Училището не трябва да е само сбор от уроци, изпитвания, оценки, а свят, в който учениците умеят да се забавляват
Не можем да заменим ролята на учителя с робот, но в много от предметите дигитализацията навлезе
- Г-жо Иванова, в навечерието на 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, неслучайно разговаряме с Вас – дългогодишния директор на ПГЧЕ „Васил Левски“ в Бургас, по-известна като Руската гимназия. Разкажете ни какво е да ръководиш едно успешно училище цели 14 години – с неговите успехи и изкачени върхове, но и с проблемите му?
- Да бъдеш ръководител на една образователна институция, е чест, но и огромна отговорност, защото в днешно време директорът трябва да събира в себе си много качества. Той трябва да бъде добър мениджър, организатор и човек. Това поставя пред него наистина големи предизвикателства. Особено в навечерието на 24 май, който е най-българския празник, съм щастлива, че повече от 14 години успявам да ръководя една институция, която е пример за училище, което става все по-желано.
- От какво най-много се вълнуват учениците и има ли разлика между випуските преди и сега? Как успявате да задържите техния интерес в час по български език и литература, например – да четат Алеко Константинов да кажем?
- Разбира се, че има разлика между учениците. Днешните деца са едно различно поколение, което има други интереси и приоритети. В днешния век, в който боравят безпроблемно с електронни технологии и комуникации, ние трябва да бъдем адаптивни. Затова учителят в днешно време трябва да бъде различен, за да бъде на ниво, за да могат учениците да го разберат и да постигнем целите на образованието. Учителят трябва много бързо да се приспособи и да се адаптира към новите условия. Учениците са различни и в днешно време знаем, че е много по-трудно да ги накараме да четат. Точно в това е смисълът и магията на учителя – да намери правилния подход и начин, за да мотивира учениците и заедно да покажат, че училището е привлекателно място за младите хора. Смятам, че то е институция, свят, в който учениците получават не само знания, но и място, в което успяват да станат един прекрасен екип. Училището е място, в което ние успяваме да мотивираме и променим учениците, да им покажем вярната посока, правилния път. Ако наистина има достойни учители, децата получават добра посока и наистина израстват.
- Има ли достатъчно добре подготвени млади кадри, които да бъдат внедрени в системата на образованието и да заместят достойно старите преподаватели? Университетите бълват непрекъснато кадри, но какво се случва след това?
- Смятам, че има такива млади хора. Университетите наистина бълват, но не мога да кажа, че на 100% всички са подходящи. Когато обаче са мотивирани, нещата са други. В нашето училище, например все по-често се връщат наши възпитаници, които още по време на своето образование са мотивирани и след като получат дипломите си за висше образование, те се връщат и застават от другата страна на скамейката. Смятам, че в едно съвременно българско училище трябва да има млади хора, защото те са посланиците на новото и те показват различното – че използвайки други методи и начини на преподаване, които се съотнасят със съвременните технологии, ще могат да бъдат привлекателни за младите хора и да ги приласкаят да учат. Не казвам, че старата класна урочна система не е актуална, но виждайки прогреса, това означава, че и ние трябва да се развиваме в тази посока.
В днешно време да бъдеш учител, е много по-отговорно, отколкото по времето на Възраждането. Много е трудно да мотивираш учениците да четат класиците. Децата трябва да знаят и учат нашите класици. Всеки един от тях може да им покаже много неща – в произведенията имаме ценности, които са изключително полезни, но децата рядко го осъзнават.
- Как се промениха методите на преподаване във времето, как се въвеждат във Вашата гимназия новите технологии, които няма как вече да бъдат избегнати? Децата вече неизменно са в едно дигитално пространство и това трябва да е водещо очевидно.
- Започнахме да се адаптираме към това дигитално пространство и да въвеждаме технологии, където е възможно. Не можем да заменим ролята на учителя с робот, но в много от предметите дигитализацията навлезе. С използването на различни платформи учениците успяват сами да подготвят презентациите си, дори работят с тях по-добре от нас.
