Ще стане ли Индия следващият Китай?

Ключови думи: индия, китай, икономика, бизнес

Индийската икономика привлича голямо внимание на фона на засилващия се дебат дали тя има капацитета да стане "следващият Китай". Китай бе ключов двигател на световния растеж в продължение на близо три десетилетия, допринасяйки за над една четвърт от нарастването на глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) между 1990 г. и 2020 г. В периода от 2013 г. до 2021 г. Китай бе източник на близо 39 процента от повишаването на световния БВП - с 13 процента повече от общия приноса на страните от Г-7.

За да настигне Китай, Индия ще трябва да поддържа почти двуцифрен темп на растеж за близо 30 години, да се интегрира в световните производствени вериги за доставка, да премине към износа като двигател на растеж и да привлече огромни чуждестранни инвестиции. Въпреки че това е трудна задача, Индия сега се намира в уникалната позиция, в която бе Китай преди 40 години, посочва анализаторът Амит Кумар в материал за бизнес всекидневника Nikkei.

Понастоящем тя е петата икономика в света по номинален БВП и третата по паритет на покупателна сила, сочи световната класация на БВП за 2024 г., като растежът й към април тази година се очаква да достигне темп от 6,8 на сто благодарение на засиленото частно потребление, най-вече в селските райони на страната, предава investor.bg.
    
Възходът на Китай бе резултат от ключови политически и икономически фактори, оформили света през 70-те години на миналия век. Геополитиката в този период, характеризираща се със задълбочаване на съперничеството между САЩ и Съветския съюз, както и с раздалечаването на Китай и Съветския съюз, провокира Запада да се отвори към Пекин през 1971 г. По този начин бяха осигурени благоприятни условия при започване на реформите в Китай в края на 70-те години.

Подобна е и сега нагласата на Запада спрямо Индия на фона на задълбочаващата се стратегическа конкуренция с Китай. Тя принуждава САЩ и техните съюзници да преоценят партньорството си с Пекин и да проучат възможностите за намаляване на риска и диверсификация, като Индия се очертава като предпочитан партньор, според анализа.

Друг фактор, работил в полза на Китай в миналото, бе, че геополитическото напрежение съвпадна с период, през който глобалният бизнес в преследване на по-голяма конкурентоспособност, активно търсеше дестинации в Азия, където да изнесе производствата, за да намали оперативните си разходи. По случайност в края на 70-те години китайският пазар, разполагащ с големи ресурси от евтина работна ръка, бе примамлив вариант.

Сега отново протича подобна реорганизация. Задълбочаващото се китайско-американско съперничество принуди Вашингтон да наложи едностранни и многостранни експортни ограничения срещу китайските компании, за да ограничи достъпа им до ключови технологични продукти. Китай също въведе строги изисквания за спазване на нормативната уредба от страна на чуждестранните компании като ответна мярка. Принудени от двойния удар на регулаторните предизвикателства, наложени от Вашингтон и Пекин, чуждестранните фирми, работещи в Китай, се стремят да пренасочат новите си инвестиции от Китай. Затова Индия се очертава като надеждна алтернатива, пише Кумар.

Индийското правителство също изглежда решено да извлече максималните ползи от стратегиите, прилагани от бизнеса за намаляване на рисковете, което е видно от големия му интерес към подкрепа за високопрофилни проекти, включващи например производство на айфони и полупроводници.

Китай освен това имаше предимството на бързо развиваща се потребителска база, с каквато не разполага никой от азиатските му конкуренти. Потребителският пазар съответно става все по-важен при вземането на бизнес решения през идните десетилетия. С времето негативната страна на нарастващите заплати в Китай бе компенсирана от конкуренцията в уменията на работещите и нарастващата потребителска база. Китайската икономика в момента обаче се сблъсква с редица предизвикателства - от демографията до криза в сектора на недвижимите имоти, които налагат необходимост от множество реформи.

В момента Индия има подобно предимство. Тя разполага с втората по големина потребителска база в света - т.е. хора, които харчат над 12 долара на ден - от над 500 милиона души, на второ място след 900-те милиона в Китай. Оценките показват, че до 2030 г. потребителската база на Индия ще нарасне до 773 милиона, отстъпвайки само на 1,062-те милиарда в Китай. Впоследствие разликата между Китай и Индия само ще се свива.

Въпреки това на пътя на Индия стоят множество усложнения. Най-значителното от тях е нарастването на протекционизма в глобален мащаб и връщането на мерките за насърчаване на националната промишленост, дори в либералните капиталистически икономики.

Китайското икономическо чудо се разви на вълната на глобализацията, започнала около 1980 г. и продължила до кризата на световния финансов пазар през 2008 г. Напоследък обаче икономическата логика зад глобализацията е подложена на значителен натиск. Склонността към използването на търговията като оръжие прави страните все по-предпазливи към опасността от икономическа принуда.

Вътрешнополитическата принуда насърчава държавите да се стремят към самодостатъчност под една или друга форма. Дори най-големите защитници на свободната търговия прибягват до плаващи субсидии на национално ниво, за да насърчат връщането на инвестиции. По този начин блокираната глобализация е най-голямата сила, която пречи на амбицията на Индия. Това се усложнява допълнително от нежеланието на Делхи да използва каквото е останало от глобализацията, което се вижда от налагането на по-високи вносни мита и скептицизма към многостранните търговски споразумения.

Търговската камара на ЕС в Китай посочи, че макар Индия да се представя по-добре от която и да е друга страна от Югоизточна Азия и да привлича 15 процента от европейските инвестиции, отклонени от Китай, тя изостава от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) като цяло, която е привлякла 21 процента от пренасочените инвестиции.

През последната година Китай губи преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), сочат данни на китайското министерство на търговията. През първите пет месеца на 2024 г страната е привлякла 56,8 млрд. д. ПЧИ, което е спад с 28,2 на сто на годишна основа, като май бе 12-ият пореден месец на спад на показателя.

Големият потребителски пазар да може да даде на Индия огромно предимство пред нейните конкуренти, опитът показва, че той е фактор от третостепенно значение по отношение на входящите инвестиции. Това се вижда от факта, че Сингапур, Виетнам, Малайзия и Тайланд - всички с много по-малки вътрешни пазари - са привлекли значително повече преки чуждестранни инвестиции като процент от своя БВП.

Отвореността към чуждестранните инвестиции и лекотата на правене на бизнес са ключови фактори за генерирането на растеж. Що се отнася до отвореността, индексът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за ограничения от страна на регулаторите върху ПЧИ, поставя Индия на едно ниво с конкурентите й или дори на по-високо. Но когато става въпрос за улесняване на правенето на бизнес, Индия изостава значително, като по този начин пречи на потребителския си пазар да катализира входящите инвестиции.

Понастоящем Индия допринася за 16 процента от световния икономически растеж спрямо 34 процента, идващи от Китай. Международният валутен фонд (МВФ) предвижда делът на Индия да нарасне до 18 на сто през следващите пет години. Тъй като делът на Китай ще намалее поради забавянето на икономическия му растеж, то Индия е в стратегическа позиция да се превърне във водещ двигател на растежа, при условие че се справи с посочените предизвикателства, заключва анализаторът.

(БТА)