Търговците в България не знаят как да се подготвят за еврото
Държавата не е дала яснота за необходимите промени и дори не свиква заседание на работната група за смяната на валутата
Търговците на нехранителни стоки в България масово не са подготвени за евентуалната смяна на валутата от лев в евро. Те имат нужда и от приета нормативна база, за да знаят какво и как да променят. Проучване на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки в България показва, че половината от фирмите нямат достатъчно информация какви промени трябва да внедрят в компаниите си, пише economic.bg.
Въпреки че България все още не отговаря на инфлационния критерий за еврозоната, а политическата ситуация изглежда неясна, търговците настояват за възможно най-скорошно приемане на законопроекта за въвеждане на еврото, както и промени в още 52 закона в тази връзка и редица подзаконови актове, като например Наредба Н-18 за връзката на касовите апарати с НАП, които да начертаят пътя към новия режим на работа на бизнеса. И допълват, че имат нужда от поне шест месеца от приемането на нормативната рамка до присъединяването на страната към еврозоната, в които бизнесът да се напасне към новите изисквания.
Липсва фокус как бизнесът да се подготви за смяната на валутата. За да се подготвят сериозно, фирмите трябва да разполагат с цялата нормативна база, свързана с членството в еврозоната“, посочи председателят на Асоциацията адв. Галин Попов.
Така за бизнеса вече е най-реалистично България да стане 21-вият член на еврозоната на 1 януари 2026 г. Така казват 50% от членовете на Асоциацията, които включват вериги като Moemax, Sport Depot, Aiko, Masterhaus, „Хеликон“, „Доверие-Брико“, Praktis и други с над 100 обекта в страната и над 3000 заети.
Частична подготовка
Половината търговци вече са започнали някаква подготовка за еврозоната – основно това са IT отделите, както и финансите и счетоводството.
Пример за това е и веригата за спортни стоки Sport Depot, които променят своята система за продажби, което само към момента струва 170 хил. евро. Работата по нея обаче все още не е приключила, т.е. разходът може да се окаже и по-голям, обясни изпълнителният директор Аксиния Баева.
Бизнесът работи. Ние сме с нагласа да свършим всичко, което се очаква отговорно в интерес на всички заинтересовани страни. Започнали сме от това, което ни е ясно“, допълни тя по повод проучването.
С промяна на сайта е започнала подготовката на „Доверие-Брико“, която стои зад магазините Mr. Bricolage.
„За нашата фирма предварителните разходи ще са около 450 хил. евро. От тях 300 хил. евро са за адаптация на всички информационни системи, 100 хил. евро – за обозначения в евро и левове и 50 хил. евро за обучение на нашите 120 касиерки. Миналата година променихме сайта на компанията и заложихме възможността да работи и в евро, така че това ще бъде една грижа по-малко в бъдеще“, коментира изпълнителният директор Траян Халаджов.
А според адв. Попов има шанс IT услугите да поскъпнат значително.
Ако няма достатъчно време за планиране и подготовка, цените за IT услугите ще станат тройни. Това поне показва опитът на Хърватия“, посочи той.
Пробойни в работата с държавата
Асоциацията е част от една от работните групи, създадени за приемането на еврото. Според адв. Попов обаче все още не е проведено нито едно заседание на въпросната група. Той допълни, че Асоциацията е поискала от Министерството на икономиката и експерти за обучение на компаниите от сектора, но искането се прехвърляло от едно звено към друго и засега резултат няма.
Като че ли държавата няма готовност“, коментира адв. Попов.
„Когато се управлява една промяна, трябва да предвидиш какво може да се обърка. Страх ни е от промяната с цените и етикетирането. Реално ние ще подлежим на контрол дали сме спазили изисквания и оттам насетне този контрол кога и как ще бъде осъществен – там очакваме най-големи проблеми. Отваря се и възможността за нелоялна конкуренция и злонамерени действия“, допълни Баева.
Повишаването на цените и продажбите
Една от щекотливите теми около законопроекта за еврото е забраната за търговците за повишаване на цените на предлаганите от тях стоки и услуги, „когато това не е обосновано от обективни икономически фактори“. Уточнение кои са тези фактори липсва, а текстът е „неясен“ според адв. Попов.
Ние имаме такъв конкурентен пазар, че самото вдигане на цените може да донесе повече вреди за нас“, коментира Халаджов.
А Баева очаква „спад на потреблението“ в момента на влизане в еврозоната с надежда да бъде само „временно“.
