Ледникът на Страшния съд - може би най-големият риск за Земята от години насам
Ако той се разтопи изведнъж или започне да се топи бързо, ще се изправим пред катастрофално покачване на нивото на Световния океан
На пръв поглед Антарктика е ледена пустиня, застинала във времето. Под замръзналата повърхност на един от най-големите ледници на Южното полукълбо - ледника Туейтс - обаче се случва нещо крайно притеснително. Водите на Южния океан непрекъснато прииждат към гигантската буца лед и спомагат за ерозията ѝ. Туейтс неслучайно е наричан и Ледника на Страшния съд.
Ако допуснем хипотеза, в която той се разтопи изведнъж или започне да се топи със светкавични темпове, това ще доведе до катастрофално покачване на нивото на Световния океан, пише webcafe.bg.
А оттам нататък ще сме отвъд ръба на апокалипсис, в който почти целият свят ще е под вода.
Туейтс е приблизително с размерите на американския щат Флорида и състоянието му се следи особено активно през последния месец чрез радари и рентгенови лъчи.
Обезпокоителните данни са събрани в проучване, съставено и публикувано от американската Национална академия на науките. Оттам посочват, че топенето на ледника вече допринася за 4 процента от общото покачване на Световния океан и ситуацията става все по-притеснителна.
От една страна Ледникът на Страшния съд съдържа достатъчно вода, за да вдигне нивото на Световния океан с повече от 70 сантиметра.
От друга той служи като природен бент, който досега пазеше по-големите ледници в Западна Антарктика. Заради глобалното покачване на температурите обаче Туейтс се топи и разпада все по-бързо, а все по-топлите океански води започват да навлизат дълбоко под повърхността му.
"Спешно трябва да разберем как ледът се променя и как ще се промени в следващите 20 до 50 години", заявява пред Grist Кристин Доу, професор по гласиология (науката за ледниците).
Тя е един от съавторите на проучването на Националната академия на науките и обяснява за изданието, че преди учените са смятали, че Туейтс ще се топи с бавни темпове в идните 500 години. Сега огромното опасение на специалистите е, че Ледникът на Страшния съд се топи с далеч по-бърза скорост.
Оттам нататък рязко покачване на морското равнище ще бъде унищожително за редица крайбрежни региони.
Сред най-застрашените места са Нидерландия, Шанхай, Мумбай, Ню Йорк и голяма част от бреговете на Африка.
Маршаловите острови и Тувалу пък биха потънали напълно при подобен сценарий. Доу уточнява, че 70 сантиметра може и да не ни звучат много, но всъщност ако помислим какво количество вода има в Световния океан, ще осъзнаем и колко апокалиптично е топенето на Туейтс.
Навлизането на солената океанска вода под ледника пък го застрашава от рязко срутване във водите на Тихия океан и съответно - още по-рязко разтапяне.
Тед Скамбос, гласиолог от Университета в Колорадо, е далеч по-оптимистично настроен. Той не отрича, че новите данни около Туейтс са притеснителни, но те тепърва трябва да бъдат оформени в модели, които да покажат как ще топи ледникът в следващите десетилетия.
"Засега информацията се отнася само до определени части на ледника", допълва Скамбос пред "Си Ен Ен". Той също така не е убеден дали потокът на океанска вода под Ледника на Страшния съд е ново явление, или в миналото е останал незабелязан заради липсата на толкова напреднали технологии.
Най-големият пречиствател на въздух, който превръща въглерода в камък и го държи в земята за 10 000 години
"Това са важни процеси, които тепърва ще бъдат инкорпорирани в моделите за ледената обвивка", убеден е Скамбос.
За него все още има твърде много неизвестни около Туейтс, освен това специалистът е на мнение, че подобни процеси протичат и при други ледници, без все още да имаме информация за това.
По-скоро оптимист е и морският учен д-р Шарън Грей.
Според нея новите данни ще помогнат на света да разбере пред каква опасност е изправен и да се адаптира към нея. За Grist тя разяснява, че прецизно разработените модели за ледника Туейтс ще ни помогнат да планираме следващите ходове на човечеството.
"Никога не е късно за промяна", обобщава Грей.
