Синдикатите настояват за минимална заплата поне 1080 лв. от 1 януари

Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то трябва да се случи

Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то трябва да се случи, тъй като е действащо законодателство в Кодекса на труда и няма връзка с транспонирането на директивата.

Както Костов отбелязва, на 1 септември министърът на труда трябва да издаде постановление, в което да определи размера на минималната заплата от 1 януари 2025 г.

"Това, което знаем в момента към днешна дата, е три от четири неизвестни. Знаем, за три от тримесечията, в които се формирани минималната какъв е размерът на средната заплата. Преди няколко дни излезе, че близо 2200 лева е средната заплата за първото тримесечие на 2024-а", обясни той.

По думите му България трябва да транспонира до 15 ноември европейската директива за минималните работни заплати. В тази връзка КНСБ и КТ "Подкрепа" настояват минималната заплата да се доближи до нужните средства за издръжка на живот, които съгласно последните експертни сметки сочат 1450 лева на месец за един работещ.

Какво предлага държавата?

Определяне на минималната работната заплата за страната в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година." Тя не може да е по-ниска от предходната година. Тук новото е, че минималната заплата ще се определя най-късно до 31 октомври на текущата година, а не до 1 септември както е сега.

Освен това "министърът на труда и социалната политика предлага размер на минималната заплата за страната, не по-малък от определения размер за предходната година в случай, когато последната приета средносрочна бюджетна прогноза предвижда спад на БВП, производителността на труда и ръстове на инфлацията в страната и когато такива са отчетени от Националния статистически институт за предходното тримесечие в годината за определяне и на годишна база", пише още в този вариант. При определянето ѝ пък ще се отчитат общото равнище на работната заплата в страната и нейното разпределение; темп на растеж на работните заплати; доходи и разходи на домакинствата; икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на страната, равнището на производителността на труда и поддържането на целесъобразно равнище на заетостта.

"Предложеният вариант на механизъм е гъвкав по отношение на икономическата среда и прогнозните стойности, като отчита икономическите цикли и по този начин благоприятства за запазване на работните места, възможностите на бизнеса, бюджета и запазване на заетостта", пише в мотивите си държавата. Оттам отбелязват, че предложената долна граница е според препоръчаните референтни стойности в евродирективата за определяне на минималната работна заплата от 50% от средната заплата. Според социалното министерство тя е в съответствие с прогнозните бюджетни разчети и гарантира защита на наетите на минимална заплата, работодателите пък ще бъдат стимулирани за запазване на работните места на нископлатените работници и минималната заплата няма да изостане необосновано от средната работна заплата.

"Тези промени в закона ще окажат положително въздействие върху процеса по актуализацията на минималната работна заплата, който следва да бъде координиран с процесите по надграждане и в други области, като например линията на бедност, социалното включване, социалното подпомагане по начин, който да балансира различните интереси, свързани с ползотворното участие на пазара на труда на оптимално количество работна сила и при оптимална реципрочна рентабилност за заинтересованите страни", пише още в мотивите.

Други опции

Според друг вариант минималната заплата може да се определя в интервала 50% - 55% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. И при този вариант определената минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година. И при него се предлага тя да се определя най-късно до 31 октомври.

"При икономическо развитие министърът на труда и социалната политика предлага размер на минималната заплата за страната от 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Министърът на труда и социалната политика предлага размер на минималната работна заплата за страната от 55% от средната работна заплата, не по-малък от определения размер за предходната година и в случай, когато последната приета средносрочна бюджетна прогноза предвижда спад на БВП, ръст на инфлацията, спад на производителността в страната и когато такива са отчетени от Националния статистически институт за предходното тримесечие в годината на определяне на МРЗ и на годишна база", пише още в работния документ.

Минималната заплата да е 50% от средната няма да се прилага, когато последната приета средносрочна бюджетна прогноза предвижда за текущата година спад на БВП, ръст на инфлацията и спад на производителността. Да е 55% от средната пък няма да се прилага, когато последната приета средносрочна бюджетна прогноза предвижда за текущата година ръст на покупателната способност, спад на инфлацията, отчитайки заетостта и производителността.

Отчитането на нарастването на минималната работна заплата с инфлацията (прогнозния индекс на потребителските цени) за следващата година спрямо текущата е допълнителна гаранция за запазване на покупателната ѝ способност в периода, от който ще влезе в сила. Обвързването на минималната работна заплата със средните равнища на доходите от труд чрез коридор 50% - 55% от средната работна заплата с горна и долна граница, в който да се движи отношението на минималната към средната работна заплата за страната, е предпоставка за гъвкавост.

Обвързването с отчетения ръст на средната работна заплата е предпоставка да се отчете динамиката на средните доходи в икономиката, което от своя страна гарантира до голяма степен икономическата роля, която минималната работна заплата трябва да изпълнява. По този начин се отчитат разходите за труд, както и тенденцията в ръста на производителността на труда и средното равнище на заплащане. Диапазонът от 5 процентни пункта предоставя допълнителна гаранция за адекватност на минималната работна заплата", пише социалното министерство в мотивите си към този вариант.