Как войнственият ислям трансформира Франция

В градска среда Франция все повече изглежда като по-ислямистка държава от много арабски страни. Снимката е от улица „Република“ в гр. Сен Дени

Ключови думи: ислям Франция, ислям, мюсюлмани, хиджаб, Франция

За това, че написа в социалните мрежи „трябва да изгорим това куче живо“, авторът на публикацията се яви във вторник, 23 април, пред 23-и състав на Парижкия наказателен съд. „Кучето“ беше директорът на гимназия „Морис-Равел“ в 20-ти район на френската столица, безпричинно обвинен, че е малтретирал младо момиче, което той всъщност бе помолил да си махне хиджаба, забранен от френските светски закони. Мрежата се развихри, полетяха обиди и заплахи. Убеден, че няма да получи никаква защита отникъде, директорът реши да се пенсионира преждевременно.

Нищо ново или изненадващо за Фабрис. Този асистент по образованието, който работи в гимназия в Сен е Марн (департамент в регион Ил дьо Франс, северна Франция – б. пр.), разположена близо до „труден“ град (така френските медии политкоректно описват населените места, в които ислямските мигранти вече наброяват половината от населението – б. пр.), твърди, че редовно се сблъсква с опити за противопоставяне на училищните принципи на неутралност и дори със сплашване. Но той се съпротивлява. Светски настроен, Фабрис работи, изповядвайки републиканските принципи, здраво установени в разбиранията му за света. Но това не е никак лесно на място, където общественият и религиозен диктат става все по-настоятелен.

Носенето на ислямска забрадка, на хиджаб, молитвите в час, ислямската морална полиция и т.н. – това са непрекъснати атаки срещу светското образование, на които младият мъж се опитва да противодейства, докато се мъчи да обясни, че училищната среда не е място за религия, че там трябва да действа секуларизмът (убеждението, че религията няма място в публичния живот – б. пр.). „През последните години забелязах изостряне на фанатизма сред тези млади хора. То е много по-изразено, отколкото при техните родители или баби и дядовци. Особено трудно става в дните на Рамазан, отбелязва той. Трябва да налагаме правилата. Учениците, дори и да не се хранят през светлата част на деня (както повелява празникът), трябва все пак да отидат в столовата.

Мнозина се бунтуват срещу самия факт да седят до съучениците си, докато те ядат. Сблъскваме се с деца, които се молят в час, пеят и налагат своите правила, понякога с насилие.

Фабрис беше особено ужасен от случилото се с едно момче, обявено от ислямските му съученици за „сатанист“: „Те го пребиха в двора, понеже тяхната религия така повелявала.“ Според асистента по образованието този инцидент е третиран от училищното ръководство като обикновен бой. Но Фабрис разказва и историята на учител, наречен „куфару“ (богохулник – б. пр.) и заплашен от ученик, известен също и с други престъпления, защото бе имал дързостта да критикува исляма. „Този учител ми даде обяснение за проблемите си с мюсюлманските ученици, каквото чувам често: „Направих грешката да отговоря на въпрос на ученик за хиджаба и фереджето в училище.“ За да успея да постигна някакво наказание, трябваше да припомня на училищното ръководство текстовете на закона от 2004 г. (който забранява публичното демонстриране на религиозна принадлежност и носенето на ислямско облекло на публични места – б. пр.) Отне ми седмици на противопоставяне с ръководството, за да ги накарам в крайна сметка да наложат наказание на този ученик – един-единствен ден без право да посещава училище.“

Думите на Фабрис към училищното ръководство не са достатъчно сурови, тъй като той ги смята за слабото звено срещу ислямисткото нашествие. „Те често се страхуват“, споделя той. „В моя случай ученикът е добре познат. Още 15-годишен, той беше много активен, заедно със семейството си, в търговията с наркотици, но също и в местната джамия. Ръководството знае това, но предпочита да си затваря очите“, разказва Фабрис.

