Злобни и невъзпитани: първа акция на победилите във Франция крайнолеви глобалисти

Алжирският имигрант Делогу отказва учтиво подадената му ръка и гледа заплашително

Ключови думи: франция, нов народен фронт, жан люк меланшон, марин льо пен

Победилата на последните избори във Франция крайно-лява коалиция Нов народен фронт /да не се бърка с Отечествения фронт на българските комунисти - б. ред./ организира първата си показна акция срещу парламентарната система. Това се случи на встъпителното заседание на френския парламент на 18 юли, когато трябваше да се избере негов председател.

Традиционно, както и в България, то се ръководи от най-възрастния депутат. Различното е, че там най-младият пък става негов временен парламентарен секретар, който отговаря за законното протичане на първия вот. В тази роля влезе 22-годишният Флавиен Терме от Партията на Марин льо Пен Национален съюз. Крайно-левите в тон с останалите организации, гравитиращи около Давос, обичат винаги да наричат активистите на Националния съюз „фашисти“ и да се застъпват за т. нар. политкоректност – набор от синонимни думи, които трябва да заменят истинските названия в материалния и нематериален свят, обявени от глобалистите за обидни.

За разлика от България, гласуването за председател на френския парламент протича тайно с хартиени бюлетини. Традицията повелява временният секретар да се ръкува с всеки депутат след като даде вота си. Както се вижда от видеото, всички крайнолеви депутати отказват да му стиснат ръката, макар г-н Терме възпитано и спазвайки протокола да им подава своята. Един от тях - Себастиен Делогу, алжирски имигрант живеещ в Марсилия, дори го гледа заплашително.

Новият народен фронт е съставен от партия „Еколозите“, чиято програма включва всички точки от т. нар. зелена сделка; Френската комунистическа партия, в чиято програма пише, че „приветства бежанците“ и е за „екологична борба“; някогашната Социалистическа партия, която след Франсоа Митеран бе изпаднала в кома, а днес е вече за целия набор от точки, спуснати от Давос; партия „Обществена площадка“, която се застъпва за екология и федерализация на Европа; партия „Поколение С“ – ултра лява организация, настояваща за бързо въвеждане на зелената сделка; партия Републиканска и социалистическа левица, написала в програмата си, че е за екосоциализъм; Новата антикапиталистическа партия, която твърди, че е за марксизъм, антифашизъм, антиколониализъм, ленинизъм и троцкизъм; Екосоциалистическа левица – тя също е за екосоциализъм и марксизъм, но и за феминизъм. И не на последно място – партията „Непокорна Франция“ на Жан Люк Меланшон - революционна партия, която е още по-радикална от еколозите, и в програмата си предвижда „гражданска революция“ за постигане на стопроцентова „зелена икономика“. Алжирецът Делогу е именно неин член.

В крайна сметка Новият народен фронт е революционна крайно-лява амалгама, но основните медии в Европа, които никога не пропускат епитета „крайнодесни“, когато пишат за активистите на Льо Пен, я наричат приятелски с мекото определение „лява коалиция“.