До какво ще доведе войната между Иран и Израел, която всички чакат

На 1 април израелски въздушен удар унищожи сградата на иранското консулство в съседство с иранското посолство в Дамаск

Ключови думи: война, иран, израел, летище бургас

Има един сигурен ориентир, че някъде скоро ще започне голяма война – когато правителствата на важни държави призоват гражданите си да напуснат съответната страна, а авиокомпаниите спрат полетите до там. Така беше преди руската агресия в Украйна, преди американците да нападнат Ирак, преди НАТО (реално пак американците) да започнат бомбардирането на Югославия. Този път в главната роля е Иран.

В близките дни или часове се очаква шиитската страна да отмъсти по някакъв начин на Израел заради бомбардирането на нейното консулство в Дамаск. Дипломатическата мисия бе ударена и срината в първия ден на април в нарушение на всякакви международни правила, като бяха убити нейни служители. Израел не потвърди и не отрече, че е извършител, но за никого няма съмнение, че е той. А различни източници обосноваха действието на еврейската държава с основната цел на нападението – генерал Мохамед Реза Захеди. Той бе висш командир от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, отговаряща за акциите на Иран в Ливан и Сирия, превърнал консулството в свой команден пункт и по това време намирал се вътре.

Заедно с него смъртта си намериха и няколко служители и съветници на революционната гвардия. Иран и до този момент неведнъж е бил цел на израелската държава. Редица професори и изявени инженери, ангажирани в иранската ядрена програма, бяха убивани при атентати на иранска земя, извършвани с почерка на израелските тайни служби Мосад. Но иранският отговор никога не е надхвърлял словесните излияния. Когато Иран все пак е трябвало да направи нещо реално, обикновено е ползвал подопечните си терористични организации Хизбула (която много държи да я наричат партия) в Ливан, Хамас, чиято база в Палестина е ивицата Газа и донякъде хусите в Йемен.

Макар да е основен донор и на трите, много по-често е била нагърбвана Хизбула, понеже хусите имат по-първични племенни рефлекси, а палестинските терористи винаги са действали своенравно, държали са се не съвсем зависимо и Иран често е бил недоволен от тях. Така бе след рейда на Хамас в Израел през октомври миналата година, довел до пълномащабната война в Газа. Различни официални лица в Техеран тогава дадоха да се разбере, че не са били предупредени за акцията на Хамас и няма да се притичват на помощ.

В един от случаите, когато Иран искаше да отмъсти на Израел, и през юли 2012 г. бяха убити израелски туристи на Летище Бургас, извършителите пак бяха членове или агенти на вярната му Хизбула. Този път обаче е различно – ударена е дипломатическа мисия. Иран се закани да отвърне лично и сериозно. А в източния свят обещанията са важни. Ако не ги изпълниш, никой няма да те възприема сериозно, докато Иран претендира да е важен играч с голямо влияние.

Защо обаче сега правителствата зоват да се избягва именно Иран, а не Израел, а западните авиокомпании спират да летят до Техеран, докато в същото време полетите им към и от Тел Авив не секват, дори и на фона на кървавата война в Газа? Нали иранците се канят да отмъщават на Израел и би следвало там да става опасно?

Причината е, че на Запад се опасяват, и то с огромно основание, не от чаканото иранско отмъщение, а от ответната реакция на евреите. Режимът на моллите в Техеран е вироглав, съюзничи с диктатори и постоянно налива пари в терористи. Но независимо че от заграбването на властта през 1979 година повтаря, че основната му цел е заличаването на Израел от лицето на земята, властите в Тел Авив/Йерусалим са тези, които от създаването на еврейската държава през 1948 година до днес неведнъж са показвали, че не се съобразяват с ничие мнение. Те са готови дори да потъпчат и международното право (например с бомбардиране на дипломатическа мисия), понеже важно за тях е не какво мислят в ООН или в столицата на най-големия им съюзник Вашингтон, а само онова, което смятат, че е в интерес на тяхната страна.

Има и още една немаловажна подробност – големите западни държави по правило не смеят да отправят забележки на Израел. Ако спрямо Украйна е достатъчно американският военен министър Лойд Остин да изговори небивалица, че атакуването на руски нефтозаводи с украински дронове ще доведе до скок на цените на петрола в световен мащаб, за да бъде притиснато правителството в Киев да спре да го прави, този похват не действа спрямо Израел. Гузната съвест на западния свят от времената, когато поради малодушие е оставил простор на Хитлер да действа, днес се изразява пак в малодушие, само че този път по отношение на Израел.