Бернар, преподавател в „трудно“ училище в О дьо Сен (департамент в същия регион Ил дьо Франс – б. пр.), заклеймява прочутото схващане „да не мътим водата“, твърде често споменавано на такива места. В тази гимназия, „тормозена“ от крайнолеви профсъюзи, за които той казва, че често пламенно защитават комунитаризма (посткомунистическосхващане, че е важно не мнението на отделния човек, а това на общността – б. пр.), отколкото принципите на неутралност на училището, цари терор и мълчание. Климат, благоприятстващ безпрепятственото навлизане на ислямистите. „За тях (крайнолевите профсъюзи – б. пр.) проблемът не съществува. Те не виждат нито ислямските забрадки, нито хиджабите. Това е отричане на очевидното, обвинява ги Бернар. - Оттам и учителите са силно уплашени да говорят свободно, те се чувстват изолирани и потиснати. В моя клас имах ученици с татуирано S (означава „сигурност“ - знак, поставян от полицията върху ръцете на лица, смятани за сериозна заплаха за националната сигурност. Това е най-високото ниво на заплаха в днешна Франция. Тези лица са под постоянен надзор, но законът не предвижда за тях арест, докато не извършат нещо конкретно – б. пр.). Не знаех кои са, нито какво са извършили, освен определени слухове. Някои теми ми бяха забранени за обсъждане в час. По време на урок един ученик, явно салафист (сред най-крайните войнстващи течения, проповядващо чист ислям по буквата на Корана – б. пр.), ме заплаши, защото му обясних, че кралят на Мароко е командир на вярващите (така пише дословно в мароканската конституция – б. пр.). Когато се заговори за Шоа (от иврит – Холокост – б. пр.), изобилстваха антисемитски подмятания. Някои открито съжаляваха, че нацистите „не са си свършили работата докрай“ или твърдяха, че „евреите си го заслужават“. Проблемът е, че в рамките на училището страховете на ръководството те карат да се примиряваш с подобно поведение.“

Всички тези проблеми, заметени под килима, започват да се трупат и да придобиват огромни размери. Ако училището е място, което противниците на светската държава са набелязали за своя мишена, то е защото все още не се е предало. „Във Франция образованието все още успява да се защити от агресивния ислям“, обяснява специалист по темата. Затова и атаките срещу него зачестяват. Ислямистките мрежи, особено „Мюсюлманско братство“ (крайно ислямистко движение, което дори спечели изборите в Египет през 2011 г., но бе свалено с преврат от сегашния президент Абдел Фатах Сиси и впоследствие забранено – б. пр.), са организирани чрез квартални асоциации.

Те използват деца, за да се опитат да наложат своите практики и своята идеология в училищата. “Затова за редовите учители рисковете са огромни, дори на фона на занижените официални данни, според които близо 500 непълнолетни ученици са докладвани като „активни“ по отношение на ислямската радикализация. „Ислямският радикализъм в училищата може да се маскира под различни форми“, твърди той. - Това води по-специално до все повече и повече предизвикателства пред преподавателите.

Ислямските ученици например им забраняват да говорят в час за голотата в изкуството, по темите за сексуалността в науката. В часовете по спорта виждаме все повече медицински извинителни бележки, размахвани от мюсюлмански момичета, с които им се разрешава да не носят бански в басейна. Тези случаи не са някакви отделни инциденти. Това очевидно е процес, управляван дистанционно от ислямистки идеолози, които разчитат в голяма степен на социалните мрежи, за да използват тези млади хора като троянски коне.“

Прехвърляме се на друго място, но в същата атмосфера. Сцената се разиграва в Многопрофилната болница в гр. Сен Дени през 2022 г. Бременна жена идва в акушерското спешно отделение с болки в стомаха. Тя е забулена и придружена от съпруга си. И двамата са от Алжир. Акушерът ѝ казва, че ще трябва да се подложи на ултразвук, включително вагинален. Жената не знае френски. Превежда съпруга ѝ: „Жена ми моли процедурата да бъде извършена от жена“. „Не можем да направим това, веднага отговаря лекарят. – Болницата ни няма такава политика. Ако държите непременно да бъдете прегледани от жена, значи случаят ви не е толкова спешен, добавя той. - Можете да отидете в която и да е клиника и да попитате дали има лекарка, която може да ви приеме.“

След като не последва никаква реакция на алжиреца, лекарят сам вдига телефона, за да запази час за жена му в частна клиника. Съпругът, раздразнен, се обръща към жена си и казва на жена си, като същевременно превежда и на френски: „Проблемът е, че в клиниката ще ни струва цяло състояние.“ Тя упорства. Лекарят от своя страна се страхува, че тя изобщо няма да бъде прегледана и се опитва да я убеди, като във всеки момент общува само със съпруга: „Тя може да започне да кърви, това може да се окаже фатално и тя да умре!“ В крайна сметка тя прие да ѝ направят външен ултразвук, но не и вагиналните прегледи. 