Майка изгуби надежда, но се случи чудото: Откри живи и двете си деца след потопа в Непал
Олигархичният картел контролира властта чрез десетки „окабелени“ магистрати, превърнати в биороботи
„Созопол“ набра скорост: Задна ножица поведе „небесносините“ към втора поредна победа
Гръцка следа в сенчестия флот на Иран: САЩ удариха мрежата от компании
„Акулите“ схрускаха „орлетата“: Черноморец разгроми с 3:0 "Пирин" в Благоевград
Скандал с българи във Франция: Обещали им по 140 евро на ден за гроздобер, но били измамени
Тежка загуба за „Нефтохимик“: „Шейховете“ паднаха с 2:4 в Крумовград
Човек на Тръмп осребрявал речите му, ще плаща глоба над 172 000 долара
Нивото на водата в Дунав се вдига: Повишение в почти целия български участък
Турист извади от морето предполагаема част от дрон на плаж в Румъния
Гъсокът Гуси стана герой в Тексас: Събуди стопанина и спаси десетки птици от пожар
Нашвил готви голям поклон пред Доли Партън: Летището ще носи името на кънтри легендата
— Самовлюбен идиот! — яростно извика Малкълм. — Изобщо не се чуваш какво говориш! Значи си въобразяваш, че можеш да унищожиш планетата, така ли? Божичко, силата на парите здравата ти е замаяла главата! — Малкълм се отпусна в леглото. — Не си способен да унищожиш планетата. Не можеш, дори и да се опиташ.
— Повечето хора смятат — надменно каза Хамънд, — че планетата ни е изложена на риск.
— Да, но това не е вярно — възрази Малкълм.
— Всички специалисти са единодушни, че планетата е в беда.
Малкълм въздъхна.
— Нека ти обясня нещо за нашата планета — каза той. — Тя е на четири и половина милиарда години, а животът на нея се е зародил горе-долу по същото време. Първите бактерии са се появили преди три милиарда и осемстотин милиона години, малко по-късно са дошли на света първите многоклетъчни организми, а след тях и първите сложно организирани форми на живот в океана и на сушата. Следват периоди на бурно развитие на различни животински видове — земноводни, динозаври и бозайници — и всеки такъв период е продължавал милиони и милиони години. Големи династии от живи същества са възниквали, преживявали са своя разцвет и са измирали. Всичко това се е случвало на фона на непрекъснати жестоки катаклизми, образуване и ерозиране на планински вериги, сблъсквания с комети, вулканични изригвания, промени в нивото на световния океан, движение на цели континенти… Безкрайни, постоянни и жестоки промени. Дори и днес най-голямата географска особеност на планетата е резултат от сблъсъка на два гигантски континента, които са се деформирали в течение на милиони години и са образували Хималайската планинска верига. Планетата е преживяла всичко това и несъмнено ще преживее и нас.
— Фактът, че е съществувала дълго време — каза намръщено Хамънд, — не означава, че е вечна. Ами в случай на ядрена война…
— Да допуснем, че наистина избухне ядрена война — прекъсна го Малкълм. — Да кажем, че е ужасна и всички растения и животни загинат. А след нея земята сто хиляди години се пука от жега. Животът все някак ще оцелее — под почвата или може би замразен в полярния лед. И след всичките тези години, когато планетата престане да бъде негостоприемна, животът на нея отново ще се развие. Еволюционният процес ще започне отначало. Може би на живота ще са му нужни няколко милиарда години, за да достигне сегашното си разнообразие. И, естествено, ще бъде много различен от днешния. Но Земята ще преживее нашето безумие. Животът ще оцелее след нашата глупост. Само ние си въобразяваме, че всичко свършва с нас.
— Ами ако озоновият слой изтънее… — възрази Хамънд.
— Тогава до повърхността на Земята ще стигат повече ултравиолетови лъчи. И какво от това?
— Ами… това ще предизвиква рак на кожата.
Малкълм поклати глава.
— Ултравиолетовите лъчи са полезни за живота. Те са мощен източник на енергия и допринасят за настъпване на мутации и промени. Много форми на живот ще процъфтяват, ако има повече ултравиолетови лъчи.
— Но много други ще загинат — рече Хамънд.
— Смяташ ли, че се случва за първи път? — въздъхна Малкълм. — Значи не знаеш за кислорода.
— Зная, че е необходим за живота.
