Президентът иронизира властта и в реч за Левски, премиерът отвърна, че е доста неподходящо

„В оскотялото ни време на ротация на принципи и ценности, сред брокерите на държавност с тефтерчетата на нашата несвобода, Левски изглежда болезнено невъзможен", каза Радев

Ключови думи: президент, премиер, Васил Левски

„В оскотялото ни време на ротация на принципи и ценности, сред брокерите на държавност с тефтерчетата на нашата несвобода, Левски изглежда болезнено невъзможен.“ Това обяви президентът Румен Радев в реч по време на възпоменателна церемония в София по повод годишнината от обесването на Васил Левски. На нея бе и премиерът Николай Денков.

След нея той отговаряше на въпроси на репортери. На питане как ще коментира думите на президента, че живеем във време на ротация на принципи и ценности, Денков отговори: „Тази игра на думи мисля, че беше доста неподходяща днес.“

А след въпрос как си го обяснява, премиерът каза: „Питайте него.“

"Това, което е забележително за Левски, е, че ако се върнем 151 години назад, ще видите, че принципите, които той декларира, които казва, че трябва да спазваме, са били изключително неочаквани за неговото време. Това е било времето на монархиите; време, в което едни народи все още са се опитвали да владеят други народи. Помислете само за думите, които чухме като негови цитати тази вечер. Равенство, свобода, европейско развитие - нищо не се е променило. Просто още не сме там, където той е искал да бъдем. За това трябва да се борим", добави министър-председателят. 

А ето цялата реч на президента Радев по време на церемонията:

Скъпи сънародници,

Изправяме се отново край лобното място на Апостола на българската свобода, за да почетем безсмъртното му дело и да си припомним неговите думи и заветите му към поколенията.

Почтен и решителен, скромен и всеотдаен, застанал винаги очи в очи със своя народ, Левски спечели най-важната си битка – пробуди порива към свобода, кали нрава на българите, положи здравите темели на бъдеща България.

Националната ни история пази спомен къде са отеквали стъпките на Дякона, колко са създадените от него революционни комитети, кои са имената на най-близките му другари. И все пак за нас, потомците, най-истинският, най-живият спомен и образ за Апостола се крие в думите, в писмата, в легендарното тефтерче. 151 години след гибелта на Васил Левски словото му продължава да носи огромен морален заряд. В него откриваме нашия общ духовен дом, търсим опора в съмнения и несгоди, изпълваме с вяра сърцата си.

Апостолът не празнословеше, не обещаваше излишно, думите му не радваха себелюбивите. Но навсякъде го слушаха притихнали. Защото думите му бяха истински, силни и разбуждащи. Понякога горчиви, но винаги необходими – и тогава, и сега. Защото всяко поколение води своята неизбежна борба за справедливост и достойнство.

В оскотялото ни време на ротация на принципи и ценности, сред брокерите на държавност с тефтерчетата на нашата несвобода, Левски изглежда болезнено невъзможен. Но макар и недостижим, той никога не крачи самотен. Милиони българи продължават да отстояват неговите идеали – тихо, упорито, като най-чистата мяра за собствената си стойност. Именно тяхната мълчалива сила възпира онези, които, за да се приравнят с Апостола, опитват да го принизят до себе си. Не. Пътят към Левски е труден и стръмен и по него се върви с дела.

Днес хиляди деца носят в ръцете си стрък цветя за Левски. На тях всички ние дължим една различна България, която да бъде по-близо до заветите на Апостола. Която да бъде все повече земя на равноправие и законност и както беше казал Дяконът – храм на истинната и правата свобода. Поклон пред паметта и безсмъртното дело на Васил Левски! Да живее България!

Гледайте церемонията тук:

Ето и коментара на премиера Денков: