Петте неща, за които умиращите най-много съжаляват

 Говорят за несбъднато щастие, пропуснати детски години на потомците, попадане в капана на обкръжаващата ги среда.

Става дума за последните мисли, споделяни от умиращи хора пред милосърдна сестра от Австралия. Брони Уеър ги публикува в интернет блога си Inspiration and Chai, който стана толкова популярен, че неотдавна събраното бе издадено в книгата "Петте неща, за които най-много съжаляваме пред смъртта" (The Top Five Regrets of the Dying), разказва лондонският в."Гардиън". Уеър е работила няколко години в дом за умиращи хора и се е грижила за пациенти в последните 3 месеца от живота им.

1. Личност
Иска ми се да бях имал смелостта да живея по начина, по който аз искам, а не по начина, който другите очакват от мен
"Повечето хора не са сбъднали дори половината си мечти и осъзнават, че е така, заради личния им избор."

2. Работа
Иска ми се да не бях работил толкова много
"Равеносметка предимно на мъжете - липсваха им детството на децата и пропуснатиоте моменти със спътника в живота."

3. Чувства
Иска ми се да имах смелостта да изразявам чувствата си
"Мнозина са потискали чувствата си, за да са в крак с околните и никога не са станали това, на което са били способни."

4. Приятели
Иска ми се да бях поддържал връзка с приятелите си
"Толкова хора са били в капана на собствения си живот, че перкрасни приятелства са се изплъзнали между пръстите им."

5. Щастие
Иска ми се да си бях позволил да бъда по-щастлив
"Повечето хора до края на дните си не са осъзнавали, че щастието е въпрос на избор."

"Когато хората осъзнаят, че животът им почти е изтекъл и погледнат към миналото, лесно е да се види колко много мечти са останали непостигнати. Здравето носи свобода, която малцина осъзнават, докато не го изгубят", коментира Уеър по повод най-често споменаваното съжаление: "Бих искал да имам куража да живея както аз искам, а не това, което другите очакват от мен".

Съжалението, че цял живот са работили твърде много, изказвал всеки мъж, докато при жените това правили предимно възрастните.

За третото най-често споменавано съжаление - че не са изразявали чувствата си, сестрата казва, че потискайки емоциите, си мнозина са се докарали до незавидно съществуване, а огорчението и разочарованието им дори е породило болестите, от които умират.

Приятелствата са нещо, за което много често се сещат умиращите хора. "Те толкова съжаляваха, че не са се раздали на приятелите си в подходящото време или не са им отделили вниманието и грижите, които заслужават. Ползата от старите приятелства се осъзнава чак на края на дните."

Изненадващо често, според Уеър, се появява петото съжаление - че не са си позволили повече щастие. "Те съжаляваха, че са останали блокирани в навиците и привичките си, в "комфорта" на всекидневието, прелял в чувствата им. Страхът от промяна ги е карал да се правят на други, а вътрешно да се самозалъгват, докато дълбоко в себе си са жадували да се смеят от сърце и да лудуват на воля."