Скандално военно учение на САЩ още преди 20 години показа, че война с Иран ще доведе до катастрофа

За по-малко от 24 часа отбор „Червено”, симулиращ арабската страна, потапя самолетоносач и още 16 кораба, използвайки стари тактики от Втората световна война

Ключови думи: сащ, военно учение, катастрофа, война, иран, симулация, политика, стратегия, тактика, пол ван рипър

Най-скъпото военноморско учение в историята на САЩ, проведено в средата на 2002 г., показва нагледно какво би станало при открита война  с държава като Иран, за каквато от няколко седмици вече усилено се спекулира, че е реална възможност. „Предизвикателство Милениум” е името на операцията, струваща 250 млн.долара (над 423 млн.долара, коригирано заради инфлацията), а резултатите от нея са шокиращи.

В учението са се включили 13 500 човека, а Пентагона е работил 2 години, за да организира събитието, провело се в края на юли 2002 г. То е трябвало да симулира открити военни действия по суша и море срещу държава от Близкия изток в Персийския залив. Начело на „вражеските войски”, условно определяни като отбор „Червено”, застава опитният американски генерал Пол ван Рипър. Срещу него, в отбор „Синьо”, се изправя цялата мощ на флот, центриран около един от самолетоносачите на САЩ.

Редно е да се спомене, че ген. Пол ван Рипър е ветеран с над 40 години стаж по това време, който има богат опит в планиране на асиметрични военни операции, които умело успява да приложи и в учението. Крайният резултат е потресаващ и неочакван.

Отбор „Синьо” изпраща ултиматум към врага да се предаде веднага и очаква отговор в следващите 24 часа. Ван Рипър, разбира се,  няма такива намерения и изпраща флот от малки моторни лодки, които веднага да установят локацията на сините. Във втория ден на упражнението войските на ван Рипър стартират неочаквана офанзива с круизни ракети, която успява да изненада врага и да унищожи 16 кораба, сред които самолетоносача, 10 крузера и пет амфибии. Такъв успех, при реални военни условия, е щял да доведе до смъртта на най-малко 20 000 моряци.

Веднага след атаката с круизни ракети огромна армада от малки лодки е изпратена да извърши както конвенционални атаки, така и самоубийствени такива. Те са трудни за засичане от радарите и са толкова неочаквани колкото и предшестващия ги бараж. Това води до още значителни загуби.

Всичко това е било възможно чрез използването на стари, но изпитани тактики от времето на Втората световна война. Асиметричната стратегия на опитния генерал е проработила и защото той е контрирал сложните системи за електронно наблюдение, с които разполага САЩ, като е използвал два безотказни метода - пренасяне на съобщения посредством мотоциклет и даване на заповеди посредством светлинни сигнали. Така, оказва се, най-мощният флот на САЩ, който е очаквал лесна победа срещу регионална сила като Иран или Ирак, е унищожен в рамките на часове. Това, разбира се, не се харесва на ръководството и упражнението е рестартирано.

Този път с нови правила, които значително намалят ефективността на тактиките, водени от ген. Ван Рипър. Всъщност до такава степен, че победата на отбор „Червени” става невъзможна при каквито и да е условия. Отвратен, той се пенсионира преждевременно почти веднага след тренировката и казва: „Нищо не беше научено. Култура, която не е в състояние да мисли здраво и да се тества опита си, няма бъдеще”.

И докато това обучение е проведено преди повече от 20 години, то още има значение и до днес. Защото макар технологиите да са се променили, стратегиите остават аналогични. Защото, както казва още тогава ген. Ван Рипър, нищо не е било научено. Вместо това, условията на учението са били променени по такъв начин, че да гарантират победа на тези, които няма как да победят.

С други думи, в последните над 40 години САЩ са похарчили трилиони за военна техника, която при реални бойни действия има давност от приблизително ден. Става въпрос на практика за скъпи играчки. И щом регионална сила като симулирания Иран може да се справи с цялата мощ на американския флот, използвайки такива стари тактики в асиметрична война, то истинският въпрос е какво би станало при симетрични бойни действия, за които някои ястреби във Вашингтон усилено и открито - гореща война с Русия или Китай?

А за съжаление войната с Иран постепенно се превръща във все по-възможен изход от създалата се ситуация. Напрежението в Близкия Изток расте с всеки изминал ден. Резултатът от такава жестока ескалация и истинска война обаче вероятно няма да е положителен за САЩ и съюзниците.