Защо терористите избират музикални събития за атентати

На 22 март няколко души откриха огън по зрителите в концертната зала „Крокус сити хол” в Подмосковието точно преди началото на рок концер

Ключови думи: Новини, Флагман, Москва, атентат, Кроукус сити хол, Подмосковието, Пикник

В последните 25 години терористи атакуваха няколко големи музикални прояви в различни страни, като при тези нападения загинаха стотици хора. Нападението от 22 март срещу концертна зала в покрайнините на Москва събуди мрачните спомени за три подобни зловещи атаки. 

На 22 март няколко души откриха огън по зрителите в концертната зала „Крокус сити хол” в Подмосковието точно преди началото на рок концерт. На сцената тогава трябваше да излезе руската рок група  „Пикник”. Сега тя остава в историята неизменно свързана с този терористичен акт.

„Пикник” е създадена в бившия Ленинград, днес Санкт Петербург, през 1978 г,  когато се срещат музикантите Сергей Омелниченко, Евгений Волошчук и Алексей Добичин. Но самите членове на групата смятат, че истинското начало на успешната музикална кариера на „Пикник” е през 1981 г., когато  в нея се включва Едмунд Шклярски. Той е роден през 1955 г. и е вокалист на рок бандата. В допълнение е поет, текстописец, композитор, свири на много музикални инструменти, в частност на китара. Днес групата „Пикник” е съставена от общо четирима музиканти. В нея фигурира още един Шклярски – Станислав, който е син на Едмунд и е роден през 1986 г.  Той свири на китара и клавишни, композитор и текстописец е. Освен това преди 10 години създава собствен музикален проект - групата „Инкогнито”, чието име е заимствано от песен от репертоара на „Пикник”. В „Инкогнито” влизат още и Алик Миронов (китара), Анатолий Миронов (бас), Александър Филипов (ударни). А останалите двама членове на „Пикник” днес са Леонид Кирнос, роден през 1957 г. и барабанист на групата, и Марат Корчемни, роден през 1967 г. и бас китарист  и бек вокалист на бандата.  През годините в групата са преминали за различни периоди още 29 музиканти.

„Пикник” е рок банда, която пее и свири в традициите на русия рок, но и която има вкус към експериментите с рока, което води до създаване на парчета в стил арт рок, инди рок, готик рок, рок енд рол, блус рок, джаз рок, прогресивен рок, ню уейв, авангарден рок, експериментален рок, психеделичен рок, симфоничен рок и фолк рок, припомнят музикалните експерти. Това означава, че в репертоара на групата могат да бъдат открити и композиции, в които звучат руски народни инструменти,  както и инструменти, типични за симфоничен оркестър.  През годините групата издава 24 студийни албума и 21 компилации.  Първият си албум бандата записва през 1982 г., а последният през 2022 г. Албумите на бандата са винаги с впечатляващи заглавия - „Дим”, „Танцът на вълка”, „Йероглиф”, „Родом отникъде”, „Харакири”, „Вампирски песни”, „Тенът на вампира”, „Египтянин”, „Чужд”, „Да пиеш електричество”, „Стъкло”,  „Мракобесие и джаз”, „Театър на абсурда”, „Три съдби”,„Чужденец”, „Певец на декадентството”, „В ръцете на великана”, „Весели и зли” и др.

През близо 50-те си години музикална кариера членовете на групата „Пикник” са станали свидетели на смени по върховете  на политическия елит в СССР, на перестройката на Михаил Горбачов, на разпадането на СССР, на появата на куп независими държави на негово място, на четвъртвековното управление на Владимир Путин. Всичко това, както обичат да се шегуват музикантите от „Пикник”, показва, че политиката се мени, но тяхната група е незаменима.

През 2016 г. „Пикник” си навличат гнева на украинските власти заради изява в Крим, след незаконното му анексиране от Русия. Заради това рокаджиите имат забрана за влизане в Украйна, припомнят италиански издания. Преди тази забрана ласкави статии за групата се появяват дори в украински издания.  В публикация на „Киев пост” от далечната 2000 г. се припомня например, че концертите на „Пикник” далеч не са само низ от изпълнение на популярни песни на групата или представяне на нов албум. Те са като театрален спектакъл. „Опитвам се да превърна всяка песен от концертно изпълнение в клип на живо и да я подобря и с визуални ефекти”, казва вокалистът Едмунд Шклярски.

