Българин тръгна от Царево и си построи личен рай на Пукет

Не смята да се жени втори път, след като е „щастливо разведен от 30 години“, но Съдба... среща тайландката Ом

Ключови думи: царево, райко матеев, тайланд, пукет, рай

„Преместването от една държава в друга някои хора го правят по погрешния начин, поетапно. Не става така. Аз направих като Наполеон - изгорих всички мостове към България. Разпродадох бизнеса си, заличих всички мои фирми и активи, всичко, остана ми само паспортът.“

Райко Матеев от остров Пукет, Тайланд е много огорчен от родната си държава. Като внук на кулак и „враг на народа“ през соца, е минал през жестоки перипетии, за да намери най-накрая покой и равновесие на далечния остров.

Живее в красив дом на острова и е женен за тайландката Ом. 

След близо 20 години в странство, Райко Матеев се изразява и пише в социалните мрежи на перфектен български език. „Да, помня родния си език отлично, вероятно, защото съм четвърта генерация даскалско дете - прадядо, дядо и баща учители. Имахме огромна библиотека от хиляди томове, които четях отрано“, казва той пред BG Voice. 

Фамилията му е изцяло от село Крива бара, Ломско, но той самият е роден в Тервел. Баща му е студент II курс „Теоретична физика“, но понеже неговият баща е кулак и „враг на народа“, го натоварват с жена му, току-що женени, на вагон, и ги пращат като балировачи на слама в кравефермата в Тервел, Добричко. Райко се ражда там.

След 7 години се прибират в Крива бара. Детството на Райко от I до VIII клас е бедно, но щастливо. Образованите му родители трудно намират работа заради произхода и припечелват за хляб по градините. Като „врагове на народа“, дядо му и баба му не получават нито стотинка пенсия, и няколко декара градина хранят всички.

Той завършва „Електроника“ в София, но знае, че никога няма да учи в университет - заради произхода. Завършва още 2 средни образования - по „Геология и проучване на полезните изкопаеми“ и „Технология на машиностроенето“. Не може да избира и чужд език - само руски. Жени се, но „не намира любовта си от първия път“ и се развежда.

Бил е 12 години активен пещерняк, спасител в пещери и пропасти, инструктор към Федерацията по пещерно дело и говори много за екология. На един симпозиум недоволства, защо от главния извор, снабдяващ язовир Студена и Перник с вода, тя е отклонена за Червена могила - за военната индустрия. Предрича пресъхването на язовир Студена и така се получава - Перник остава без вода.

Веднага го прибират от Държавна сигурност и започва ходенето по мъките: „Защо си с брада, ти к’ъв си, бе, обръсни я!... Каква екология, к’во разбираш ти от тия работи?“...

Като председател на пещерен клуб, той си прави бригада за боядисване на високи сгради с въжета. Свалят го от постове, не може да е вече председател, нито бригадир, и през 1986-а бяга в Сърбия. Лежи един месец в затвор близо до Белград за нарушаване на граничния режим.

От правозащитната организация „Хюман Райтс“ настояват той като невъзвращенец да бъде преразпределен към страна от свободния свят. Това не се случва. Предават го на Гранична служба Драгоман.

Закарват го право във Външно разузнаване и се започва - разпити на улица „Развигор“, много дълги 2 месеца и половина.

„Сваляха ме на пода, опираха зареден пистолет в слепоочието ми. Лъжеха, че баща ми е на смъртно легло. Пуснаха слух, че съм убит на границата, а по тогавашния обичай „изменниците на родината“ се заравяха на браздата, отказваха да ги погребват“, разказва той.

На всички въпроси за бягството му в Сърбия си измисля една и съща версия - че проучвайки пещера близо до границата, внезапно са го арестували сръбски граничари и - в Белград, разпити, затвор. „Звучи ти като зловеща приказка, но това беше истината. Вече 20 години оттогава, има срок на давност, така че не ми пука за нищо“, казва Райко.

На „Развигор“ го държат още 3 седмици, после в Перник, където живее тогава, е в ареста още 2-3 седмици и го пускат поради липса на доказателства. За последно го изнудват - ако не приеме да стане агент на ДС, ще му припишат нещо криминално и - в затвора.

„Аз избрах да ме „спукат от затвор“, но да не стана предател, а те почти ме изритаха със злоба“, спомня си той.

„Сега разбираш ли защо преди не поисках да ти дам интервю?... За всичките 18 години, откакто съм се махнал, бях в България само 2 пъти за по 2 седмици“, споделя той.

