Шествията в подкрепа на традиционното семейство срещу Прайда и какви са целите и исканията

Медиите венцеславят прайда, а шествията в подкрепа на семейството са в негативна светлина

Ключови думи: поход на семейството, прайд

Освен заради страстите около изборите "2 в 1", месец юни ще е много горещ и заради три събития, две от които се обединяват от обща кауза, макар и с различни организатори, а третото – с коренно противоположни послания.

Поход на семейството

Вчера (бел.авт. – неделя), в София, Пловдив и Варна, се проведе шествие в подкрепа на традиционния брак, семейните ценности и добродетели, и правата на родителите и децата. Началото е поставено през 2018 г. и оттогава е проведено четири пъти. На страницата си във Фейсбук организаторите заявиха, че Светият синод на Българската православна църква е излязъл с протоколно решение да благослови Националния „Поход на семейството”.

Идеята е събитието да е позитивно и да бъде празник за присъстващите. Организаторите призоваха управляващите да отстояват и защитават само брака между мъж и жена, като това бъде насърчено и с приемане на различни политики и въвеждане на различни мерки, които да допринесат за излизане на България от демографската криза.

Участниците изразиха притесненията си от едно друго ежегодно събитие, което тази година ще се проведе за 16-ти път, т.нар. Прайд. Според  тях, исканията за узаконяване на еднополовите семейства и правото им да осиновяват деца крият риск за подрастващите, както и опит за налагане на семействата от двама мъже или две жени като естествен социален модел.

Националният „Поход за Семейството“ не е политическо събитие, като на него винаги е било забранено участието на партии и движения, развяването на политически знамена, агитационни материали, речи и прочее. Със своите послания това събитие много напомня за едно друго, което предстои да се проведе на 22.06.2024г., за четвърта поредна година, а именно

Шествие за традиционното семейство

То е част от „Месец на семейството”, организиран от "Младежки консервативен клуб", "Нашият дом е България" и "Сдружение РОД". Очакванията са тази година да се стекат около 10 000 човека, като бройката им всяка година се увеличава – в началото бяха стотици, после станаха хиляди.

Че събитието вече е фактор говори и по-сериозното медийно отразяване, което за пръв път се случи миналата година. Дотогава само в печатни медии се загатваше, и то с по-няколко думи, че е имало подобна активност.

През 2023 г., макар че това шествие да се дистанцира от партиите, в лично качество присъстваха депутати от различни формации – както от родния, така и от Европарламента, които подкрепиха каузата. Имаше и знакови лица от сферата на спорта и музиката. Целите са държавата да се заейства и да приеме демографския проблем като приоритетен за страната, да бъде изготвена и приета държавна стратегия за демографията до 2050-та година; окончателно въвеждане на ЗП "Вероучение" в учебната програма; гарантиране на свободата на словото и на изразяването.
Както и минали години, датата не е случайно избрана. Именно на същия ден – 22.06, ще е и ежегодният вече

Прайд,

който тази година ще се проведе за 16-ти път (не 17-ти, както пишат навсякъде, през 2020 г. имаше само музикална изява). На площад "Княз Александър I Батенберг" ще има концерт, който ще предхожда протестното шествие за човешки права, съобщават организаторите. Те обясняват, че мястото не било случайно, защото присъствието им в “триъгълника на властта” трябвало да накара властимащите да чуят тях и основното им искане - правното регулиране на еднополовите връзки.

Дали това е единствената причина за смяна на мястото, или е съзнателно търсена провокация, тъй като „Шествие на семейството” ежегодно минава по този маршрут - от НДК до старото Народно събрание, не е сигурно, но предстои да разберем коя от двете прояви ще бъде ограничена откъм достъп от местните власти.

Управляващите едва ли ще посмеят да се противопоставят на уж крайно толерантните, но всъщност доста агресивни в реториката и исканията си ЛГБТИ активисти, както и подкрепящите ги организации. И макар да твърдят, че това не е идеология, нито по някакъв начин са обвързани с партии и политики, зад тях са различни НПО-та – предимно с чуждестранно финансиране – фондациите GLAS, Bilitis, ЛГБТИ Действие и Български хелзинкски комитет, както и посолствата на САЩ, Франция, Великобритания и други.

