Какво се обърка с аптеките

Ключови думи: Какво се обърка, аптеките, безплатни лекарства

Почти в края на мандата си редовното правителство обяви, че 56 лекарства за сърдечни болести стават напълно безплатни. Безплатни за пациента, плаща Националната здравноосигурителна каса. Други над 300 са с намалено доплащане.

При обсъждане на мярката аргументите бяха, че страната ни е в челото по смъртност от сърдечносъдови заболявания. Първата мярка бе е да се подобри контролът върху болестта със създаване на възможност да се провежда редовно терапия, в по-далечен план да намалеят хоспитализациите на сърдечноболни, които сега водят по количество в лечебните заведения. Както се казва - малко повече разходи сега, сериозни икономии в бъдеще.

Според статистика на Касата от мярката се възползват над 600 000 пациенти. Когато се обсъждаше въвеждането ѝ от Министерството на финансите се произнесоха, че "предложението е балансирано и не поставя в риск бюджета на НЗОК за 2024 г." За всеки случай отбелязаха, че при изчерпване на средствата, след 1 септември има възможност да се използва резервът на фонда, предава news.bg.

Мярката влезе в сила от 1 април.

През юни НЗОК стигна и по-далеч. Обяви намерения да инвестира в безплатни лекарства за астма и някои нервни болести като Алцхаймер и Паркинсон. От това облекчение се очаква да се възползват около 110 000 души.

Седмици по-късно здравното министерство публикува промени в Наредба 4 за реда за изписване и отпускане на лекарствени продукти, с която се редуцира броят издавани рецепти т. е. отпада изискването една рецепта да съдържа не повече от три медикамента, заплащани от Касата. Освен това се създава възможност, ако една аптека не може да изпълни цялата рецепта, това да стане в друга.

От НЗОК заявиха, че това ще подобри финансовата дисциплина и ще бъде в полза на пациента. Но им "убягна" дребната подробност, че на аптеките се плаща на обработена рецепта.

Естествено фармацевтите и собствениците на аптеки възроптаха. Не е все едно дали ще получиш към 5 лв. за отпускането на 10 лекарства в една рецепта или 15, ако те са както досега не повече от три в една рецепта. Освен това при безплатните за пациента лекарства надценката е минимална или я няма. Фармацевтите твърдят, че така продажбата на лекарства по Каса става рискова, тъй като изисква сериозни разходи, а печалбата е никаква. Те са категорични, че им се вменяват социални функции - облекчава се достъпът на пациента до терапия, за сметка на тези, които му продават лекарствата. Според тях преди да се предлагат подобни промени, трябва да се договори компенсаторен механизъм, който да покрива загубите от продажбата на реимбурсираните медикаменти.

Собственици на аптеки предупредиха за масови фалити, тъй като 70% от приходите на една аптека в общия случай идват от НЗОК. В този смисъл резки движения като връчване на предизвестия за прекратяване на договорите с фонда са по-скоро театрални. Колко аптеки могат да се издържат и да печелят от продажба на козметични и санитарни продукти или от скъпи хранителни добавки? Не че лекарствата без рецепта са малко, но тях ги плаща пациента, ако може, и парите не са сигурни.

От НЗОК пък твърдят, че от април, когато беше въведена мярката, плащанията към аптеките са се увеличили с 11%.

Към 31.07.2024 г. общият размер на здравноосигурителните плащания за дейността на аптеките по отпускане на лекарствени продукти, заплащани 100 на сто от НЗОК на база електронно предписание (рецепта), вече ще представлява разход от 34 млн. лв. или близо 94% от здравноосигурителните плащания, заложени в бюджета на НЗОК по това перо. Посочената сума също така представлява около 56% от стойността на самите лекарствени продукти, заплатени изцяло от бюджета на НЗОК на база електронно предписание (рецепта), посочиха в становището си от Касата.

Два месеца след въвеждането на безплатните лекарства и. д. управител на Касата Момчил Мавров обяви, че парите свършват през юли, а възможност за ползване на резерва ще има едва след два месеца. На този фон намерението на Надзорния съвет за въвеждане на още безплатни лекарства изглежда меко казано странно.

С аптеките у нас е като с болниците - много и неравномерно разпределени. В голям град като София аптека има на всеки ъгъл, понякога са по две една срещу друга. В малко населено място може дори няма. Защото не е икономически изгодно да се отваря аптека там, където няма да има печалба. Липсата на достъп до лекарства в такива райони се коментира отдавна, но промяна няма. Фармацевтите искат държавата или общината да финансира откриването на такива аптеки. Търговски интерес - разбираемо е. Както е разбираемо защо в големите градове частните болници се роят, а в отдалечените райони няма дори здравна служба. Пак търговски интерес.

Да се прогнозира, че с достъпна терапия контролът върху хипертонията например така ще задобрее и хората няма да стигат до болница, съответно няма да се харчат пари за скъпи кардиологични клинични пътеки, е необоснован оптимизъм, докато болниците разчитат точно на тях. Твърде сериозен търговски интерес, за да бъде пренебрегнат. И НЗОК пак ще плаща. Като с аптеките - оборотът се е увеличил, но се е стопила надценката. В момента, в който доплащането от пациента се извади от уравнението, нещата зациклят - и Касата, и фармацевтите надават вой. Затова доплащане ще продължи да има. Търговските дружества трябва да печелят и там социалните мерки на държавата не се толерират. Сигурно е нормално. Всъщност трябва да спрем с това "Касата плаща". Плащаме ние с осигуровките си, а фондът само прави помен с чужда пита.