HPV ваксините у нас не са задължителни, а трябва, защото са превенция на рак на маточната шийка

Имам пациентки, които ми разказват, че от 30 години не са ходили на гинеколог, това е крайно погрешно и е нужна промяна, споделя началник на отделението по онкогинекология в КОЦ-Бургас

Ключови думи: доц. павел добрев, онкогинекология, hpv ваксини, отделение, коц-бургас

- Доц. Добрев, вие завеждате отделението по онкогинекология в Комплексния онкологичен център в Бургас. Как се разви за последните години то и какво предстои занапред?

- С времето станахме база за обучение на специализанти, които могат да се докоснат до хирургията и да видят как тя е различна при онкологичните заболявания. Смятам, че има какво да помогнем и можем да развием младите хора. Защото такива определено липсват, а са нужни. Благодарение на съдействието на ръководството в частност проф. Христо Бозов, подадохме документи за клиника, което вдига нивото на отделението и ще можем да предложим на своите пациенти по-висок ценз на лечение. Това, поне на този етап, ще е единствената клиника в Бургас по отношение на гинекологичната помощ.

В пряко сътрудничество сме с Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, където съм преподавател. Разработваме много научни статии и лекции, които спомагат  за научния процес при младите студенти. Скоро имахме международен форум „Биоинфомед”, на който представихме изследване на изкуствен интелект и ехографски образ при наличие на патология в самата кухина на матката. Развиваме се в посока наука и ще даваме все повече в това отношение.

- Колко пациенти посещават отделението по онкогинекология годишно и кои са най-честите заболявания?

- На седмица, лично аз, преглеждам приблизително 60 пациентки. Палитрата от заболявания е голяма. Моите наблюдения са, че има динамика при карцинома на яйчника  и ендометриалния карцином. Искам да подчертая, че ендометриалния карцином вече се нарежда на трето място по заболеваемост и при честота на злокачественост при жените. Той е след карцинома на гърдата и след този на ректума. Профилактиката в този смисъл е задължителна.

- А какво трябва да правят жените, за да не стигат до вас?

- Ще започна по-отдалеч с малко статистика. Стряскащо е. Шесто място по заболеваемост при жените е ендоматреалния карцином. 417 367 нови случая за 2022 г. В САЩ той е четвъртия най-често срещан, а очакваната заболеваемост за 2023 г. е 66 570. В Европа броят на диагностицираните случаи надхвърля 130 000 за 2022 г. и диагностиката при рака на ендометреума е около 1.71%. При нас, според Националния раков регистър, през 2020 г. е бил на трето място по честота и злокачественост при жените - средно 8.2%.

Това са данни, които са вадени от НРР и от международни форуми, които са добра справка за пациентите, за да имат те някъкъв поглед и да видят, че това заболяване го има. И проблемите не спират, когато жената изпадне в менопауза. Много от пациентките разсъждават, че когато приключи менструацията, няма от какво и как да се разболеят. Напротив - когато една жена навлезе в менопауза, заболяванията са много повече, отколкото когато тя е във фертилна възраст. Банално е да преповтаряме, че профилактиката е важна. Но ще го повторим - днес имах 3 пациентки, които ми споделиха, че от 30 години не са посещавали лекар. Това ми е казвано не веднъж или два пъти.

На въпрос защо правят така, обикновено отговорът е „Знаем, че си неглижираме здравето, но... нямам време, нищо ми няма, добре съм” и т.н. оправдания. Когато обаче болката се появи, това е вече късен симптом,  който трудно можем да помогнем. Тоест моят съвет е по-често да се ходи на профилактичен преглед.

- Какви са някои от ранните симптоми и как могат да бъдат открити те?

- Най-важна е профилактиката. Ехографският преглед е сред основните методите за откриване на потенциални проблеми. Когато се направи гинекологичен преглед с цитонамазка, трансвагинална ехография, с която се оглеждат матката, тялото на матката и лигавицата на матката, както и двата яйчника - тогава погледът е върху цялостна картина. Иначе няма как да имаме правилна информация за всичко. На гинекологичен преглед те могат да се диагностицират ехографски.

Наскоро имах случай на жена с карцином на гърдата, която не ходила на лекар от 30 години. След диагностиката се видя патологично уголемяване на  лигавица на матката със съмнения за процес в самата кухина, който предстои да се докаже хистероскопски, за да разберем дали тази жена има нещо, свързано с онкологично заболяване.

