит, защото се разведох след 20 години брак. Знам колко трудно е да се постигне това. Мисля, че са много неща, но просто да има афинитет, уважение, съвпадение на интереси, на желание да правят неща заедно и да бъдат заедно. Трябва да призная, от дете, а и като възрастен, винаги е било прекрасно да виждам колко са близки, каква химия има между родителите ми, както и чувството, че са един екип. Това продължава и до днес. Въпреки че напредват във възрастта, майка ми ще навърши 90 години през януари, е невероятно да го видиш. И сте права, необикновено е. Мисля, че при моето поколение и последващите става по-трудно. При поколението на родителите ми има много подобни двойки – хора, прекарали целия си живот заедно. Това е невероятно. Не мога да си представя да не беше така – аз го приемам за даденост, израснал съм така, но сте права, изключително е и е страхотно, че все още са заедно!

- Имам много голямо уважение към тях, те служат за пример за всички ни, повярвайте ми! Вие сте човек на света, роден сте в Мадрид, следвали сте в САЩ, сега живеете и работите в Лондон, а част от семейството Ви живее в България. Къде се чувствахте най-добре и къде – у дома?

-Често си задавам този въпрос и бих казал няколко неща. Това, че съм израснал в Испания, ме е белязало най-вече с афинитет към открити пространства със сух климат. Има нещо в това, от детството ми в Испания и то не толкова Мадрид, колкото едно място в западната част на Испания, Бадахос – там ходехме често като деца. То е провинциално, много сухо място. Почти като в уестърните, малко като каубойска част на Испания. Поради някаква причина е оставило афинитет и предпочитание за сухо, просторно провинциално място. Ако искам да се насладя на почивка или природа, търся подобни места по света.

Мисля, че е защото съм израснал в Испания, в праха, в сухата топлина, и това е оставило отпечатък. Както споменахте, израснал съм в града, в Мадрид, след което се преместих в Ню Йорк, сега живея в Лондон. Цял живот живея в големи градове. Харесва ми. Известно време съм прекарал по работа и в Париж в края на 80-те. Трябва да Ви кажа, в Лондон намирам много добър баланс между големия град с всичките му предимства и същевременно лесно се живее тук – лесно се придвижвам, има доста зеленина и е много международен град. Така че се радвам, че съм базиран в Лондон, но пътувам много по работа, почти навсякъде, но определено ми харесва Лондон.

А къде усещам, че принадлежа… Трудно е да кажа, бих казал, че не се чувствам като гражданин на конкретен град – не се усещам като англичанин или лондончанин, нито мадридчанин… Чудя се, може би наистина просто ме определя привличането към суша и простор. Иначе мога да живея навсякъде.

- Вие сте един от основателите на Българския сити клуб в Лондон. Споменахте, че сте горд българин, а липсва ли Ви България?

-Да, разбира се. Вижте, по време на комунизма не сме срещали много българи. Докато растях, не бях срещал друг човек с името Кирил, чак до края на комунизма – тогава изведнъж почти всеки се казваше Кирил. За първи път имахме възможност да се свържем с други българи. Всъщност Българският сити клуб е по идея на няколко от ранните мигранти от България, дошли в Лондон – някои от тях бяха учили в западен университет. Те решиха да създадат сдружение, което да улесни нетуъркинга, да спомогне за създаване на възможности за среща.

Един от тях ме попита: "Кирил, предвид историята ти и името ти, ако се присъединиш, вероятно и други хора ще искат да се включат, а именно това е целта – хайде да го направим“. И така създадохме клуба в началото на 90-те. Оказа се, че сработи отлично. Впоследствие и други източноевропейски държави направиха собствени Сити клубове – Полша, Украйна и други.

Това беше далеч преди интернета и социалните мрежи и беше страхотна платформа за създаване на връзки, за взаимопомощ, за участие в благотворителни дейности. Благодарение на Сити клуба успях да се запозная със стотици българи, изключително впечатляващи хора от всякакви поприща. Организирали сме всякакви социални събития. Това е най-хубавото за мен – да мога да се срещна с толкова много българи през годините, дори без да съм живял там.

