Мислите, че българският парламентаризъм е ударил дъното? Я вижте американците

Байдън олицетворява упадъка на управляващия авторитарен неолиберализъм, който освен САЩ, години наред тласка и света към разпад

Ключови думи: Джо Байдън, САЩ, либерали, неолиберализъм, избори в САЩ

У нас, събитията от последните седмици, затвърдиха мнението на почти всички, че такова падение парламентаризмът ни, а и цялата политическа система, никога не са преживявали. Народното събрание се превърна в цирков манеж, до който се добраха посредствени клоуни, които нямат търпение да представят поредния си номер.

Невиждано до момента падение, предвещаващо освен новите поредни предсрочни парламентарни избори, и абсолютно дегенерация на познатия ни до момента политически модел. Много трудно би било да се каже нещо оптимистично, а дори без да е песимист, всеки с право би заключил, че не просто сме на дъното, а копаем под него.

Но ако си мислите, че по-зле от нас няма, че само нашите политици водят страната си по пътя надолу, че всеки следващ, добрал се до властта, е два пъти по-трагичен от предишния, нека погледнем какво се случва във все още сочената за най-велика страна, а именно САЩ.

Джо Байдън

Още с възкачването си в Белия дом, Байдън понесе редица критики – както заради начина, по който това се случи – със съмнения за редица фалшификации и манипулации на изборния вот, довели до победата му над опонента му Доналд Тръмп, така и с някои от неолибералните политики, които заяви, че ще води.

Но въпреки това, той получи безграничната подкрепа на демократите, получи и безкраен медиен комфорт от преобладаващата част от изданията в САЩ. Каквото и да направеше или кажеше, то беше така представяно, че стигаше до обикновения избирател там като добре формулирана и логична мисъл. Ако се стигнеше до някой гаф, който нямаше как да бъде прикрит, той беше представян като следствие от преумората на Байдън.

И така, дълго време, макар още в първите години на мандата му редица случаи да индикираха, че Хюстън има проблем, и то сериозен (бел. авт. - препратка към превърналата се емблематична реплика „Хюстън, имаме проблем”, изречена от борда на Аполо 13 през 1970г., когато на кораба избухва кислороден резервоар).

През 2021г. снимките му, на които той няколко пъти се спъва докато се опитва да изкачи покритите с червен килим стълби към Air Force One, обиколиха света, като Белият дом и медиите в САЩ обясниха това с... „ветровитото време“.

През 2022г. падна от велосипед, като обявената причина беше: „заклещване на скобите на педалите”.

През 2023г. се спъна и падна върху торба на сцената на церемонията по дипломирането във Военновъздушната академия на САЩ в Колорадо Спрингс.

Всички случаи, свързани със залитания, падания и некоординирани физически действия, винаги бяха обяснявани с форсмажорни обстоятелства или бяха директно неглижирани. Какво пък толкова, той е по-възрастен човек, няма нищо притеснително във физическото му състояние, а най-важното е, че мозъкът му работи отлично, ни успокояваха медиите, успокояваха ни и от Белия дом.

Само че още по-сериозните проблеми касаеха именно менталното му състояние. Байдън постоянно бъркаше имена на държави, лица и събития. През 2022г., на митинг във Флорида, говори за инфлацията, като посочва за причина войната в Ирак, а има предвид тази в Украйна. В опит да замаже положението, допусна още по-фрапантен гаф: „Мисля си за Ирак, защото синът ми умря там“ . Но синът му Бо Байдън почина от рак на мозъка в САЩ през 2015 г.

През юни 2023г. нарече британския министър-председател Риши Сунак „президент“, след това опита да замаже поредния си гаф с шега: „Току-що те повиших“. Отново през юни същата година, завърши реч с думите: „Бог да пази кралицата, човече“. И отново юни 2023г., коментирайки подкрепата на НАТО за Украйна, Байдън говори за „руски нападения над Ирак“. И пак същия месец обърка Ирак с Украйна, като пред репортери в Белия дом заяви, че Путин „явно губи войната в Ирак“.

Последва „преназначаване” на индийския министър-председател Нарендра Моди в лидер на Китай, през септември, по време на пресконференция, заявява, че отива да си ляга.

2024г. не започна по-обещаващо, като на предизборен митинг в Лас Вегас през февруари, Байдън казва: „И Митеран, от Германия – искам да кажа, от Франция, ме погледна…“, явно имайки предвид френския президент Еманюел Макрон, защото Митеран почина преди много години.

За да се стигне до катастрофалния дебат с Доналд Тръмп през юни, след който почти не остана демократ – и то не само от поддръжниците, а от самата партия, който да не намекна или директно да заяви, че Байдън трябва да бъде сменен с друг кандидат за президент – нещо почти нечувано дотогава.

По време на събитието той продължи да повтаря, че синът му е загинал в Ирак, заяви, че Беларус е член на НАТО, обърка здравноосигурителната система Medicare с Covid и прочее.

Но дори и това не беше всичко, като в началото на този месец, по време на изявление, което направи за националния празник на САЩ, той заяви, че е "горд да бъде първата чернокожа жена на длъжност при чернокож президент", обърквайки себе си със своята вицепрезидентка Камала Харис.

И ако дори при най-снизходително отношение някак можем да оправдаем бъркането на буква от името на някого или със сходно, няма такова нещо, което да може да се каже, за да оправдае това, че американският президент смята себе си за чернокожа жена. Вярно, че сега е модерно всеки да се самоопределя както си прецени или му се иска, но случаят на Байдън не е и такъв дори.

По време на срещата на НАТО Бъйдън отново се обърка критично, като представи президент на Украйна Володомир Зеленски като... „президента Путин.“ На пресконференция след това пък обърка Доналд Тръмп с Камала Харис. Той заяви, че не би избрал Доналд Тръмп за вицепрезидент, ако не беше сигурен, че тя ще бъде подходяща за президент, очевидно визирайки Камала Харис.

Време е за нова ера

Байдън олицетворява упадъка на управляващия авторитарен неолиберализъм, който освен САЩ, години наред тласка и света към разпад. Годините наред пропаганда в полза на глобалистите, които инсталираха настоящия президент на тази позиция, за да може, възползвайки се от неадекватността му да дирижират световния ред.

Правилната адженда (дневен ред, б.р.) беше налагана по всякакви начини, като обслужващите анализатори, медии, политици и обикновени полезни идиоти не щадяха нито сили, нито ресурси, а Байдън беше просто инструмент в ръцете им. И наистина какво по-удобно от физически и психически нестабилен старец, който дори не знае кой е.

И може би най-показателното, че Джо Байдън винаги е бил просто кукла на конци, е доказателството, че след дебата с Доналд Тръмп, сякаш по команда, именно медиите. Партията му и кръговете, които стояха години наред зад него, рязко се отрекоха от президента си, изричайки очевадното от години – „Имаме голям проблем”.