Бургас и Камено пред екопроблем заради стара технология за пиролиза на нефтени утайки

Това е „Маракана“ - най-големият от деветте резервоара с нефтени утайки, с приватизационния договор държавата се е ангажирала да финансира изчистването им

Ключови думи: нефтозавод, екологични проблеми, обществени обсъждания

Стара технология за третиране на нефтени утайки може да създаде сериозни проблеми за жителите на общините Бургас и Камено. Тя се очаква да бъде използвана от италианска компания на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ в следващите три години.

Проблемът ще бъде дискутиран на две обществени обсъждания идните дни. Съобщения за тях може да бъдат намерени и на сайтовете на съответните общини.

В Камено жителите ще могат да се срещнат с представители на „Лукойл“ и на италианската фирма-изпълнител на 1 април в 16,00 ч. в залата на „Гражданска защита“. В Бургас събитието е насрочено за следващия ден.

Повод за обществените обсъждания е внасянето на ДОВОС (Доклад за оценка на въздействието върху околната среда) за съответното инвестиционно предложение - “Оползотворяване на натрупаните до момента на приватизацията 450 хил.m3 нефтени утайки с редукция на количествата, ликвидирани при изпълнение на мярка I.2 от Програмата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация на Нефтохим АД - гр. Бургас“.

Става въпрос за последния етап от отстраняването на нефтените утайки, натрупани на територията на нефтокомбината преди приватизацията му през 1999 г.

С приватизационния договор държавата се ангажира през годините след това да поеме разходите по постепенното ликвидиране на съответните утаечни резервоари. За целта се организират обществени поръчки. Последната от тях е спечелена от италианската компания „AAA Construction and Development“ (накратко „ААА“). Държавата трябва да й плати 27 млн. лв. за изчистване на нефтените утайки от девет резервоара на територията на завода.

Ръководството на Община Камено обаче, изглежда, вижда сериозен проблем, защото в самото съобщение за предстоящото на 1 април обществено обсъждане се посочва: „След запознаване с одобрения Доклад (ДОВОС) се установи, че предвидените в проекта методи за изземване на нефтените утайки не предвиждат методи за защита от разпространение в атмосферата на летливи органични съединения, на неприятни миризми и опасни вещества. Предвид това, че разположението на бъдещият обект е в непосредствена близост до землището на гр. Камено това създава рискове за населението. В тази връзка, нека да покажем гражданската си позиция и изразим несъгласието си относно метода на преработка на нефтените утайки.“

В анонса за общественото обсъждане на сайта на Община Бургас такъв призив все още няма. Всички заинтересовани юридически и физически лица обаче са поканени да изложат своите писмени становища, включително и в общината. А живата среща е насрочена за 2 април от 17,00 ч. в зала №4 на Експозиционен център „Флора Бургас“.

На обсъжданията в Камено и Бургас се очаква да присъстват представители на „Лукойл“ и на „ААА“. Любопитен момент е, че италианската компания няма сайт в интернет, което е странно за дружество, което има претенции да работи по обществени поръчки за милиони. А според Търговския регистър то има регистрирани само трима служители.

Иначе търгът е спечелен през 2008 г., след като 16 фирми са изявили интерес. В крайна сметка остават само двама кандидати, единият от които е бил отстранен от конкурса. Другият пък надхвърлил ценовите ограничения. След жалби и дълга съдебна сага поръчката все пак била дадена на италианците през 2016 г. Последвало обаче ново забавяне, тъй като се повдигнал и спор с държавата за стойността на разходите. „ААА“ ще трябва да отстрани (изгори) нефтени утайки с обем 250 000 куб. метра, които се намират в девет резервоара на територията на нефтозавода. Това ще трябва да се случи в рамките на 36 месеца в непрекъснат режим на работа.

Въпросът е доколко безопасна е технологията на „ААА“?

Възложител на доклада (ДОВОС), който ще бъде предмет на обществено обсъждане на 1 и 2 април в Камено и Бургас, е „Лукойл Нефтохим Бургас“. След това се очаква окончателното становище по него на Районната инспекция по околната среда и водите-Бургас (РИОСВ). Ако то бъде положително, това ще е „зелена светлина“ за издаване на комплексно разрешително от държавата и „ААА“ ще може да започне почистването на утайките с всички последствия от това. Ако е отрицателно, ще е нужна преработка на проекта или замяната му с друг, който да отговаря на съвременните изисквания.