На 22 март в атентата в концертната зала „Крокус сити хол” загинаха 143 души, според руското министерство на извънредните ситуации. По последни данни ранените са около 360, като 205 от тях са получили амбулаторна помощ. Във фаталната нощ „Пикник” трябваше да бъдат акомпанирани от Симфоничния оркестър на Ленинградска област. 

За атаката бяха задържани 11 заподозрени, от които 4 предполагаеми преки  извършители. Отговорност за атаката пое „Ислямска държава”. Вчера говорител на терористичната организация приветства извършеното нападение в записано и качено в „Телеграм” обръщение. Той призова за още подобни атаки в САЩ, Европа и Израел и намекна за подкрепа на „Ислямска държава”за палестинската кауза. Русия набеждава Украйна, че може да е замесена в атаката,  докато Киев отрича, а САЩ нарекоха тези предположения „абсурдни”.

По повод терористичния акт в „Крокус сити хол” вокалистът на „Пикник” Едмунд Шклярски заяви, че това е немислима жестокост и безсмислено злодейство. В атаката загина заместник директорката по организацията на концертите на групата Екатерина Кушнер. Два дни след нападението членовете на „Пикник” дойдоха да поставят цветя пред „Крокус сити хол”, да се помолят за жертвите и да покажат съпричастност с ранените.

На 27 март групата изнесе концерт в голямата концертна зала на Санкт Петербург „Октябърский”, приходите от който ще бъдат за семействата на загиналите и за ранените в атентата. Концертът започна със спазване на минута мълчание  памет на жертвите.

По време на атаката  в „Крокус сити хол” терористите взривиха и експлозиви, което предизвика огромен пожар в търговския център „Крокус”, в който се намира концертната зала. Пламъците засегнаха 13 000 квадратни километра площ, което е една трета от общата площ на сградата. Покривът беше унищожен. В седеметажния комплекс има няколко зали с общ капацитет от 9500 места. В „Крокус сити хол” имаше 6200 места, като във фаталната нощ всички билети за концерта на „Пикник” са били разпродадени. Комплексът „Крокус” се намира при метростанция „Мякинино” в град Красногорск, в Подмосковието. 

Нападението в „Крокус сити хол” напомни неизменно за друга атака в руската столица – тази от 2002 г. в театралния център в квартала Дубровка на Москва. С това нападение пък неизменно се свързва и името на руския мюзикъл „Норд ост”. „Норд ост” е създаден по романа „Двама капитани” на  руския писател Вениамин Каверин, който е също така и автор на сценарии и драматург. Романът е приключенски и разказва за пилот, който издирва изчезналата експедиция до Северния полярен път. Либретото и музиката на мюзикъла по него са дело на Алексей Иващенко и Георгий Василев. Бюджетът на шоуто се оценява на около 4 милиона долара. Премиерата му е на 19 октомври 2001 г.  и се планира той да продължи да се играе години наред в Москва. Но атентатът в театъра в Дубровка променя тези планове. След нападението в театъра в Дубровка мюзикълът няколко месеца не се играе на тази театрална сцена. Спектаклите там се подновяват  на 8 февруари 2003 г., но продължават само два месеца,  до 10 май  2003 г.  Шоуто така и не успява да привлече същия брой зрители, колкото е привличало преди атаката, защото хората неизменно го асоциират с нея и просто се страхуват да отидат да го гледат. 

Година по-късно, през 2004 г. „Норд ост”  е трансформиран в пътуващо шоу.  След това се появяват алтернативни, но съкратени варианти на мюзикъла. През 2011 г. е представена и видеоверсия на премиерата на „Норд ост” от 2001 г. През 2014 г. е създадена видеопродукция, въз основа на кадри от 400-те спектакъла на мюзикъла, най-вече от шоу номер 400.

