Трима министри са гласували против идея на Асен Василев за прехвърляне на звено от МФ в МС

Стенограмата от правителственото заседание на 27 март разкрива необичайната ситуация

Ключови думи: Мария Габриел, правителство, министри

Мария Габриел и още двама министри не са подкрепили постановление на Министерския съвет (МС) на заседанието миналата седмица. Това показа справка на „Флагман“ със стенограмата и протокола от него. Ситуацията е необичайна, защото по правило решенията в МС се взимат с единодушие. Гласуването «против» или «въздържал се» е рядко изключение.

В случая конфликтната ситуация е заради идея на финансовия министър в оставка Асен Василев - съпредседател на партия «Продължаваме промяната». Тя касае функционални и структурни промени в Министерството на финансите (МФ) и администрацията на Министерския съвет.

Целта на нормативните промени е да се осигурят по-добри условия за ефективно изпълнение, да се подобри координацията на централизираното възлагане на обществени поръчки и да се повиши конкуренцията и ефективността на публичните разходи, съобщи миналата седмица правителственият пресцентър във връзка с казуса.

В случая се синхронизират вече предприети през Закона за държавния бюджет за 2024 г. промени.

Съгласно тях, считано от 1 февруари 2024 г., министър-председателят, в качеството си на Централен орган за покупки (ЦОП), ще бъде подпомаган от дирекция „Централизирано възлагане и обществени поръчки", която с целия си числен състав преминава от Министерството на финансите към администрацията на Министерския съвет.

Вицепремиерът и външен министър Мария Габриел обаче е изразила отрицателно становище, сочи справка със стенограмата на МС от 27 март.

Асен Василев тогава е заявил: „Срокът за структурната промяна е краят на март месец. Така че, това са предложенията, те са чисто технически – прехвърля се една дирекция от Министерство на финансите в Министерски съвет.“

Мария Габриел, която е единственият официален представител на партия ГЕРБ в правителството в оставка, е възразила: „Припомням, че в рамките на междуведомственото съгласуване от страна на Министерство на външните работи и администрацията на Министерския съвет бяха дадени отрицателни становища. Мотивите, както и тогава, така и сега, остават едни и същи. Смятаме, че въвеждането на норма през Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет - § 25, във връзка с преминаването на ЦОП от министъра на финансите към министър-председателя създава паралелна и противоречива правна уредба на вече съществуващата в Закона за обществените поръчки – чл. 96, ал. 2. Разпоредбите в ЗОП не са отменени, същевременно е приета тази в Закона за държавния бюджет, това създава колизия между двете правни норми в специалния и в общия закон. При такъв тип колизия правилото е, че специалният закон – ЗОП дерогира общия закон. Тоест, докато не бъде преодоляна тази колизия между двете правни норми, не следва да се преминава и към промени в действащата подзаконова правна уредба.

Прехвърлянето на ЦОП, също така чрез нормата от Закона за държавния бюджет, вече нека кажат и специалистите, но според нас противоречи на Конституцията, на министър-председателя, който е орган с обща компетентност да възлага специална компетентност и тя е несъвместима с неговия конституционен статут и правна норма. Междувременно министрите са централни и еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност.“

Асен Василев не се е съгласил с аргументите на Габриел: „По две от точките колизия няма, тъй като разпоредбите на ЗОП казват, че Министерският съвет може да определи която и да е институция да отговаря. Разпоредбата на Закона за държавния бюджет казва коя да е тази институция, тоест – то е в рамките на това, което специализираният закон позволява. Що се отнася до общата компетентност, има специализирани дирекции в Министерския съвет, тук е примерно дирекция „Концесии“, това е доста специализирана дейност. Така че, не виждам нещо различно спрямо това, което в Министерски съвет вече съществува и докато нямаме произнасяне на Конституционен съд или атакуване там, за да се отмени тази норма, ние трябва да я изпълним.“

След това премиерът Николай Денков е предложил проектопостановлението все пак да се гласува въпреки липсата на единодушие.

Аз бих предпочел в случая това решение да бъде взето и съответно, ако има възможни възражения, те да бъдат реализирани по съответния ред, е заявил акад. Денков.

Последвало е гласуване, при което „за“ са били 16 от членовете на МС, един е бил „против“, но е имало и двама „въздържал се“.

"Против" е била Мария Габриел. Кои обаче са били двамата "въздържал се"? Може да се предположи, че това са били вътрешният министър Калин Стоянов и министърът на електронното управление Александър Йоловски, които през последните месеци влязоха в остър конфликт с „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).

За изненада обаче протоколът от заседанието на МС показва друго. Йоловски е бил „за“, а Стоянов е отсъствал от заседанието. „Въздържал се“ пък са били министърката на туризма Зарица Динкова и министърът на образованието Галин Цоков. Двамата не са изложили аргументи.

Зарица Динкова бе сред 11-те, които си направиха отвод, след като номинираната за премиер Мария Габриел на 19 март предложи несъгласуван с ПП-ДБ състав на правителство с първия проучвателен мандат на ГЕРБ. Динкова участва и в пресконференцията на „Продължаваме промяната – Демократична България“, когато от формацията се възмутиха от действията на Габриел.