Очакват се обаче обструкции, включително и заради становище на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която е установила сериозни проблеми. Констатира се, че проектът на „ААА“ не отговаря на европейските норми, касаещи т.нар. най-добри налични техники (НДНТ) за изгаряне на отпадъци.

Неофициално се коментира, че като цяло той се базира на технологии, внедрени преди повече от 50 години. Конкретните технологични решения пък са разработени в началото на този век. А те не отговаряли на съвременните изисквания за опазване на околната среда.

Проектът не гарантирал спазването на емисионните норми за редица замърсители, някои от които със съществено вредно въздействие (включително серен диоксид, азотни оксиди, прах, диоксини и фурани).

Имало значителен риск и от неприятни миризми, които биха довели до недоволство сред гражданите. Това било следствие от избрания метод за изгребване на нефтените утайки.

За изгарянето им ще се ползва специфичен термохимичен процес, наречен пиролиза. Той представлява термично разлагане на биомаса при отсъствие на кислород и под действието на висока температура.

Това повдига някои въпроси.

Един от тях е свързан с прехвърлянето на извлечените нефтени утайки преди подаването им в пиролизатора. Според проекта на „ААА“ те ще бъдат временно съхранявани в три броя резервоари, за които обаче не е упоменато дали ще имат системи за предотвратяване на изпарение на въглеводороди. Ако такива липсват, това означава, че в нефтозавода ще се появят три нови източника на вредни емисии.

Освен това, при преработката на нефтените утайки съгласно представения проект ще се генерират значителни количества опасни отпадъци в твърда фаза (около 40% от общото количество). Къде, по какъв начин и на чия територия ще бъдат обезвреждани те и как ще бъде обезпечено безопасното им транспортиране?

„Първото, което съзрях като сериозен проблем, е, че липсва описание на технологичните режими при пускане и спиране. Законодателството изисква определени действия и ограничения при пускане и спиране, както и при аварийни режими за такова съоръжение“, коментира пред „Флагман“ Михаил Бъчваров* - консултант по управление на отпадъците и специалист по изгаряне на отпадъци.

Според него, ако това изискване не се спази, ще е налице риск от вредни емисии над нормата, включително и такива, свързани с повреда на съоръжението и др., което ще доведе до невъзможност за работа в непрекъснат режим и удължаване на времето за изпълнение на проекта.

„В Доклада не намерих и описание на средствата за непрекъснато измерване. Преведено на прост език - мониторинга на отпадъчните газове. А това попада в обхвата на Наредба №4, свързана с изискванията към инсталациите за изгаряне“, каза още г-н Бъчваров.

Нямало и подробно описание на мерките за намаляване на азотните оксиди, които се отделят при изгарянето на газове. Некоректно били описани и остатъчните продукти от пиролизата - като „неорганичен материал“. Оттам следвали проблеми, свързани и с депонирането им.

„И за всички остатъци се казва „сигурни сме, че ще бъде неопасен, но той ще се класифицира като опасен, защото е такова изискването на наредбата“, което също е некоректно“, смята експертът.

„Това видях на първо четене на Доклада, без да навлизам в дълбочина“, каза Михаил Бъчваров, след като го потърсихме за коментар на документа.

Според него в ДОВОС, който е разработен на основата на представения от ААА проект, е обърнато много внимание на „странични неща“ за сметка на основните.

„Въобще не знам как така от МОСВ не са обърнали внимание точно на тези точки, които са решаващи съгласно законодателството и съгласно които ти не би следвало да получиш и разрешително“, коментира още експертът.

Той също констатира проблем, свързан с европейските норми за НДНТ.

„РИОСВ трябва да вземе решение по представения доклад по ОВОС. Аз не бих дал положителна оценка заради тези основни от гледна точка на законодателството липси“, заяви още Михаил Бъчваров.

Експертният екологичен съвет може да върне Доклада за доработка.

„Това вече е правено един път, но с формални изисквания, които са технически от гледна точка на написването на съдържанието, а не засягат технологичната част на проекта. Т.е. недостатъците в описанието на технологичната част не са отстранени. Аз не казвам, че тези неща ги няма, но след като не попадам на описание в Доклада, за мен те не съществуват засега“, каза още г-н Бъчваров.

„Флагман“ ще проследи каква ще е реакцията на обществеността в Камено и Бургас на 1 и 2 април.

***

*Михаил Бъчваров е работил като експерт по изгаряне на отпадъци в Министерството на околната среда и водите. Завършил е в Германия „Технологии по опазване на околната среда“. Работил е на инсталации за изгаряне на опасни производствени отпадъци. В момента е консултант на свободна практика.