„Норд ост” обаче оцелява под друга форма. Германският драматург Торстен Бухщайнер създава пиесата, кръстена на мюзикъла и посветена на нападението в театралния център в Дубровка. В пиесата три жени разказват за атаката през различна призма – Олга е зрител, Зура терорист, а Тамара медик от „Бърза помощ”. У нас спектакълът е поставен от  Младежкия театър „Николай Бинев” под режисурата на Василена Радева и сценографията на Елена Шопова.  В главните роли участват Койна Русева, Ангелина Славова и Искра Донова. Музиката е дело на Мартин Каров, а преводът на пиесата на Гергана Димитрова. Постановката  спечели две български театрални награди „Аскер” за най-добра постановката на Василена Радева и за главната роля на Ангелина Славова и една българска театрална награда „Икар” за най-добър спектакъл.

Терористичният акт в театъра в Дубровка, намиращ се близо до метростанция „Дубровка” в Москва, е всъщност неколкодневна заложническа криза. Тя продължава от 23 до 26 октомври 2002 г. Около 40 въоръжени чеченци, начело с чеченския бунтовнически лидер Мовсар Бараев, нахлуват в театъра по време на представление на мюзикъла „Норд ост” и взимат 912 души за заложници. Терористите залагат експлозиви в залата и настояват за изтеглянето на руските военни от Чечения и за край на Втората чеченска война. На третия ден от заложническата криза руските специални сили пускат в театъра през вентилационната система упойващ газ  и после щурмуват сградата. Терористите са ликвидирани, но загиват и 132 заложници, които до голяма степен стават жертва на газа. Ранените са над 700 души. Сред жертвите има зрители, членове на актьорската трупа и членове на персонала на театъра.

По онова време не се разкрива какъв газ е използван в залата. Малко след нападението тогавашният руски здравен министър Юрий Шевченко казва, че използваният газ е дериват на фентанила - анастезик, попадащ в категорията на нелеталните медикаментозни препарати. Шевченко уверява, че руските специални сили не са използвали химикали, забранени съгласно Конвенцията за химически оръжия. Изследване, публикувано през 2012 г. в британското издание „Журнал на аналитичната токсикология”  и базиращо се на анализи на дрехи, кръвни проби и урина от трима оцелели в театъра, показва, че са били използвани карфентанил и реминфентанил. Дрехите са на двама британски оцелели. От тях са взети и кръвните проби за целите на изследването.  Урината е взета от оцелял с руско име. Всичко това е било анализирано в научно-техническата лаборатория към британското министерство на отбраната в Портън Даун. Сканирано резюме на английски в пи ди еф формат може да бъде открито в редица специализирани сайтове.

Шейсет и четирима оцелели от нападението в Дубровка или роднини на жертвите завеждат дело срещу Русия в Европейския съд за правата на човека. В доклад от този съдебен случай се казва, че руското правителство е разкрило, че е използвало смесица, базирана на деривати на фентанила, но не и точния състав на този фентанилов коктейл. Европейският съд за правата на човека постанови, че руската държава трябва да заплати компенсации за нанесени морални щети на 64-те жалбовносители по делото в размер на общо 1,25 милиона евро плюс 30 000 евро съдебни разходи, припомня ТАСС.

Иначе оцелели от нападението в театъра в Дубровка разказват, че след като газът е нахлул през вентилационната система, хората в театъра са изпаднали в безсъзнание. През 2005 г. в публикация на руската медия „Регнум” се казваше освен това, че загиналите в театъра в Дубровка са всъщност 174 .

Нападението в Подмосковието на 22 март неизменно напомни и за 7 октомври миналата година, когато бойци на „Хамас” нахлуха в Южен Израел от ивицата Газа и атакуваха градове, кибуци, военни бази и музикален фестивал. Общо загиналите в тази атака в Израел бяха 1200, а над 250 души бяха взети за заложници и отведени в Газа.  По време на това невиждано нападение близо  до кибуца Реим, в Южен Израел, недалеч от ивицата Газа терористите атакуваха участници и зрители на музикалния фестивал „Супернова”. Там те убиха 364 души и взеха 40 души за заложници, припомня „Таймс ъв Израел”. Оцелели разказват за зловещи сцени на насилие и за това, че са се крили от терористите часове наред в околни овощни градини.