В нашето училище полагаме усилия за обучение и на учителите, и на учениците в STEM технологиите и можем да се похвалим в тази посока. За нас това ученикът да знае защо е в училище и да е кариерно ориентиран, е много важно. Както и той самият още от ранна възраст да прецени къде са неговите сили. Неслучайно сме първото училище, което направи три подкаста, свързани с кариерното ориентиране. Наши гости бяха Слави Нестеров, Гергана Стоянова, Яна Маринова, Енчо Керязов – личности, които имат своя принос в историята. Смятам, че след тези инициативи, които направихме съвместно с нашите родители, учениците промениха възгледите си за света, чувстват се по-сигурни и спокойни. Атмосферата в нашето училище стана по-различна като цяло. Смятам, че училището не трябва да бъде само един сбор от уроци, изпитвания, оценки и т. н. Училището трябва да е свят, в който учениците учат, но и се забавляват. Трябва да е място, където те успяват да се чувстват сигурни и спокойни и да мислят за своето бъдеще – какво биха направили и кое за тях ще бъде най-доброто.
Затова аз съм благодарна на нашите родители, защото си партнираме много активно и инициативите, които правим, са всъщност съвместни. Горда съм, че успяваме да променим нещата в училище и то да бъде един малък оазис на разбирателство и спокойствие.
- Какви са качествата, които трябва да притежава един млад педагог, който се явява при Вас на интервю за работа, за да го одобрите?
- За мен най-важните качества на младия учител са първо той да обича децата, да желае да работи с тях и това да е приоритет. Това трябва да бъде добре подготвен млад човек, който да борави и със съвременните технологии. Учениците обичат млади учители и когато се използва правилният подход, спрямо тях, спойката се получава. Учениците обожават учителите си и за тях, когато някой поставя правила, те го следват. Смятам, че първото е да обичаш децата, второ – да обичаш професията, трето – да я работиш с желание. Трябва да знаеш, че учителят е с ненормиран работен ден, понякога се налага да бъдеш на линия денонощно. Не от всеки човек, който излиза от университета, може да стане добър учител, но смятам, че когато има добър ментор, който да му покаже и да го насочи правилно, след 2-3 години само един млад човек може да се превърне в прекрасен професионалист. Първите 1-2 години са най-трудни за младите учители, защото те не са повярвали в себе си все още. Първата година е страшна, стресова, но след нея те се адаптират и продължават с желание да работят и остават в образователните институции.
- Забелязах, че все още я има тази тенденция за феминизиране на тази професия, но какво е Вашето мнение – трябват ли повече мъже сред учителите, които да внесат баланс в колектива и като цяло в училищната среда?
- Респектът, който мъжът внася в една такава институция, е различен. Стремя се и имам ли подходящи кандидати, винаги приемам мъже на работа. Фактите показват, че това не е привлекателна професия за мъжете не защото не желаят, или защото им е трудно, а заради финансовите измерения. В образованието се влагат доста средства, заплатите нарастват, но с тази динамика съм чувала разсъждения от рода на това – с тези пари не мога да си изхраня семейството. Затова смятам, че това е причината мъжете да не преобладават сред нас. Определено те се справят отлично като педагози и хора, които вдъхват респект. Много от учениците ги оприличават с бащите си и това е страхотно.
- Каква е чистата заплата, която получава един млад учител в първия си работен ден?
- 1853 лв. е брутната заплата, чисто е около 1500 лв.
- Г-жо Иванова, отправете накрая Вашето послание към учителите, учениците и хората, които ще прочетат това интервю по случай 24 май.
- Ние сме българи и това за нас е най-големият празник. 24 май е ден, в който всяко българско семейство излиза на улицата, за да изрази своята почит към светите братя Кирил и Методий. Бих желала на всички ученици и колеги да бъдат здрави, да бъдат будители, да обичат българската култура и просвета, да обичат България, която е една прекрасна страна и да успяваме да издигнем образованието на много по-високо ниво. Всичките ни постижения го показват. Да се обичаме, да бъдем здрави, да бъдем добри! Честит празник!
