Няма стига, следващият изборен колапс пристига

Просто някои от тези формации, чиито лидери виждате, ще изчезнат от политически небосклон, освобождавайки място за нови и екстравагантни проекти на принципа - що да не се пробваме, после ще му мислим

Ключови думи: избори, парламент, коалиция, флагман, герб, бсп

Че сме попаднали в една постоянна и безплодна спирала от парламентарни избори, която с всеки пореден предсрочен вот предизвиква все повече проблеми, отколкото решава, е отдавна видно. Резултатът – новите избори ни поднасят просто още от същото, и така до безкрай. Но и не само защото активността намалява все повече и повече, за сметка на апатията и тоталното отвращение на суверена от поднесените му вариации, които със съвсем малки нюанси, просто повтарят предходните, а защото до Народното събрание се добират все повече бутафорни проекти, чиито създатели сами нямат идея защо са попаднали там.

Пак ли избори?

На последно провелите се избори 2в1 в началото на месеца, ГЕРБ, със сериозна разлика пред следващите ги втори и трети, спечелиха вота. Но не чак толкова убедително, за да могат да управляват самостоятелно. Доскорошните им (не)коалиционни партньори ПП/ДБ, къде поради явната си немощ, къде поради големия отлив на поддръжници и опасността от тотално заличаване (именно поради сглобката с ГЕРБ), заявиха, че категорично ще са в опозиция.

Вторите – ДПС, обикновено предпочитащи да са в сянка, макар от тях често да зависят много неща в родната политика, макар и да откриха доста сходства с приоритетите си и тези на ГЕРБ, не дадоха ясна заявка, че желаят да официализират своя резултат, озовавайки се в управлението. А вероятно причината е, че и да го бяха направили, депутатите на двете партии в парламента нямаше да са достатъчни за сформирането на кабинет.

Да се говори за кабинет с участието на „Възраждане” е утопично – както поради отношението на останалите партии към формацията, водена от Костадин Костадинов, така и поради нежеланието им. За БСП все по-силно важи максимата – или добро, или нищо, която се използва за мъртвите и съвсем неслучайно столетницата все по-често е припознавана с този израз. Оставката на Корнелия Нинова и вътрешните боричкания заплашват дори съществуването на партията, поради което каквито и да е щения за участия в управление, са изтласкани на заден план. Не, че и ГЕРБ виждат БСП като възможен вариант.

Остават ИТН, които в първите дни след изборите бяха считани за сигурната трета формация в конфигурацията, те бяха и единствените извън ДПС, които се отзоваха на преговорите с ГЕРБ, докато изведнъж, именно след срещата, заявиха, че няма никакъв вариант да подкрепят правителство с първия мандат. Единствената опция пред тях била такова с третия мандат, който да им бъде връчен на тях. Тогава щели да предложат експертен кабинет – заяви лидерът на партията Слави Трифонов.

Експертен кабинет предложи и Бойко Борисов, но постави няколко условия – премиерът, министърът на външните работи и министърът на отбраната, да са излъчени от ГЕРБ. Другото условие касаеше избора на Рая Назарян за председател на Народното събрание и гласеше, че ако тя не събере достатъчно подкрепа, това ще означава край на преговорите за правителство.

Първият ден се случи именно това – Назарян не събра достатъчно брой гласове, защото ИТН не я подкрепиха. Вторият опит беше успешен и с техните гласове тя бе избрана. Това обаче не се оказва достатъчно и Борисов заяви и че ако не се формира с кабинет с първия мандат отиваме на избори. Отново. И пак. За пореден път.

Какви са вариантите?

В последните дни лидерът на ГЕРБ нееднократно заяви, че за него най-добрият вариант е ПП/ДБ да подкрепят предложението за експертен кабинет с мандата на ГЕРБ.

Но и извън позицията на ИТН, ГЕРБ, в частност Борисов, видимо се дърпат от управление с явното участие на Движението, поради вероятните имиджови щети, които би им нанесло това. Само че, това по-скоро са бели кахъри, а тези евентуални щети са част основно от реториката на ПП/ДБ, не реална опасност. Но Борисов все пак не иска. Дали поради риска решенията в голяма степен да зависят от формацията, водена от Делян Пеевски, дали поради опасенията, че главно действащо лице ще бъде именно вече споменатият депутат, дали поради някакви други съображения.

Напълно реална изглежда възможността да бъде сформиран кабинет и в третия мандат, поне по отношение на броя депутати и партиите, които биха могли да подкрепят партията на Слави Трифонов, но тук пак стигаме до предупреждението на Борисов, че няма ли кабинет с първия мандат, пак ни чакат избори. Предстои да разберем дали това е просто ултиматум или напълно реално предупреждение, че ГЕРБ няма да подкрепят никоя друга формация като партия-мандатоносител.

Разбира се, дори и ИТН да гласуват против кабинет, излъчен от партията на Борисов, винаги съществува и възможността някои от БСП да подкрепят кабинет на ГЕРБ, имайки предвид разнобоя, царящ в столетницата. Тоест, точната бройка, която би била необходима, е 6 глава, като има възможност те да са и от хората на Нинова, които сега са низвергнати, и от новите силни в партията. Но такъв евентуален кабинет би бил крайно нестабилен, а и отново стигаме до проблема с ДПС, който Борисов иска по всякакъв начин да избегне.

И замириса на... избори

Вместо в началото на юни да въздъхнем облекчено, стягайки куфарите за морето, отметнали бремето на безспирните избори, които като дамоклев меч висят върху страната ни от прекалено дълго време, по всичко личи, че най-логичната развръзка отново са изборите. Но всъщност „развръзка” не е правилната дума. Нов възел е. Поредният, който все повече ни отдалечава от възможността най-накрая поне този проблем да бъде разрешен, за да можем управляващите ни, евентуално, да отправят взор към по-належащите въпроси, които отдавна чакат своето решение.

Не по-малко сериозен е проблемът, че явно избирателите, освен крайно отегчени от постоянни кръговрат на изборите, вече са и толкова безразлични към случващото се, че освен все по-голямата група на негласуващите, формират и крило на далите гласа си ей така, просто за майтапа, на формации, от които не се очаква да сътворят нищо ползотворно. Тоест вече и клетият суверен си прави гавра, но не само с тези, които очакват да управляват, а със самия себе си, макар явно да не го осъзнава.

А политическата ни класа, с цялата насмешка, който вече буди този израз, за пореден път не съумява да надскочи и загърби тяснопартийните си интереси, за да може да сформира правителство. Какво очакват лидерите от нови избори? Надали хранят илюзии, че изведнъж гласуващите ще се увеличат, напротив, вече дори и децата разбират, че всеки следващ вот бележи рекорди по ниска избирателна активност. Да очакват, че ще получат резултат, достатъчен им да управляват самостоятелно, със сигурност не го вярват и най-големите оптимисти.

По-добре няма да става, вероятно с тези темпове, просто някоя или някои формации ще изчезнат от политическия небосклон, освобождавайки място за нови и екстравагантни проекти, формирани на принципа – е, що да не се пробваме, после ще му мислим. И така, неусетно някак, парламентът се превърна в цирк, на чийто манеж дефилират все по-объркани, по-луди, по-неадекватни и по-комични елементи, претендиращи да ни управляват.