Заради 2000-те убити от Хамас евреи през октомври миналата година, евреите буквално потопиха в кръв Газа. Убити са повече от 40 000 палестинци, стотици цивилни домове са изравнени със земята, цели населени места са вече негодни за живеене. Но единствената западна реакция е едва прошепнато с половин уста съжаление. Лойд Остин изобщо онемява, когато го питат за касапницата в Газа. Ако някой политик по случайност е казал нещо повече, Тел Авив/Йерусалим веднага му лепва стандартния етикет „антисемит“ и той се отказва повече да говори такива „скверни“ неща.

В интерес на Израел днес е да се отстрани сегашният режим в Техеран, а този път евреите имат повод и огромни шансове да го постигнат. Те наричат тази стратегия „концепция на октопода“, при която се откъсва главата, мозъчния център (ислямската власт в Иран), наместо постоянно да се режат пипалата (нейните проксита в Ливан, Палестина и в част от Йемен).

Този път залогът е много по-голям, защото това, което предстои да се случи, касае интересите и на други важни играчи – Русия и Украйна от една страна и Китай от друга. Руските агресори, които не постигнаха нито една от целите си (основната винаги е била унищожаването на украинската държавност), а техните съветски бомби вече са лесна мишена за противовъздушната отбрана, в момента успешно дълбаят украинската инфраструктура, избиват цивилни и рушат техните домове почти изцяло с ирански дронове „Шахед“. Колкото и военните на Киев да се специализираха в прихващането им, в света все още няма измислена система за ефективна борба с дронове. Даже за прехваленото израелско ПВО „Железен купол“ дроновете са почти невъзможни цели. Иран е един от важните, а може би и най-важния, съюзник на Русия. Без неговите шахеди, тя вече няма на какво толкова да разчита.

По отношение на руско-украинската война Израел винаги се е държал твърде дистанцирано. И когато на власт до 1 юли 2022 г. бе правителството на либерал- глобалиста Нафтали Бенет, и когато той бе сменен от консерватора Бенямин Нетаняху, стар приятел на Путин, Тръмп и Орбан. Докато в първата фаза на войната руснаците все още нападаха само с ракети, Израел нито веднъж не откликна на молбите на Киев да му предостави железния си купол, за да бъде затворено украинското въздушно пространство.

Два от важните руски източници – каналът в Телеграм „Генерал СВР“, и единственият останал на свобода руски опозиционер Валерий Салавей, който живее в Москва, вече съобщиха, че като благодарност за шахедите Русия е предоставила на Иран така важните технологии за обогатяване на уран и той вече има произведени две или три ядрени бойни глави. Това, разбира се, никога няма да бъде потвърдено от Техеран. Както и Израел никога не е потвърждавал, че разполага с ядрена бомба. Да се очаква, че двете страни ще си разменят ядрени удари граничи с научната фантастика, но самият факт на притежаването им е вече сериозен етап от тяхната вражда.

Една от важните израелски цели, ако се стигне до ответен удар в Иран, се очаква да е точно заводът ХЕСА (Иранска корпорация за производство на самолети) в гр. Шахиншахр в остан (провинция) Исфахан, където се създават въпросните шахеди. Те са проблем не само за Украйна, а и за самия Израел. Към 2021 година Хизбула се бе похвалила, че разполага с 2000 бройки от тях.

Днес те сигурно вече са се утроили. Унищожи ли се заводът им, това ще облекчи значително положението на Украйна, ще затрудни руската стратегия за водене на война, но ще намали и проблемите на Израел, който трябва да се справя с шахедите, летящи от Ливан. От друга страна Китай внимателно наблюдава войнствеността, която все повече надвисва над света, и чака удобния момент, когато всички големи сили ще са достатъчно разсеяни в други проблеми, за да нападне Тайван.

Китайците никога не са се примирявали със съществуването на независимо от тях правителство в Тайпе и вярват, че им се полага да присъединят острова със сила, без въобще да ги вълнува какво мислят по въпроса самите тайванци. Режим обаче не се събаря така лесно само с кръв и разрушения, освен ако не се предприеме успешна сухопътна операция, и Израел прекрасно осъзнава това. Колкото и нееднородна и донякъде все още неосъзната да бе украинската нация до февруари 2022 година, руските зверства я обединиха както това никога не се бе случвало в историята ѝ до момента.

Ако по същия начин Израел започне да се държи като слон в стъкларски магазин и в Иран, резултатът ще е точно обратен на желания. Едно е Палестина, която евреите смятат за своя провинция, а останалите арабски страни я ползват единствено като поводи за декларации, а на практика се гнусят от нея и дори затварят границите си за палестински бежанци. Съвсем друго нещо е гордият персийски народ.