Накрая, когато баща ми се прибра в България, имахме възможност да пътуваме редовно – не съм успял да прекарам много време там, защото работя, но имам възможност редовно да посещавам страната. Времето лети – вече съм на 60, а бях сигурно на 30, когато започнахме дейностите в Сити клуба. Цяло поколение е минало, но сме оставили отпечатък. В днешно време със социалните мрежи като цяло има силна общност, с различни групи и дейности – което е страхотно.

- Чудесно е, че сте толкова ангажиран с България. Участвате и в много благотворителни каузи – знам, че сте почетен член на Фондация  "Стоян Камбарев" и колко много сте помогнали на фондацията и Деси Тенекеджиева в подкрепата им за млади таланти. Бихте ли ни разказали повече?

- Да, има много каузи през годините. Фондацията на Деси има страхотна кауза – подкрепа за младите таланти. Това е толкова важно и не е лесно, а особено в България, където има толкова много таланти. Това е една сфера, в която участвам. Деси е същинска природна стихия, така че с нейна помощ сме успявали да организираме впечатляващи събития за набиране на средства в Лондон и сме показвали с Фондация "Стоян Камбарев" младите таланти – това е толкова прекрасно.

Лондонската общност на събитията, които сме провеждали, беше толкова невероятно впечатлена от таланта на тези млади музиканти и изпълнители. Но и много други – българското училище в Лондон, което също е много успешно в преподаването на много български деца, както и различните благотворителни организации, с които сме работили – "Приятели на България" и други – всички те са повод за радост.

Имам ограничено време, работя много и имам семейство, но отделям време, за да се включа в различни проекти. Има много българи в Лондон, които са много проактивни, за да се задвижат тези инициативи, да се включи общността и да се наберат средствата. Неотдавна се обединихме за българската църква в Лондон. Винаги имаме стойности каузи.

Подкрепата е впечатляваща, още от самото начало, когато едва започвахме и бяхме в малък мащаб. Дори тогава успявахме да постигнем нещо съществено и дадохме пример, който през годините – било то през Сити клуба или паралелно – сме участвали в благотворителност. Освен това със Сити клуба сме се занимавали с менторство, осигурявайки възможности за работа за млади абсолвенти и тук също имаме успех през годините.

- Впечатляващо е, благодарим Ви и продължавайте в същия дух! Вие сте банков и финансов експерт от дълги години, работили сте за някои от най-големите финансови къщи и хедж фондове, а в продължение на 4 години сте съветник на българския президент Петър Стоянов по макроикономически въпроси. Каква е рецептата за икономически успех за нас, българите?

-Иска ми се да знаех. Някои от нобеловите лауреати в сферата на икономиката дори не биха имали решение на тези проблеми. Имах късмет, че по времето на президента Стоянов, той поде инициативата да ме включи в ранните фази на приватизациите и изграждането на посткомунистическата българска икономика. Беше трудно време. Ситуацията беше много сложна, но с постигнатото през годините личи, че България е на прав път, просто е трудно, защото отправната точка е била тежка. Отнема време и труд, но много неща  се нареждат.

България има ключово предимство – образование. Много българи оценяват стойността на доброто образование и се надявам, че това ще продължи  като основен фактор за развитието на една нация. Запознат съм с усложнената политическа обстановка, заради изборната система и липсата на ясно мнозинство и невъзможност за сформиране на правителство.

Тези неща са предизвикателство, но като цяло, с развитието на икономиката, с реинвестирането на повече капитал, с усилието на много хора, България ще настигне останалата част от Европа. Винаги има възможности. Сега мобилната, основана на технологии икономика ще бъде в полза на България в средносрочен план. Пожелавам на страната много успех. Трябва да се вземат правилните решения в дългосрочен план и да се гарантира, че има етичен кодекс и работна етика, които трябва да се спазват от хората и благодарение на които се жънат успехи.

- Да се надяваме да имаме мъдри политици! Имате 3 пораснали деца, как бихте се описали като баща?