Фестивалът „Супернова” е бил организиран от колектив, наречен „Трайб ъв Нова” и е бил посветен на транс музиката. Трябвало е да продължи през целия уикенд на 7 и 8 октомври. Първите концертни изяви са започнали още вечерта на 6 октомври.  Фестът се е провеждал паралелно на няколко сцени под открито небе. За него някои зрители са пристигнали чак от чужбина.

Във фестивала участваше и израелската група „Астрал проджекшън”, която е  специалист по транс музиката, по-специално по психеделичния транс и по гоа транса, който е жанр, вдъхновен от индийския щат Гоа. Израелската транс банда е създадена през 1993 г. от Ави Нисим и Лиор Перлмутер, и има 19 албума. Месец след атаката в Израел групата участва в записването на компилация от 73 песни, наречена „Върнете ги у дома”. Компилацията е направена с други спецове по израелската транс музика и е в памет на жертвите, ранените и отвлечените при атаката. Приходите от продажбите на албума  са за всички тези хора, пише сп. „Ролинг стоун”.

Сред участниците във фестивала „Супернова” беше и британецът Мартин Фрийланд, също специалист по транс музиката и ди джей, изявяващ се под творческия псевдоним „Man with no name" ("Мъжът без име"). Той има в кариерата си 4 албума и 15 сингъла, попаднали в различни класации от 1996 г. досега. По повод на нападението срещу зрителите на фестивала „Супернова” британският изпълнител заяви,  че „музиката се основава на философията на живота” и че „самият фестивал е бил замислен като Уудсток на електронната музика”. „Хората, дошли на него, бяха най-симпатичните хора на света. Те никога не биха навредили на никого”, допълва  „Man with no name", визирайки зрителите на фестивала. Смята се, че те са били между 3000 и 4000 души, припомня „Ролинг стоун”.

След атаката от 7 октомври Израел започна офанзива срещу ивицата Газа, за да унищожи „Хамас”. За шест месеца на война между израелските сили и „Хамас” в палестинския анклав загинаха над 30 000 души, припомнят световните агенции. 

Атаката в Подмосковието и поетата от „Ислямска държава” отговорност за нея безспорно препращат към нападението срещу зрителите на рок концерт в Париж през 2015 г. На 13 ноември през тази година отряд от терористи атакува с експлозиви и автомати няколко обекта във френската столица, включително и концертната зала „Батаклан”. По време на атаката там 1500 зрители се наслаждават на музиката на американската рок банда „Игълс ъв дет метъл”.

Групата е създадена през 1998 г. в Калифорния. Свири в хард рок, алтернативен рок, блус рок и има 4 студийни албума. Основни членове са Джеси Хюз, роден през 1972 г., вокалист и китарист, и Джош Хоми, роден през 1973 г., бек вокалист, бас китарист, текстописец и композитор. Сега по време на турнетата към групата обичайно се присъединяват и канадката Джени Вий, родена през 1983 г., която е бас китаристка, американецът Скот Шифлет, роден през 1966 г, който е китарист, и младата американка Лия Блустийн, която свири на ударни инструменти. През годините през групата „Игъл ъв дет метъл” са преминали още 35 музиканти. 

По време на атаката в „Батаклан” освен двамата постоянни членове на американската банда в състава й влизат и басистът Мат Макджънкинс, китаристите Еден Галиндо и Дейв Кечинг и  барабанистът Джулиан Дорио. Всички те остават невредими. Но сред 90-те жертви в концертната зала е  Ник Александър, който  е работил на щанда с маркова стока на групата по време на европейското й турне. Концертът на „Игъл ъв дет метъл” в „Батаклан” беше именно част от това европейско турне. 

Общо в нападенията в Париж на 13 ноември 2015 г. загинаха 130 души, а ранените бяха 416. Отговорност за атаката пое тогава „Ислямска държава в Ирак и  Леванта”. Групата каза, че е атакувала Париж като наказание за френските удари по цели на „Ислямска държава” в Ирак и Сирия. По-късно бе установено, че извършителите на нападенията са били свързани с извършителите на атентатите в Брюксел през март на следващата година, в които загинаха над 32 души.

