Луно, Луно, земьо македонска или рисковете за нас 

От ВМРО-ДПМНЕ ще чакат да дойде "някой разумен премиер на България, с когото могат да разговарят"

Ключови думи: рсм, македония, избори, флагман, Гордана Силяновска-Давкова, първата жена

Днес (бел.авт. – неделя) новоизбраният президент на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова положи клетва и встъпи в длъжност на церемония в парламента в Скопие. На изборите тя спечели убедително срещу Стево Пендаровски и ще бъде първата жена, избрана на поста в РСМ.

Коя е Гордана Силяновска-Давкова?

Тя е кандидатура на националистическата и определяна като проруска и просръбска ВМРО-ДПМНЕ. Рoдена е на 11 май 1953 г. в Охрид, тогавашна Югославия. Макар сама да споделя, че детството и е преминало с много деца от България, тъй като е учела в училище "Георги Димитров", където е изучавала български автори като Елин Пелин, е крайно настроена срещу страната ни.

Професор по конституционно право, експерт по избори към ООН и заместник-председател на групата на независимите експерти по местно самоуправление към Съвета на Европа. През 1990г. е кандидат за депутат от коалицията Съюз на реформаторските сили на Македония – част от Съюза на реформаторските сили на Югославия на тогавашния югославски премиер Анте Маркович, а сред една от посочените основни цели на формацията е запазване на целостта на Югославия. Тоест, сегашната заклета националистка, която стана „майка на нацията”, спечелвайки с лозунги срещу българи, гърци и прочее, същата, която се очаква да защитава независимостта на страната си, е била против създаването на независима Македония
(видеото от дебата през 1990г. ).

Нищо учудващо, с оглед на филията, която и до ден днешен всички македонци изпитват към сатрапа Тито, към бивша Югославия, към всичко сръбско.

Какво ни вълнува нас, ще попитате

Разбира се, с оглед на политическата обстановка у нас, на този етап – почти нищо. Или по-точно, кой е президент на РСМ, кои ще са управляващите, каква посока ще поеме страната след тези избори – определено е второстепенна тема за почти всеки българин. По-скоро, това е въпрос в развитие, защото с нейното избиране и с победата на ВМРО ДПМНЕ, идват още по-трудни времена за отношенията с югозападната ни съседка.

Макар по време на първото си публично обръщение като победителка на втория тур тя да заяви, че ще бъде "президент на всички граждани, на всички етноси, на партийни членове, на тези, които не са в партии...", допълвайки, че "Трябва да започнем да се разбираме, да си помагаме, не да посягаме към вето, а към подкрепа", с което визираше страната ни, още по време на дебатите с Пендаровски, нееднократно подчерта, че:

1. Няма нужда статутът на българите в Северна Македония да бъде споменаван в Конституцията, защото „техните права и в момента са гарантирани” – абсолютна подигравка, защото заплахите срещу всеки, самоопределил се като българин в РСМ, са ежедневни, зачестява и физическата саморазправа. Самият факт, че традиционно подкрепящите РСМ САЩ, в Доклада на Държавния департамент, посочват, че в страната има системно расово и етническо насилие и дискриминация над българите, споменат е и побоят над Християн Пендиков, както и закриването на наши културни клубове

2. Сложи край на „извиването на ръцете от българите” – отново абсолютна лъжа, с която за пореден път се опитват да се изкарат в ролята на жертва, притискана от злодея България

3. Ще ревизира и Договора за приятелство и добросъседство с България, който им е „нанесъл сериозни щети” – поредното деклариране, че няма да спазва приетите вече уговорки с нас

4. Ще договори „нови, по-добри условия за членство в ЕС” – това, макар да звучи комично, крие своите рискове, защото все още от страна на ЕС (а и САЩ) има сериозна подкрепа за присъединяването им към Съюза, която подкрепа често рефлектира върху нашата позиция.

