Иван Сухиванов произведе поредния скандал в бургаската писателска общност

За не една от своите простъпки Сухиванов можеше да бъде уволнен дисциплинарно, твърдят от писателската общност

Ключови думи: иван сухиванов, списание море, скандал

Бургаският поет Иван Георгиев Иванов, известен с литературния си псевдоним Сухиванов, произведе поредния скандал в бургаската писателска общност, която и без друго не го долюбва особено много. През 2016 година той си навлече гнева на гилдията, след като се предложи сам за почетен гражданин, а освен това настояваше, че му е дошъл реда да бъде отличен с наградата „Златен Пегас“. Още тогава негови събратя по перо му обясниха, че това е отличие за високи литературни постижения, а не опашка за кренвирши, на която се пази ред.

Сега Иван Сухиванов е подал жалба, че списания „Море“, на което е редактор, било пред закриване. И това отново разбуни духовете. Според членове на писателската общност в града, Сухиванов трепери за поста си и винаги, когато се почувства застрашен, „сигнализира“ уважавани литературни хора, че нещо лошо се случва със списание „Море“.

В сайта на Бургаската писателска общност излезе гневна позиция, озаглавена: „Никой не посяга на списание „Море“, в която има много любопитни детайли.

Ето и текста:

Тези дни литературен Бургас отново е във фокуса на вниманието, генерирано от поредната жалба на Иван Сухиванов, че списание “Море” е пред закриване. Всеки път, когато редакторът му Сухиванов се почувства застрашен от уволнение след поредния си гаф, след поредната злоупотреба със служебно положение (напр. доказано при изплащането на хонорари) или заради неизброимите си интриги, с които манипулира колеги, медии, интернет пространство и пр. (за въпросните злоупотреби живеещите извън Бургас няма как да знаят), той прибягва до едно и също изпитано средство: вдига тревога, че някакви зли сили са си наумили да посегнат на списанието и да го погубят. Незабавно “сигнализира” високоуважавани литературни хора, че нещо лошо се случва на “Море” и много от литераторите, истински разтревожени за съдбата на бургаското издание, за n-ти път се хващат на “сигнала” на Сухиванов, организират се и пишат поредното Отворено писмо до Кмета на нашия град с настояване то да бъде спасено. Спасено от какво и от кого? Нали точно Община Бургас поддържа толкова години списанието, при това с впечатляваща финансова подкрепа. И нали предимно за бургаските пишещи то е било възможност за изява десетилетия наред. В Бургас все пак живеят и пишат и други поети и писатели освен Сухиванов, и те съвсем не са безименни. Кой от тях изобщо би имал нещо против “Море”?

Истината е, че от редакторския екип остана Иван Сухиванов – светло небе на колегите ни Росен Друмев и Георги Ингилизов! – затова Управителният съвет на Бургаската писателска общност назначи двама нови редактори на мястото на починалите. Сухиванов възропта, поиска сам “да кара литературния влак” на Бургас, както много пъти е заявявал публично. Според него единственият, който може да прави списание в Бургас, това е той, други талантливи, информирани относно авторите, книгите, процесите, развойните тенденции и пр. в съвременната българска и европейска литература наблизо няма. Разбира се, че има, техните имена са известни на ценителите на съвременната поезия и на прозата и са гордостта на литературен Бургас.

Уважаеми колеги, които сте организирали поредната “спасителна” акция, знаете ли, че за не една от своите простъпки Сухиванов можеше да бъде уволнен дисциплинарно? Той вече има официално предупреждение. Все пак, за да не остане без работа, бе наказан единствено да не участва пет години в журито на Конкурса “Христо Фотев”. (Запитайте се защо точно в журито на конкретния конкурс и отговорът може сам да ви намери). Тъй като онова, което Иван Сухиванов бе извършил, беше извън мярката за лоялност на отговорен служител и най-вече извън мярката за морал на писател и човек, Бургаска писателска общност на свое Общо събрание го изключи и той в продължение на няколко години не беше неин член. Впоследствие отново се намериха милостиви хора, които да се застъпят и беше приет повторно. Изобщо в Бургас всеки Управителен съвет и всяка Етична комисия нонстоп се занимават с въпросната персона.