След арестите няма голям избор за работа и боядисва високи сгради на недостъпни места, хванат само за едно въже. Заради големия риск за няколко дена получава няколко годишни заплати. През 1987-ма се премества в Бургас заедно с брат си. Вземат бързо постоянно бургаско жителство, защото боядисват почти без пари 5-стайния апартамент на един от партийните лидери в града.

Идеята им е от Бургас да са по-близо до морето и да забягнат в удобен момент. Двамата с брат му си купуват на черно неопренови водолазни костюми, от „Кореком“ се снабдяват с маски и започват да тренират дълги нощни плавания в бурно море, намазани със свинска мас. Идеята е от Резово да плуват 2 денонощия до Турция. Тренират здраво, влизат навътре в морето с километри.

Когато почти са готови с тренировките, идва ноември 1989-а, „ужким смяна на системата“. „Тогава у мен и брат ми се събудиха първичните бизнес инстинкти“, казва Райко. Той разработва бизнес в много направления и 3 години продуцира първия частен кафе театър „Кафе арт“.

През 1996-1998-ма вече има всичко. Има пари, кара „Мицубиши“, но не се чувства щастлив и на мястото си. През 1999-а отново се връща към своята мечта - да си намери държава, в която да се чувства добре. Тогава е на 44 години и иска вече да живее щастливо.

Отхвърля вариантите Америка („прекалено много правила“), задрасква изцяло Европа („там е като в България“) и се спира на Азия. Обикаля Тайланд, Бали, цяла Малайзия. „Отидох и на Пукет, за първи път. И о, чудеса! То тук много красиво, бе! Андаманско море. Корали. Джунгла. Евтино. Приятно“, разказва той.

През февруари 2000 г. се връща в България, отново е разочарован. Тръгва ва банк. Обикаля из много държави в Южна Азия, да види, дали пък не прибързва с избора си. Но не. Пукет ще е. През 2004-а си харесва и място - Равай бийч.

Купува си яхта и през 2006-а „си взема еднопосочен билет на лодката“, с курс - Пукет. Натоварва яхтата с 2 тона вода и провизии, пред властите казва, че отива до Истанбул и оттам - Босфора, Мраморно море, Дарданели, Средиземно море, Червено море, Аденския залив, Малдивите, Пукет.

Изминава 14, 500 км. Плава 3 месеца и 9 дни. Своите приключения по-късно описва в книгата си „Моята Азия“, която излиза през 2016 г. 

На Равай бийч си вдига голяма къща на 47 м от морския бряг. От терасата му от 80 кв. м на 3-я етаж се отваря 180-градусова панорама към морето. Първо организира няколко месеца круизи за туристи с яхтата.

Не смята да се жени втори път, след като е „щастливо разведен от 30 години“, но Съдба... Преди 16 години, докато търси да купи ипотекирана фабрика за производство на мебели, се запознава с нейната собственичка - тайландката Нуанлак Чареонсап, или Ом, както е псевдонимът й.

Ом е вдовица от няколко години. Била е „Мис Чианг Май“ и е от стара аристократична фамилия. Прадядо й получава от кралицата на Тайланд почетното звание „Лорд“ на една област. Основал е един град, огромен храм, манастир. А тя има високопоставени роднини в Горната камара на Сената, депутати и сериозни връзки във висшата класа на Тайланд.

Не е лесно да се ухажва знатната дама, но след няколко месеца успява да я склони за обяд в ресторант, а после й предлага и брак. И оттогава са заедно. Райко е част от голямото семейство на Ом, която има двама сина и две снахи. Управляват много компании - нейни и негови.

Имат агенция за отдаване на над 250 мотора под наем - предпочитан транспорт на острова. Райко е и строителен предприемач. В момента довършва две луксозни вили с два огромни басейна. В единия има пещера със свод и барплот, на който сядаш под дъждовен водопад. „Изцяло моя идея“, казва той. Занимават се и с недвижимост - продаване, купуване, строене и отдаване под наем.

„Както разбираш, драматична история - казва Райко. - Затова и благославям Съдбата и тая поредица от невероятни събития, които ми позволиха да бъда жив до ден днешен. Дали съм щастлив?... А ти как мислиш?...

Тук е друга планета. Затова искам да бъда кремиран на Пукет и моят прах да се раздели на две. Половината да пръснат над Андаманско море, което обожавам, а другата половина, по настояване на Ом, да остане в урна във фамилната ѝ гробница“, казва българинът.