На тази дата преди 26 години почина Тодор Живков

На същия ден - 5 август 1998 г., тогавашния премиер Иван Костов обяви смяната на парите

Ключови думи: тодор живков, българия, 5 август 1998 г., погребение, лидер, бкп

На 5 август се навършват 26 години от смъртта на най-дълго управлявалия страната ни политик Тодор Живков. Мразен от мнозина, обичан все още от още толкова, фигурата на Бай Тошо през годините винаги е била спорна - още от встъпването му като първи секретар на Централния комитет на БКП през 1954 г. Макар да не е бил на една и съща длъжност през целия си период на управление, Живков в годините на социализма у нас е ключова фигура.

За управлението му има много какво да се каже, има и много вече изговорено и изписано. Факт обаче е, че до ден-днешен има хора, които твърдят, че именно по негово време България е била най-доброто място за живеене, макар че е ясно колко тоталитарно затворена за света е била тя. Любопитно е, че още с встъпването си в длъжност през 1962 г. Живков закрива всички трудови лагери, които мнозина все още описват като „концентрационни” - по примера на нацистка Германия.

Неособено образован, човек от народа - но хитър и аналитичен. Така често се описва лидерът на България от онези години. Успява да направи много за страната си, но и отнема много.
Той е председател на Държавния съвет на НРБ (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген. секретар (1981-1989) на ЦК на БКП. С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.).

Лишеният от особена харизма или високо образование Тодор Живков се оказва един от най-дълго управлявалите комунистически лидери - 33 години. Човек от народа, който обича прости народни ястия и да играе хоро, Живков не дразни с излишен лукс, отбелязва izzi.bg.

Той предпочита да отстранява противниците си внимателно, без да си създава врагове. Още щом идва на власт, всички лагери в страната са окончателно закрити. Съперниците му биват изпращани на добри служби далече от властта. Това е и една от причините да няма силно недоволство срещу неговата личност.

От 1956 г. Тодор Живков поема ръководството на БКП, а министър-председателският пост е зает от Антон Югов. Постепенно Живков успява да отстрани съперниците си за властта – първо Георги Чанков, след това Вълко Червенков и други. В края на 1962 г. той успява да овладее и министърпредседателския пост. Подкрепен от Москва, пътят към едноличната му власт е открит.

На 16 май 1971 г. чрез референдум е приета нова конституция на НРБ.

България е обявена за социалистическа държава, в която БКП има ръководна роля, а начело е Тодор Живков.

През 80-те години на миналия ХХ век плановата социалистическа икономика на България изпада в криза. От пазара изчезват стоки и храни, въведен е режим на тока. Недоволството в обществото расте.

През 1985 г. новият съветски лидер Михаил Горбачов обявява програма за реформи, наречена „перестройка“. Тя е насочена към смяна на старите комунистически лидери в социалистическия блок в Източна Европа. През 1984 – 1985 г. режимът принуждава българските турци да сменят турско-арабските си имена с български. Започва кампанията „Възродителен процес“. Нейната кулминация е през 1989 г., когато над 300 000 души са прогонени насилствено в Турция.

Началото на 80-те години на миналия ХХ в. възниква в Русе екологично движение за чистота на въздуха. Натрупаните проблеми и недоволството принуждават комунистическата върхушка да свали Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 380 лв.

На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.
На 5 август 1998 г. умира Тодор Живков. Същият ден властта обяви, че сменя парите. А така изглежда София в деня на поклонението.