-Трябва да ги попитате тях! Считам се за практичен родител. За моето поколение това е нормалното – още, когато бяха малки се стараех да прекарвам възможно най-много време с тях, да участвам в учението им, да помагам с домашните, да се опитвам да ги възпитам в основни ценности, но и да им дам възможността да развият умение, с което да се гордеят, каквото и да било – ако са добри в пеенето, в бягането, в решаването на математически уравнения, каквото и да е, но да намерят нещо, в което усещат, че са добри. Това дава мотивацията да се развиваш в живота.

За мен това беше важно и като погледна назад, мисля, че съм успял да им дам чувството, че са добри в нещо и да имат страст към него. Както и да знаят, че трябва да работят усърдно, че нищо не идва даром и че трябва да могат да оценяват и да се наслаждават на всичко!

- Разбира се, успели сте! Знаем колко е талантлива принцеса Мафалда и следим с интерес музикалната ѝ кариера! Преди две години прекрасната Ви дъщеря се омъжи – мечтаете ли вече за внуци?
 

-Истинският шок ще настъпи, когато имам внуци. Не бързам, ако трябва да съм честен, но това е избор на децата ми и ако имат възможност – още по-добре. Ще видим. Но да се видя като дядо би бил същински шок…

- Разкажете ни повече за принцеса Олимпия и принц Тасило?

-Както споменахте, Мафалда е професионална певица. Бизнесът не е лесен. Изисква се много талант, но има и много условия в живота – може да имаш повече или по-малко късмет, но определено работи усърдно и бавно и уверено напредва в кариерата си, което е вълнуващо. Много се старае и се радвам, че се получава и може да се издържа от страстта си – пеене.

Втората ми дъщеря, Олимпия, работи в сферата на модата, откакто завърши университет. Работеше във френска компания в Париж в продължение на 4-5 години след университета. В даден момент реши, че предпочита да се занимава самостоятелно и започна собствен бизнес. Още живее в Париж – станала е почти французойка след толкова време там. Сега работи като независим експерт в модата и консултира компании за колекции, за набавяне на материали – не знам точно какво, но се занимава с такъв вид бизнес. Справя се много добре и е съсредоточена върху кариерата си, голям професионалист е и съм уверен в успеха ѝ.

А синът ми Тасило навърши 22 г. Тъкмо завърши университет – следваше в Бостън, сега се върна в Лондон и кандидатства за работа. Изучава природни науки, биология, но би искал да се занимава също с музика – по-скоро откъм управлението на таланти и събития в музикалния бизнес. Компании като Live Nation и подобни, може би по-малка, но все пак в този сектор на икономиката, свързан с управление на музиканти, организиране на събития, разпространяване на билети или реклама. Сега активно кандидатства за работа, така че се надявам, че ще намери нещо скоро. Сигурен съм, че ще се справи добре. Тепърва започва кариерата си на тази възраст, което е вълнуващо и е интересно да видим как ще се справи.

- Всичко звучи страхотно, трябва да се гордеете с децата си! Срещате ли се? Споменахте, че синът Ви е в една част на света, дъщеря Ви – в друга, къде се събирате цялото семейство?

-Абсолютно, родителите ми са на трето място. Предизвикателството при международното семейство е това. Особено, когато кариерите на децата ги отведат на различни места по света става по-трудно да имаш традиционен семеен живот с обяд в неделя с родителите например. Това не се случва в семейството ми, но се срещаме по специални поводи – последно на 60-годишнината ми бяхме в Испания, ходихме в планинския масив Гредос няколко дни, беше много хубаво.

Обикновено се събираме по празници – или в летните почивки в къщата ни в Майорка или по Коледа, която понякога отбелязваме в България. В интерес на истината, майка ми навършва 90 съвсем скоро и цялото семейство ще се съберем в България за рождения ѝ ден.

- Ваше Височество, кое е най-голямото чудо в живота Ви?

- Считам се за късметлия, но може би най-хубавото нещо за мен е, че мога да се радвам на всичко. Гледам позитивно на живота и оценявам късмета, който имам, нещата, които правя. Това е дар. Живеем във време, в което ни учат, че никога не може да сме задоволени, винаги трябва да искаме още и още. Няма лошо, но правиш компромис. Аз винаги съм по-скоро удовлетворен, което донякъде звучи лошо. Но аз мога да приема и да се радвам на всичко, което се случва. За мен това е чудо и е определящо за живота ми.