Иран вероятно ще действа класически – ще изпрати коктейл от ракети и дронове, които ще постигнат разрушения и смърт. Но е много интересно да се проследят проблясъците, които в момента се прокрадват тук-там в израелските медии с изтекла информация как точно ще изглежда ответният удар по Иран. Съдейки по тях, той няма да следва класическата схема на убийства и разрушения. Израел изглежда е решил да изстреля най-новата си е-бомба. Това е електромагнитно оръжие, което никога и никъде досега не е било използвано. По тази причина никой не знае какви биха могли да са щетите от него. Съществуват само предположения.

Ако заканите на иранците, които денонощно текат по техните медии, че в близките дни или часове ще ударят така Израел, че ще го върнат в каменния век, имат по-скоро пропаганден характер, то същите закани на евреите спрямо Иран лежат на доста по-солидна основа. Това, което се знае до момента за е-бомбата, е че няма смъртоносно действие, защото не убива хора. Тя излъчва електромагнитни импулси, чиято цел е да извади от строя всички електронни устройства. От най-обикновен рутер до цялата банкова система.

От правителствените сървъри до бензиновите колонки. Абсолютно всичко. Никой обаче не знае в какъв радиус действа, защото пробните ѝ изпитания са били само лабораторни. Ако се стигне до открит конфликт, Иран ще е първото опитно поле за нея. Както някога американците изпробваха своята по-първична електронна бомба в Югославия, която можеше единствено да унищожава електрически кабели и да спира тока.

Различни експерти твърдят в израелските медии, че е-бомбата би трябвало да парализира цялата инфраструктура на Иран. В такава ситуация, когато няма жертви сред населението, очакванията са иранците да се вдигнат на протести по подобие на този от края на 2022 година и това да доведе или до падане на режима, или до преврат, което ще има същия резултат. Ислямската революция навършва тази година 45 г., а това е пределен срок за всяка идеологическа система. Българският комунизъм също живя толкова – на 45-тата си година рухна. В Иран огромни маси от населението не понасят ислямската власт.

Макар мнозина да смятат, че хората там имат същите светски настройки като в съседна Турция, това не е точно така. До голяма степен населението е много по-склонно да спазва ортодоксалните ислямски традиции. За разлика от Турция например ирански мъж никога не би се оженил за момиче, което не е девствено. И това е правило не просто в някакви отдалечени провинциални селца, а и в големи градове, дори в столицата Техеран.

Но все пак като цяло иранците държат сами да спазват определени традиции и не искат тези нрави да им бъдат насилствено спускани отгоре. Но ако се окаже, че радиусът на действие на тази нова е-бомба е изключително голям, а такива опасения също се изразяват, тя може да парализира и огромни територии в съседните на Иран страни. Някои от тях като Азербайджан в момента са едни от най- горещите съюзници на еврейската държава.

Ако изобщо срещу Израел има някакъв отпор, то той е в лицето на представителите на либерал-глобалистката общност. Тя традиционно харесва ислямския свят, с удоволствие пълни своите страни с още и още ислям.

А наскоро постигна важен успех в Брюксел с приемането на новия Пакт за миграцията и убежището. Той предвижда всяка страна членка на квотен принцип да приеме толкова африканци и араби, колкото определят от Брюксел. При отказ, е задължена да плати глоба в размер на 20 000 евро за всеки отказан мигрант. Либерал-глобалистката общност не на шега обмисля в момента да постави в Общото събрание на ООН въпроса за признаването на Палестина за независима държава, което може и да съвпадне с евентуалната война между Иран и Израел. Това би могло лесно да се постигне, защото когато не си сам, а в огромна група от съмишленици, не е толкова страшно да гласуваш подобно решение.

Освен повечето западни страни, къдета на власт са правителства близки до политбюрото на либерал-глобализма в Давос, включително САЩ и Канада, решението за признаване на Палестина ще бъде подкрепено от всички ислямски държави, но и от 90% от страните в Централна и Южна Америка. Това може да подтикне Израел да напусне ООН. А Израел е важен световен играч с огромна диаспора в целия свят. Някога предшественикът на ООН – Обществото на народите, се провали именно когато важните играчи започнаха да го напускат. Тогава това бе предзнаменование на Втората световна война. ООН отдавна се е превърнала в безсмислена говорилня, която винаги върви след събитията - единствено регистрира войните, без да е в състояние да ги спре. Но именно съществуването на тази организация и членуването на целия свят в нея се приема за статуквото установено след края на Втората световна война.

Днес все още няма предпоставки за Трета. Но в последните години войнствеността обхвана с такава голяма скорост различни региони по света, че никога нищо не бива да бъде изключвано.