— Сега да — каза Малкълм, — но всъщност кислородът е метаболична отрова. Той е разяждащ газ, подобен на флуора, който се използва за гравиране върху стъкло. А когато преди около три милиарда години кислородът се е образувал за пръв път като отпадъчен продукт от някои растителни клетки, той е предизвикал криза за всички останали живи същества на нашата планета. Тези растителни клетки са замърсявали околната среда със смъртоносна отрова. Изпускали са смъртоносен газ и постепенно са увеличавали концентрацията му. Кислородът в атмосферата на Венера е по-малко от един процент. А на Земята концентрацията му бързо се е покачвала — пет, десет и накрая двайсет и един процента! Съставът на земната атмосфера представлява чиста отрова! И тя е несъвместима с живота!
Хамънд изглеждаше раздразнен.
— Но какво искаш да докажеш? Че съвременните замърсители на околната среда, подобно на кислорода, ще станат част от състава на атмосферата?
— Не — отвърна Малкълм. — Мисълта ми е, че животът на Земята може сам да се грижи за себе си. За нас, хората, сто години са много време. Преди сто години сме нямали коли, самолети, компютри, ваксини… Преди сто години светът е бил съвсем различен. Но за Земята сто години са нищо. Даже и милион години са нищо. Планетата живее и диша в много по-големи мащаби. Ние дори не можем да си представим бавния и мощен пулс на живота й, а от самоувереност дори не се опитваме. Нашето пребиваване на Земята представлява само един кратък миг от нейния живот. Ако утре не съществуваме, Земята няма да го усети.
— Има голяма вероятност това наистина да се случи — мрачно каза Хамънд.
— Така е — съгласи се Малкълм.
— И какво излиза от приказките ти? Да не ни пука за околната среда, така ли?
— Не, разбира се, че не.
— Какво тогава?
Малкълм се изкашля и впери поглед в далечината.
— Нека сме наясно. Не планетата, а ние сме изложени на риск. Ние нямаме сили да унищожим планетата, нито да я спасим. Но може би ще намерим сили да спасим себе си.
Българския ледник и съветския ледник заедно се топят през вековете.
КПСС БКП,КПСС БКП
Непрекъснато завзема нови и нови територии по цялата планета. Но не живее в синхрон с Природата, а я унищожава най- поголовно! Човекът: лъже, убив@, краде, предава, ласкае, лицемерничи,.....
Човекът вреди на собствения си вид, понякога и съвсем осъзнато, и целенасочено!
Човекът съсипва флората и фауната.
Човекът е единственият вид на тази планета, който живее платено! А, се има за хегемон?!
Човекът живее в стелажи за хора (блокове), гледа пр0ст0тии по ТВ, слуша пошла музика, забавлява се с клипове, в които се осмива собствения му биологичен вид.
Да, има Природни цикли! Но има и глобално замърсяване с пластмаса и всякакви химикали.. В Световния океан има плаващ остров от боклуци, известен като седмият континент!!! (Има много материал в мрежата по въпроса.) Има и поголовно обезлесяване.... навсякъде!
Само до преди около 800 години, Европа е била предимно гориста. А, сега: бетон, бетон,..... Дърветата привличат дъждовните облаци. Сегашната алтернатива за сушата: "посяване на облаци", чрез пръскане със сребърен Йосиф?!??? Ами, четете от няколко източника и сами си дайте сметка, дали е хуманно към нашия вид и другите представители на Природата?!!
Земята е болна!!!
Дробовете й (горите) се унищожават.
Кръвоносната й система (реките) са замърсени.
Земята е с треска. Какво прави един болен организъм?! Вдига температура, за да си активира имунната система и да се отърве от болестотворните микроорганизми.
Логично е да има редукция до т. нар. "Златен милиард". С корупция, фалш, интриги, насилие, лъст ... този път индулгенция няма да се купи!
Само там може да има такива неграмотници с купени дипломи!
Да си направят опит с чаша уиски и кубчета лед, така ще им е по-понятно за какво иде реч!!!
Малоумници неграмотни...
Само тъпотии. Я 70см я 7,
Поредно тъпо внасяне не страх на ниво хипотези и догадки.
Тъпите учени чиито теории са въз основа на това кой точно им спонсорира лабораториите и университетите да кажат какво ще стане ако гръмне Йелоустоун като се покрие половината кълбо с дим и слънцето не може да пробие през тях. За това що не се бие тревога и да се реве нон стоп защото и там не е дали а кога?