Но това може да се профилактира и да се знае още от самото начало. Образната диагностика на първо място и впоследствие хистероскопията, ни дават много голямо предимство при лечението на пациенти. А жените с рак на гърдата също са обременени, защото много често, когато са HER позитивни, дават отклонения в малкия таз, тяло на матка. Решението го има, но самите пациенти трябва да са много по-отговорни.

- Чували сме за една ваксина, която се слага на малките момичета и значително намаля риска от развитие на подобни заболявания.

- Тази ваксина предпазва пациента до голяма степен  от HPV - човешкия папиломавирус, който в определени високорискови щамове, поразява шийката на матката. Ваксината, бих казал, е задължителна за момичета, които още не са водили полов живот , нямали са досег с HPV, защото това неминуемо може да се случи. В много от случаите при започване на сексуален живот на начална ранна възраст, слабата  информираност в училищата и от родители  за такъв тип заболявания и слабата информираност на самото общество за това какво представлява HPV, води до неглижиране на проблема. И идват пациентки в ранна възраст - на 19-20 години, при които изолираме високорисковите щамове на HPV, което притеснително и стресиращо за  самата пациентка .
Апелирам с две ръце - ваксините за HPV са хубави и помагат. Няма пълна гаранция, но това е вид превенция. Наблюдавам пациентки, които са с ваксина и такива, които са без. Наистина мога да кажа, че ваксината работи и трябва да има по-сериозна чуваемост в това отношение.

- Но тя не е задължителна в България, а препоръчителна. Кой трябва да информира пациентите?

- Отговорността, към момента, е на личните лекари, което малко се размива, защото според мен това трябва да се поеме от акушергинекологът. Една девойка или зряла жена отива на акушергинеколог - той разказва за HPV и за всички изменения. Може да се акцентира вниманието върху това заболяване. Личните лекари са достатъчно натоварени с огромен обем пациенти и административна работа. Някъде се губи връзката за тези ваксини. Личните ни лекари са отговорни и я презентират много правилно, но по трасето се губи връзката и нещо не се получава. Задават ми въпроси дали съм „за” или „против” тази ваксина. Винаги вдигам две ръце „за”.

- Има ли държави по света, където тя е задължителна?

- В Австралия, мисля, че започнаха от 1991 г. да ваксинират задължително за HPV. През 2050 г., по настоящи прогнози, там се очаква да имат 0.001% заболеваемост. В Европа се ваксинират и момчета. HPV е нещо, което поразява тихомълком и прави нещата лоши постепенно.

- Имате ли конкретна методология, по която се лекуват хората с тежката диагноза рак?

- Онкологичноболните пациенти са много специфични. Аз лично никога не отписвам никого до последния момент - колкото и зле да се чувстват и колкото и лоши да са показателите. Трябва да сме до голяма степен и психолози. Реакцията на лекуващия лекар трябва да е хладнокръвна и да вдъхва доверие на пациентите, колкото и зле да е ситуацията. Затова правилното и стратегическо построеното лечение - диагностика, лечение, операция - са толкова важни.

Всеки пациент се разглежда по различен начин, отделно, защото няма как да бъде сложен в една и съща рамка с други. Напротив - трябва да се избере специфично лечението за всеки един човек. Смятам, че точно това правим и затова имаме успехи. Постигнахме това с времето. Не на последно място е и техниката, с която работим. Успяхме да закупим уреди от високо ниво в лапороскопската и хистероскопската апаратура и това прави огромна разлика в лечението.

- Какво може да се направи да се събуди личната отговорност у пациентите?

- Не знам. По-скоро смятам, че в страните с такава профилактика има система, която работи. Да не кажа принуждение, но пасивно задължение да се ходи на такива прегледи. Ефектът ще е много по-добър. Вижте, ако имаме глоба към КАТ, не можем да отидем зад граница. Ето това, според мен, е методът. Да се върне топката и в пациента. Повечето казват, че нямат време да отидат на преглед, но ако има ограничения, в случай, че не са, то почти със сигурност те ще намерят времето. И това ще е за тяхно добро.

- Колко често препоръчвате на пациентките да правят прегледи?

- В менопауза един път на всеки шест месеца. Веднъж годишно е на практика задължително. За жени над 47-годишна възраст - два пъти в годината. Прегледът е стандартен, не отнема повече от 20-25 минути. Съветвам за пореден път: Отделете това време, за цитонамазка, за ехография - за да знаете, че в следващата една година сте в нормално здраве, макар да не е сигурно, че нищо няма да се появи. Но когато се хване навреме, то е много по-лечимо, отколкото когато закъснееш.