Как се прави бизнес върху църковни земи, къде отиват приходите и защо НАП не ги проверява

Само Драгалевският манастир притежава активи за стотици милиони, които се управляват по неясен начин

Ключови думи: БПЦ, новини, Флагман, църква, Драгалевски манастир

Националната агенция за приходите (НАП) възложи данъчна проверка на Българската православна църква. Екип на bTV провери какво притежава църквата, какви са приходите ѝ и плаща ли данъци – тема от неизследваната земя или както казвали изследователите на непознатите места в древността: „тера инкогнита“.

Бутиците на ул. „Съборна“, силиконовите дами с джипове в заведенията на пл. „Света Неделя“ са клиенти на магазини и ресторанти, собственост на Българската православна църква.

Приходите от наеми на тези имоти са „тера инкогнита“ за българската държава и по-конкретно за НАП. Църквата има привилегията да не декларира приходи от подобна търговия. Преподавателят по църковно право доц. Делян Николчев разказва законно ли е това.

„Принцип на съвременното право е, че не може да има привилегии за никой. По отношение на наемите Светият синод твърди, че те всъщност не трябва да подлежат на независим финансов одит, тъй като те всъщност били дарение, забележете дарение от вярващи, а това не били наеми“, посочва доц. Делян Николчев.

За да правиш бизнес в имот на Българската православна църква е достатъчно да имаш вяра. Данъци за печалба от наеми държавата не търси от духовенството. Държавен контрол на приходите не се извършва.

Всъщност в края на миналата година проверка за дължими данъци от страна на църквата започна и то за периода назад, чак до 2017 г. Затова изпратихме запитване до НАП на какъв етап е проверката и какво е открила. Оттам обаче ни отговориха, че проверката е спряна с мотив – смъртта на патриарха, и ще бъде подновена, когато бъде избран нов патриарх.

Случайно ли – това е поредният неуспешен опит на държавата да осъществи контрол върху бизнеса на църквата.

„НАП изпрати и финансовото министерство, изпрати хора, които да направят проверка на Пловдивската митрополия. Тези хора, длъжностни лица всъщност бяха изгонени. Сериозно, да. Не бяха допуснати въобще“, казва доц. Николчев.

Колко големи са всъщност имуществото и бизнесът на Българската православна църква?

„Какво притежава църквата – този въпрос съм го задал на своите студенти. Пиша шестица на този, който ми даде отговор. Никой не можа да даде отговор на този въпрос“, казва доц. Николчев.За шестица нямаме амбиции и възможности, но екипът ни решава да опита да разбере с какви активи разполага един-единствен храм в Софийската митрополия – Драгалевският манастир „Успение Богородично“. Очаквахме, че манастирът притежава имоти за милиони, но нямаме фантазия да си представим, че той притежава имущество по-скоро за милиард.

В справката за собствеността на манастира са само имотите в имотния регистър, по чиито партиди има промени и движения след 1998 г. В справката откриваме, че манастирът е актувал внушителните над 150 декара в най-новия и най-агресивно застрояван квартал на София и на България „Манастирски ливади“.

Всъщност „Манастирски ливади“ се оказват бившите ливади именно на Драгалевския манастир. Оттам идва и името им. Там, където до 30-те години на ХХ век духовниците са пасли своите говеда и така са се издържали, днес земята струва на пазара между 1000 и 3000 лева на кв. м. Над 150 декара площ е достатъчна да се построят поне 100 блока.

И тук възниква въпросът защо години наред там нямаше детски градини, училища и даже улици? И защо църквата не е дарила поне малка част от земята си за децата на този най-нов квартал назад в годините?

„Да зададем въпроса къде е социалната дейност на Българската православна църква. Това е част от нейната обществена функция. Трябва ли държавата да налива пари в институция, която не изпълнява обществената си функция?“, пита отново Горан Благоев.

Над 150-те декара от ливадите на манастира са само част от имотите на Драгалевския манастир. Според регистъра храмът е собственик и на общо стотици декара земя в Драгалевци, над 40 декара парцели в „Кръстова вада“ около бул. „Черни връх“, а също и в кварталите „Витоша“ и „Симеоново“, както и още 60 декара в Киноцентъра.

Драгалевският манастир е собственик и на апартаменти на улица „Родопски извор“, включително мезонети. Проверяваме кой ли живее в апартаменти, собственост на църквата.

Дама, живееща във вход, в който има църковни апартаменти ни разказва какво знае, без да разкрива своята самоличност. „Манастирът е имал някакъв имот и този, който изгражда този блок, ги обезщетява. Те ги дават под наем. На какви хора, при какви условия – не е ясно“, казва тя.

Питаме един от наемателите колко се плаща, за да живееш в имот на църквата, но отговор той не желае да ни даде.

Пристигаме в Драгалевския манастир, за да питаме служителите там кой и как управлява имотите им. Посреща ни свещеник, който не желае да бъде сниман. Твърди, че не го интересуват материалните въпроси, а само духовните и ни разказва, че с имотите се занимава монахиня. Свързваме се с нея по телефона.

„За това репортажи правят ли се? Имотите на църквата… Там има такива неща, които не са за приказване. Защото аз не искам да си слагам главата в торбата. Това са сериозни работи, не е за всеки. Аз съм на среща сега и няма как да си говорим по тези въпроси“, отговаря ни монахинята.

Търсим и Светия синод с въпроса за имотите. Засега отговор на въпросите ни няма. Пазарните оценки на стотиците декари парцели манастирски имоти в „Лозенец“, „Манастирски ливади“, „Витоша“, „Симеоново“ е между няколко стотин милиона и 1 милиард лева. За повечето е трудно да се установи кой и при какви условия ползва.

„Всичко под масата. Вероятно парите се разделят по епархиите. Не мога да знам това“, казва доц. Николчев.

Върху два имота, които са отбелязани като собственост на църквата през декември 2021 година, днес се строи огромен комплекс в квартал „Манастирски ливади“. От разрешенията за строеж разбираме, че върху единия терен ще се застроят 13 272 кв. метра разгъната застроена площ, а върху другия парцел – 1856 кв. м застроена площ.
 
„Много интересно е, че Светият синод, когато не му е изгодно казва: „Не, не, оставете ни, ние сме отделени от държавата по Конституция“, но в този случай на заплащане на заплати от страна на държавата, от държавния бюджет към свещенството, няма проблем. Всъщност това са пари на българския данъкоплатец, който плаща заплати на нещо, което е уж отделено от държавата“, допълва доц. Николчев.

Кой в Светия синод контролира тези приходи и разходи?

„Затова зададох въпроса защо синодът не въведе регистъра на своите имоти. Защо Българската православна църква не въведе практиката, която е съществувала до 9 септември 1944 г. да се публикуват годишните бюджетни отчети на Светия синод“, отбелязва Горан Благоев.

По думите му само за тази година бюджетът е отделил 38,4 милиона субсидия на Българската православна църква.
 
Ако регистърът на църковните имоти се въведе, денят в който това стане публично, вероятно ще осъзнаем, че няма корпорация на територията на нашата страна, която дори да се доближава по капитализация до Българската православна църква.