Акушерството и гинекологията са на предна линия пред нарастващия натиск на исляма. Проблемът непрекъснато се задълбочава и това може да има драматични последици, твърди лекар, който е работил в няколко заведения в района на Париж и в цяла Франция. Това би могло да доведе до сериозни увреждания или дори смърт при бебета, чиито родители са отказали намесата на лекари мъже в родилната зала. „Задължително е, ако има лекар мюсюлманин, то именно той да преглежда пациентка мюсюлманка“, уточнява френскоезичният сайт „Ислям уеб“, който се хвали, че допринася за „надеждна информираност“ за исляма. […] „Ако няма такъв, възможно е и лекар немюсюлманин да заеме неговото място, като обаче поглежда към тялото на жената само дотолкова, колкото е необходимо за диагностицирането на болестта и нейното лечение. Той не трябва да прави повече от това и трябва постоянно да свежда очи, като всичко това трябва да се случва в присъствието на махрам (член на семейството – б. пр.), за да не се позволи на тази жена да се изправи насаме лице в лице с доктора.“

Всички тези изисквания са официално забранени от хартите за секуларизъм (светско начало – б. пр.), които държавните болници са приели. Но на практика, въпреки недостига на болногледачи, много заведения се съгласяват на условиятя на крайния ислям. „Често от малодушие, понякога за да избегнат насилие, но също и защото все повече и повече болногледачи сами са мюсюлмани и стриктно следват религиозните догми“, свидетелства медицинска сестра, пожелала анонимност, както настояха и всички останали, които се съгласиха да говорят с нас.

Промяната в медицинската демография има много общо с тази „ислямизация на атмосферата“. „Винаги сме имали чуждестранни лекари - алжирци, тунизийци и мароканци, но те бяха дълбоко светски хора“, спомня си опитен практикуващ лекар. В края на 80-те години от Алжир пристигна ново поколение, близко до ИФС (Ислямския фронт за спасение, който спечели първите свободни избори в Алжир през 1992 година, но бе разгонен от военните и официално забранен като терористична организация в Алжир и много други страни – б. пр.).

Някои случаи попаднаха във вестниците, като този с ръководителя на Центъра за образна диагностика в Орлеан. Той е мюсюлманин и държеше да се моли по пет пъти на ден на работното си място. Случаят му обаче бе подминат от правоприлагащите органи като практика, която се движи по ръба на закона, но не го нарушава. Хирург разкрива, че сред мюсюлманите съществува свой собствен канал за бързо уреждане на преглед при лекари мюсюлмани без чакане. „Ислямската забрадка е забранена, но в някои заведения медицинският персонал я крие под хирургическата шапка, която си носи навсякъде извън операционната зала. В такива болници свинското е премахнато от менютата. Лекари мюсюлмани вписват началото на бременността на по-ранна дата, за да попречат на мюсюлманските жени да абортират – абортът е „харам“ (от арабски – грях – б. пр.).“

Религиозните асоциации винаги са присъствали сериозно в онкологията и палиативните грижи (помощ за преодоляване на болките и страданията на пациентите – б. пр.) и войнствените ислямистки движения са се възползвали от това. Медицинска сестра казва, че „вижда много членове на „Барака сити“ (крайна ислямистка организация във Франция, официално забранена през 2020 г. – б. пр.), които се опитват да убедят умиращите да се върнат при Аллах“. Но ислямската забрадка при момичетата и брадата при момчетата вече са обичайни аксесоари сред студентите по медицина във Франция.

Студентската среда като цяло е особено пробиваема от ислямския фундаментализъм, защото, както в училищата, ректоратите са склонни да си затварят очите. Това се доказва от реакцията на ръководството на университета в Лил на снимките, направени през февруари от десния синдикат ЮНИ. На тях се виждат две напълно забулени студентки в помещенията и трети, който се моли върху килим, постлан в двора.