5. Конституционните промени можело да бъдат приети сега, но да започнат да се спазват и осъществяват едва след като страната им влезе в ЕС – опитват се да изхитрят както ЕС, така и нас, защото случи ли се това, нито Съюзът, още по-малко ние, ще можем да ги накараме да изпълнят обещанията си постфактум. Това е по-скоро невъзможно, защото искането на дамата и издигналата я ВМРО-ДПМНЕ за "отложено влизане в действие на конституционните промени", беше вече отхвърлено от Брюксел

6. Цялата ѝ кампания премина под шапката на антибългарското говорене, като страничен наблюдател би предположил, че ние сме им обявили война, а те се опитват да запазят целостта на страната си – буквално. Важните теми за корупцията, безработицата, инфлацията, бяха оставени на заден план

Не бяха пощадени и други съседи на РСМ, като Силяновска заяви, че макар с Преспанското споразумение да беше прието гръцкото условие към името на страната да бъде добавено "северна”, тя нямало да го използва в официалните си речи. Гърците реагираха веднага и остро, а едно от първите им действия беше демонстративното напускане на тяхната посланичка при полагането на клетвата на Силяновска, когато втората употреби Македония, вместо Северна Македония.

Но най-скандалното, за което призова Силяновска, е, "Признаване на македонците в Пиринска Македония - малцинство, което с десетилетия е малтретирано и е преминало през страшни мъчения и голготи”. Тук вече се намесват не просто лъжата и твърденията, че в България има подобен етнос, но има и припокриване с исканията на организация, отдавна призната за сепартатистка и забранена от нашия Конституционен съд – ОМО „Илинден”.

Кои са ОМО „Илинден”?

ОМО „Илинден” е създадена на 28.02.1998г. с цел да дестабилизира Пиринския край, като провежда „македонизация” на българите, живеещи от векове по тези места. Организацията е базирана на сръбскокоминтерновската лъжа за „македонизма”. От години се опитват да се регистрират, за да могат и официално да проповядват антибългаризъм.

В мотивите за произнесеното решение за противоконституцонността на ОМО, нашият съд посочва, че от декларираните цели на организацията, произтичат и заплахи за националата ни сигурност, противоречащи на единството на нацията ни. Макар на практика да говорим за шепа изкукали старчета (буквално), през годините те са легитимирани официално от македонска страна, като дори бившият македонски президент Стево Пендаровски се срещаше с тях.

Проблемът идва и посока на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) към Съвета на Европа, който несъобразявайки се с нашия съд, нееднократно ни натиска да регистрираме ОМО "Илинден", позовавайки се на тезата, че нарушаваме чл. 11 от Конвенцията за правата на човека - свободата на сдружаване, въпреки че в Конституцията ни ясно е записано, че: Чл. 2 (1) „Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания”, както и Чл.11 (4) – „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт".

Как реагираха нашите управляващи?

Това е същественият въпрос. Към момента, което изключително рядко се случва, от всички парламентарно, а и не само, представени партии, дойдоха остри реакции на думите на Силяновска. Показателно е, че дори ПП/ДБ, които бяха едни от основните апологети, че трябва да направим още отстъпки към съседката ни, бяха основни поддръжници и на т.нар. френско предложение, а Кирил Петков –като министър-председател, изора път до РСМ, сега се противопоставиха на реториката на новия президент.

Но по стар роден обичай, управляващите ни едно говорят, друго правят, особено ако бъдат притиснати отвън. Към момента няма подобни индикации, дори напротив, партньорите им по света са доста обезпокоени от политичарите, които стъпиха на върха, но все още основна цел на държавите в ЕС, и на Щатите, са присъединяването на страните от т.нар. Западни Балкани (сред които е и РСМ), защото регионът е стратегически в съревнованието с Русия и Китай.

Красноречиво е и посланието на лидера на ВМРО/ДПМНЕ Християн Мицкоски, че той и партията му ще чакат „да дойде някой разумен премиер на България, с когото можем да разговаряме“. Под „разумен” е ясно какво има предвид – предател, а за съжаление, не един и двама са родните политици, които през годините са се обръщали и продължават да се обръщат срещу националните ни интереси.