Тази година наказанието му изтече и ето че отново се появи като журиращ в същия конкурс. Нашият колега Иван Сухиванов е вездесъщ оценител-журиращ, сигурно десетки и десетки са конкурсите, в които се изявява като такъв. Е, по никакъв начин не му се пречи в това отношение, той има свободата да участва, където намери за добре. Но чувствайки се безнаказан, действа както намери за добре и във всяко друго отношение. Прави го, защото е сигурен, че има “свои хора”, които биха се заявили в негова защита при всякакви обстоятелства.

Нормално е писатели, живеещи извън града ни, да реагират спонтанно с мисълта, че спасяват национална литературна ценност, каквато безспорно е “Море”. Но са го направили, без да са запознати със ситуацията, в центъра на която за пореден път е колегата Сухиванов. Затова искаме да спрем вниманието им върху следното: независимо от нашата добра воля и колегиалната ни емпатия, не всякога е подходящо да залагаме името си в подкрепа на един доказано манипулативен човек, свикнал да злоупотребява с доверието на почтените хора. Разбираме, че той е разпратил и продължава да разпраща писма с подвеждащо съдържание до десетки и десетки поети и писатели, които, бидейки и наши приятели, в недоумение ни задават въпроса каква опасност за списание “Море” се е задала отново.

Никаква, скъпи приятели. За пореден път ясно и категорично заявяваме следното: никой няма намерение да посяга на списание “Море”. Абсурдно е да се внушава в публичното пространство, че тъкмо в Бургас може да се случи подобно нещо! Не би ни минало и през ум да унищожим създаденото с любов, грижа, отговорност и компетентност от Недялко Йорданов, Христо Фотев, Янаки Петров, Славчо Чернишев, Николай Искъров, Стоянка Грудова, Иван Апостолов, Иван Благоев, Илия Буржев. Това би означавало, че сме готови да поругаем  светлия, извисен и извисяващ дух на литературен Бургас, с който всички ние сме закърмени. Не допускаме и че ще се намери български писател, който да повярва, че тъкмо в Бургас може да се случи подобно нещо.

Списанието си е живо, работата продължава. Ако има нещо, което трябва допълнително да се обмисли, прецени и реши относно списването на “Море”, за да има то още по-привлекателен вид, повярвайте, в Бургас има кой да предложи актуализирана концепция. Все пак изданието, макар и национално, е преди всичко бургаско – финансирано е от Община Бургас, всички досегашни екипи, разбираемо, са били от бургаски поети и писатели и така ще бъде и занапред. Така че настояваме за уважение към всичко, което Бургас е правил и продължава да прави за доброто име на списанието.

Силно се надяваме и че добрите хора най-сетне ще престанат да вярват на Сухиванов и повече няма да бързат да помагат, когато това изобщо не се налага.

Позицията е подкрепена от Николай Фенерски, председател на  Бургаска писателска общност, Бина Калс, заместник-председател, Слави Томов, писател, Елка Василева, поет и писател, Татяна Йотова, поет. Всички те са членове на Управителния съвет. Към тях са се присъединили още Керана Ангелова, писател, Роза Боянова – поет, Наталия Недялкова - поет и преводач, Иван Брегов – поет, Добрина Топалова - литературен критик, Симеон Димитров – поет и режисьор, Янчо Михайлов - поет и писател, Любомир Калудов – писател, Живка Иванова – писател, Елена Янева – поет и преводач, Роза Максимова – поет, Румяна Емануилиду – издател, проф. д.н. Галя Христозова – филолог, Константин Корадов - председател на Етичната комисия в БПО, Соня Кехлибарева – краевед, проф. д.ф.н. Калина Лукова.