След нападенията в Париж, на 18 ноември „Игъл ъв дет метъл” публикува изявление, в което благодари на всички – от  френските власти до обикновени зрители - които са им помогнали по време на това невъобразимо злодеяние. На 25 ноември 2015 г. в интервю за „Вайс” групата обявява, че турнето й в Европа ще продължи, но концертите ще са в памет на жертвите на атентатите в Париж. Групата призовава и всички музиканти по света да запишат кавър на песента й  „I love you all the time”. Приходите от тази инициатива бяха предназначени за фондация, подпомагаща пострадалите в атаките, поясняват тогава членовете на „Игъл ъв дет метъл”.  На 7 декември групата участва в концерта на бандата „Ю Ту” в концертната зала „Акор арена” в Париж, като това беше първата тяхна изява във френската столица след кървавата атака. На следващия ден „Игъл ъв дет метъл” дойдоха пред „Батаклан”, за да оставят цветя в памет на загиналите там. На 16 февруари 2016 г. групата изнесе в парижката зала „Олимпия” самостоятелен концерт като част от подновеното си европейско турне. 

През март на 2016 г. Джеси Хюс говори по телевизия „Фокс нюз” за атаките от 13 ноември 2015 г. и намекна, че някои от охранителите на концерта в „Батаклан” може да са имали връзка с нападателите. После той се извини за този коментар, дефинирайки го сам като „абсурден”, и каза, че непрестанно има кошмари след атентата и че преминава през съответната терапия за преодоляване на този травматичен период. Заради неговите думи обаче американската рок група беше отстранена от програмата на фестивала „Рок на Сена”, който се провеждаше в замъка „Сен Клуд” край Париж.

През 2017 г. режисьорът Колин Ханкс, син на американския актьор Том Ханкс, създаде документалния филм „Игъл ъв дет метъл: Нашите приятели”, който е посветен на рок групата, на атентата в „Батаклан” и на последствията от нея.  Едва три години след атентата членовете на рок бандата дръзват да изпълнят по време на концерт в Санта Круз в Калифорния своята емблематична песен „Kiss of the Devil”, която те са пели именно, когато започва атаката в „Батаклан”.

На 25 април 2017 г. испанската полиция арестува 9 мъже в Барселона и околностите на града по подозрения за връзки с извършителите на атаките в Брюксел и Париж през 2016 г. и 2015 г. Сред задържаните е мароканец, който на 10 септември 2016 г. е бил спрян за проверка в района на зала „Аполо” в Барселона, където „Игъл ъв дет метъл” изнасят тогава концерт. Заради изявата на точно тази група в града испанските власти са взели извънредни мерки за сигурност и спирали много хора за проверка. Сред тях бил и мароканецът. Той бил разпитан и нещо в хода на разпита породило подозрения у разпитващите го. Те го поставили под наблюдение и така се стигнало до ареста на деветимата души в Барселона и околностите на града през април 2017 г., припомня Франс прес.

Самата концертна зала „Батаклан”, в която беше извършено кървавото нападение от 13 ноември 2015 г., се намира на булевард „Волтер” в 11-и парижки район и е проектирана през 1864 г. от архитекта Шарл Дювал. Името на залата идва от „Ба-та-клан”, оперета на Жак Офенбах. От 70-те години на миналия век концертната зала е сцена за рок изяви. След атаката в нея тя отваря отново врати през ноември 2016 г.

В началото на март на настоящата година в хода на разследване в Брюксел, Лиеж, Ген и Шарльороа в Белгия бяха арестувани четирима души, планирали белгийски вариант на атаката в Батаклан. Сред задържаните имаше 3 непълнолетни. Четиримата арестувани са планирали до няколко седмици да атакуват нощен клуб в Брюксел, в момент, в който там имало музикално шоу, посочва излизащото на италиански и на английски език издание „И Ю нюз”.

Източник: БТА