Още по-показателно е, че „прайдът”, вече окупирал целия център на София, ще се проведе на Черешова задушница - свещен празник за християните. Освен това новата локация ще принуди властите да осигурят още повече охрана – стотици хиляди левове от данъците на същите тези християни, традиционната Вяра в нашата страна.

За поредна година организаторите на прайда разпратиха и предизборна декларация до кандидатите на политическите партии, за да ги  „ангажират с обещание към ЛГБТИ избирателите, че ще работят за видимост и в защита на правата и интересите им”. Между другото, сред исканията, целите и твърденията има и откровени лъжи, като например: „Признаване на по-високата обществена опасност на престъпленията, извършени на основата на сексуална ориентация и полова идентичност или изразяване на пола...” Откъде-накъде е по-висока обществената опасност, няма отговор, още по-малко може да бъде намерено обективно проучване или подобна статистика.

Подписалите декларацията кандидат-депутати, някои вече и депутати, са 28, като всички са от парламентарно представената ПП/ДБ, невлезлите бивши техни коалиционни партньори „Зелено движение” и един от „Ние идваме”.

Разликата между двете шествия и ЛГБТИ прайда

В последните години прави впечатление, че исканията на ЛГБТИ общността са непропорционални на числеността им у нас, която е доста по-малка. Че не се касае просто за шествие, на което група хора са се събрали да се забавляват, а се цели и индоктринация на подрастващите, ясно говори и това искане: „Включване в учебните програми по общообразователните учебни предмети в системата на училищното образование на актуална и научна информация, касаеща ЛГБТИ хората.”

През спорната Стратегия за детето, в която също се намесват имената на някои от споменатите вече НПО-та, свързани със „София прайд”, се опитват да вкарат и ранно сексуално образование, което да включва и половата идентичност на децата, както и запознаването им с хомосексуалността.

Отношението на повечето медии към трите прояви също е показателно. За разлика от ЛГБТИ прайда, който е описван с най-ласкави слова и панегирици, двете шествия са споменавани предимно в негативна конотация. Някои медии наричат „Шествие за традиционното семейство” – религиозна проява, а други даже – хомофобска проява. Първите години описанието гласеше: „събиране на 50-60 души с балони в цветовете на българското знаме”, подкрепени от футболни агитки.

Интересно е дали това не е истинската реч на омразата, срещу която уж се борят ЛГБТИ активистите и присъдружните им медии. И то омраза, насочена към българите със семейство, с деца и към подкрепящите този семеен модел две шествия. А „лумпени”, както бяха определени някои от присъстващите  на тези събития, в действиленост няма – има усмихнати млади хора и семейства. Няма и искания към никоя партия, няма и декларации. Има надежда, че държавата ни – но не заради този или онзи, а заради децата на България и демографската криза, ще предприеме необходимите стъпки.
Освен всичко друго, от няколко години събирането на ЛГБТИ поддръжниците се предшества и от различни активности – коя от коя по-провокативни. Например Pride arts, чийто плакат беше достатъчно красноречив.

От по-миналата година има и детска сцена (?), на която родителите са призовани да оставят децата си, докато пропагандират свобода и разнообразие. Много напредничаво, нали? Макар Държавната агенция за закрила на детето да беше сезирана, а оттам да излязоха със становище, че „децата са една много уязвима на влияние аудитория, поради което се нуждаят от закрила от въвличане в дейности, които биха имали негативни последици за тяхното физическо, умствено, нравствено и социално развитие”, нито организаторите се трогнаха, нито сцената беше премахната, нито пък властите реагираха адекватно, за да спрат това безумие.

Всички опити да се оказва натиск върху политиците за ускоряване на промените в законодателството, да се заклеймяват като „расисти“ хората, които не подкрепят враждебната реторика, а обществото, което в голяма степен не се припознава с исканията на въпросната група, да се обявява за „хомофобско“, са най-точната индикация, че не се касае просто за равни права, а за идеология, която зад призиви за толерантност, натрапва все по-агресивно своите възприятия и желания.