Попитано от „Льо фигаро“, ръководството на вуза се ограничи до отговора: „Когато се наблюдава подобен тип ситуация в някой от нашите кампуси, агентите по сигурността гарантират, че правилата се напомнят и спазват.“

„Законниият“ ислямски воал отдавна е част от университетския пейзаж. Достатъчно бе Унеф, бивш светски ляв студентски съюз, да избере млада жена с хиджаб за президент на своята секция „Париж IV-Сорбона“ през 2017 г., за да започне темата да се появява все по-отчетливо. При това без да се прави нищо, за да има противопоставяне на това ислямско проникване, както сред студентите, така и сред преподавателите.

Академичната общност дори се обедини, за да попречи на опита на бившата министърка на висшето образование Фредерик Видал да проведе разследване на „ислямското левичарство“. Днес виждаме последствията от тази погрешна концепция за академична свобода в погромите и насилието на пропалестинските митинги и окупации.

Крайният ислям до голяма степен е пробил и в заводската, банковата, пощенската сфери. Градският транспорт в големите градове, „Електрисите дьо Франс“, Националната поща, телефонният оператор „Оранж“, „Стелантис“ (производителят на „Пежо“), „БНП Париба“, веригата магазини „Казино“…. Безброй заводи, банки, компании – публични или частни, вече са приели вътрешни правила, които да им помогнат при възникващи „религиозни искания“. Обикновено създадени преди почти петнадесет години, тези наръчници не винаги позволяват мирното разрешаване на проблеми, чийто брой очевидно нараства. Според изданието за 2022-2023 г. на барометъра на религиозните факти в бизнеса, публикувано от Института Монтен (френски мозъчен тръст, специализирал се в препоръки за обществено поведение на големите компании – б. пр.), процентът на ситуациите с намесен ислямски фактор, водещи до напрежение и конфликти, достига 21% през 2022 г. спрямо 19,5% през 2020- 2021 г. Той беше едва 6% през 2013 г., когато бе първото издание на този барометър.

В своята компания за киберсигурност Серж наема много чуждестранни студенти от черна Африка и Магреба, които току-що са завършили магистърската си степен във Франция. Тази силно желана първа работа им дава право на десетгодишно разрешение за пребиваване във Франция. Тези млади хора, които са на възраст около 25 години, са икономическо благо за компаниите, понеже им плащат значително по-малко, отколкото са заплатите на техните френски колеги. Но набирането на тъкмо такъв персонал създава проблем. „Служителите мюсюлмани са склонни да се отделят в свои си групи, да говорят само арабски помежду си, което създава лош микроклимат сред останалите, дори и поведението им да не е показно религиозно“, казва Серж. - Призовах ги да спазват фирмената дисциплина. Обиждаха ме, наричаха ме расист, но моето ръководство ме подкрепи. Те мърмориха известно време, но в крайна сметка започнаха да говорят и помежду си на френски. От друга страна, винаги ми е трудно да накарам мъжете мюсюлмани да работят при ръководител жена. Те не я предизвикват открито заради пола ѝ, но намират други начини да го правят - поставят под въпрос компетентността ѝ, и отказват да ѝ се подчинят.“ По време на Рамазан Серж отказва да намали работното време на служителите мюсюлмани, които настояват за това, понеже се чувствали уморени, тъй като в светлата част на деня не могат да ядат – така повелява религиозният празник. „В първите часове на следобеда те настояват да си тръгнат от работа, защото на обяд мюсюлманите не си правят обедна почивка, тъй като не ядат. Отговорих им, че не са длъжни да обядват, но обедната почивка е заслужен отдих за всички.“

В търговията случаят с управителя на магазин от италианската верига „Джеокс“ в Страсбург, заклеймен в социалните мрежи от продавачка, наета временно, която отказал да пусне забулена на работа, далеч не е изолиран епизод. Големите марки също избраха да яхнат фундаменталистката вълна и да се възползват от нея, вместо да я възпрат. „В H&M или Uniqlo продавачките не само са забулени, те са с хиджаби и са покрити покрити от глава до пети! Халима, местна жителка, протестира срещу всичко това. „Когато видя тези жени, не мога да не си помисля за иранските жени, които са готови да умрат, за да бъдат свободни.“ Отвратена от подобни гледки на забулени жени в магазините, Халима, която иначе е пристрастена към пазаруването, реши да бойкотира тези магазини, но твърде малко клиенти споделят нейния гняв. Както и твърде малко бизнеси са склонни да се противопоставят на крайния ислям, подсилен от увеличаването на  мюсюлманското население във Франция.

Превод и редакция: Божидар Божков