Цигара за 20 долара - кризата в Газа е страшна

Цените на основните стоки в Ивицата Газа скочиха спираловидно, след като затварянето на граничния пункт с Египет влоши недостига по време на войната. Така цената на една цигара достигна 20 долара, а случващото се принуждава семействата да продават бижута и други вещи, за да си набавят храна, предава Investor, като цитира публикация на Financial Times.

Цените на зеленчуците, замразеното месо, лекарствата, бензина и мазнината за готвене скочиха най-малко три пъти над нивата си преди войната. Някои стоки сега струват десетки пъти повече спрямо тези преди началото на войната на Израел с „Хамас“, сочи информация, събрана от медията през изминалата седмица от малкото пазари, които все още работят в южната част на Газа, предава lupa.bg.

Избухването на войната през октомври рязко ограничи потока на стоки в Газа, но ситуацията се влоши миналия месец, след като израелската армия започна офанзива в град Рафа в южната част на Газа, като превзе ключов граничен пункт с Египет и се прицели в мрежа от контрабандни тунели.

Един килограм замразени пилешки бутчета, които се предлагат само веднъж или два пъти седмично, скочи до 20 долара, над 10 пъти повече от предвоенната му цена. Автомобилните батерии, използвани за зареждане на телефони и електрически лампи, се продават за над 500 долара за брой, а литър бензин, когато е наличен, се продава за 22 долара.

Соларни панели могат да бъдат закупени само на черния пазар. Тютюнът за шиша струва 50 долара за една лула и 2500 долара за килограм, докато исканата цена за една египетска цигара от марката Karelia достигна връх от 140 долара по-рано тази година, а в момента е около 20 долара.

Това са съсипващи цени дори за малцината, които могат да си ги позволят. Доходът на глава от население в Газа преди войната, когато почти половината от населението беше безработно поради израелската блокада, беше около 1200 долара годишно, според Световната банка.

До февруари 90% от жителите на Газа бяха безработни, показват изчисления на Палестинското централно статистическо бюро, докато БВП на анклава е спаднал с повече от 80%.

Конфликтът, принудителното изселване и безработицата са изчерпали спестяванията дори на средната класа в Газа, а повечето хора оцеляват с оскъдната хуманитарна помощ. Пред малкото работещи банкомати има двудневни опашки.

Някои семейства са принудени да оставят документите си за самоличност като гаранция в магазините, тъй като парите им свършват, „поставяйки собствената си сигурност и бъдеще в опасност, защото се нуждаят от тези идентификационни карти, за да се регистрират за помощи в бъдеще“, завиха от Организацията на обединените нации (ООН) този месец.

Ахмед Амделхай, 52-годишен глава на голямо семейство, изселено в Деир ел Балах в централната част на Газа, след като армия разрушава дома му на север, е принуден да продаде две от златните гривни на жена си за 4000 долара.

Това едва стига за закупуване на замразено пиле, консерви, дърва за огрев и летни дрехи за възрастни и деца. Той се готви да продаде последното злато на семейството, за да купи повече храна.

„Да останеш жив е толкова скъпо“, казва той.

Цените в Газа варират в зависимост от това колко камиона с търговски стоки влизат. Ако пристигнат камиони с пресни зеленчуци, търговците свалят цените си за деня.

След като Израел превзе територията на Газа на граничния пункт при Рафа миналия месец, египетското правителство спря потока си от помощи към обсадения анклав в знак на протест. Наскоро страната възобнови доставките под натиска на Вашингтон, но самият граничен пункт остава затворен.

Северна Газа е „вероятно“ да бъде хваната в хватката на глада и „израелската военна офанзива в Рафа сериозно прекъсва каналите за доставка на храна и влошава достъпа до храна“ в южната част на Газа, заяви тази седмица финансираната от САЩ Famine Early Warning Systems Network.

Към петък сутринта помощи в размер на над 1000 камиона стояха от страната на Газа на два пункта с Израел в очакване да бъдат раздадени.

Разпределението е възпрепятствано от боевете, недостига на гориво и нарушаването на закона и реда. Струпването е намалило броя на камионите, които могат да влязат в ивицата, според данни на израелската армия.

„Нещата стават по-лоши, тъй като ситуацията става все по-отчайваща, а бедуинските кланове са по-безмилостни от всякога [с плячкосването на конвоите]“, споделя човек, запознат с хуманитарните проблеми в Газа.

Увеличаващите се печалби от високите цени доведоха до това, че местни, египетски и базирани на Западния бряг палестински бизнесмени се стремят да вкарат повече търговски камиони в Газа. Двама души, запознати със ситуацията, споделят, че миналия месец е имало период, в който търговските стоки са съставлявали голяма част от входящите конвои.

Палестинските бизнесмени могат да плащат експоненциално повече за наем на камиони, отколкото хуманитарните групи, казват те. Търговските операции, доставящи артикули като безалкохолни напитки и цигари, плащат до 2500 долара на камион за въоръжена местна охрана - нещо, което на международните групи за помощ е забранено да правят.

Бизнесмените се „съревновават с международни хуманитарни групи“, за да вкарат стоки, разкрива източник.