Процесът срещу нашите граничари и турските шофьори-убийци или как винаги сме прецакани

Турските убийци на пътя изчезват бързо след инцидентите и никой не може да ги открие

Ключови думи: новини, Флагман, турски убийци на пътя, граничари

Датата е 17.04.2008. Около 6:40, в района на Резово, турска гемия навлиза в български води, но е прихваната от граничните ни власти. Рибарите ловуват незаконно калкан на 1.5 км навътре в българската акватория на Черно море. Турците оказват съпротива, като двама от граничарите ни са нападнати с дървени пръти с метални остриета, а единият от служителите е и по-сериозно ранен по ръцете. Бракониер се опитва да отнеме и оръжието на един от полицаите ни, при което се стига до кратка схватка, двамата падат в мрежите и се чува изстрел. Раненият незабавно е транспортиран към болницата в Царево, където малко по-късно умира.

Разследването установява, че турските граждани са се опитали да потопят и лодката на Гранична полиция. Става ясно, че загиналият е бил залавян и преди да лови незаконно калкан в наши териториални води. С една дума – рецидивист.

Фактите към онзи момент сочат, че в последните месеци са били зачестили и случаите на нарушения в района от страна на малки и големи риболовни лодки, включително и кораби, а понякога и цели групи както например на 01.04 същата година, когато 8 малки риболовни кораба са навлезли на 10 мили в български води. За всичко това е била уведомена турската страна, но не са предприели съответните действия.

Според турската версия, рибарската лодка се била изгубила и случайно довлечена от течението в наши териториални води. Тук обаче се губи нишката – ако е така, защо рибарите оказват яростна съпротива на нашите граничари. Турските власти незабавно искат и обяснение от българския посланик в Анкара Бранимир Младенов, а близките на убития заявяват, че не вярват на българската експертиза, затова искат да бъде направена нова аутопсия в турска държавна болница.

И започва ходенето по мъките за граничарите ни, защитали българската граница...

Установява се, че Ялчън Ерджан - бракониерът, навлязъл на наша територия, е прострелян от Михаил Цонков, който малко по-късно напуска системата на МВР, а още в първите месеци срещу него започва натиск да се признае за виновен в името на добросъседските отношения с Турция. Това разказа баща му, който тогава намеква за политическа намеса.

Макар в Бургас веднага да започна подписка в негова защита, кметът Димитър Николов пръв да се подписва в негова защита, редица организации и местните медии да се активизират, изпращайки декларации до главния прокурор, президента, Народното събрание и прочее, а по-късно съдът в Страсбург да оневинява напълно нашите граничари, приемайки, че касае настъпване на нещастен инцидент вследствие на случайно събитие и че българските гранични полицаи не са нарушили правилата за използване на огнестрелно оръжие, още през 2012г. Турция издава заповед за задържането им.

Въпреки че всички експертизи сочат, че изстрелът е неволен, а за да се стигне до него турските бракониери имат основна вина, защото са оказали съпротива и даже са нападнали нашите служители, опитали са да потопят и катера им, граничарите ни нито смеят да напуснат вече България, за да не бъдат задържани, нито водят пълноценен професионален и личен живот, нито защитата, която получават от наша страна, успява да им осигури окончателно спокойствие. Напротив, даже няколко години и тук делото е връщано, прекраявано, отново подновявано. 

Върховна прокуратура уточнява, че при евентуално постъпване на молба за екстрадиция от Република Турция, същата не подлежи на изпълнение, тъй като според националното законодателство страната ни не екстрадира свои граждани в държави извън Европейския съюз. Проблемът е, че от турска страна упорито, вече толкова години, издевателстват над нашите граничари, а на политическо ниво нашата страна не е успяла да изиска и постигне прекратяване на точещото се напълно неоснователно дело.

По-скептично настроените се опасяват и че поради постоянния натиск от турска страна, в някакъв момент нашите управляващи могат да отстъпят, припомняйки как през годините ние съвестно и нееднократно сътрудничахме на турските власти по различни казуси, включително сме им връщали политически опоненти на режима, поискали политическо убежище у нас.

Стигаме до другите случаи, в които нарушителите на закона са отново турски (а и не само) граждани, но нашият съд и властите ни, за разлика например от турските, които неотменно защитават интересите на гражданите са, не съумяват или може би нямат достатъчно воля да бранят сънародниците си.

Убийците по пътя

Поради постоянните случаи на чуждестранни граждани, често именно турски тираджии, които преминавайки през страната ни, извършват тежки ПТП-та с жертви български граждани, стои въпросът каква е причината нашите съдии да пускат извършителите, като по този начин улесняват тяхното измъкване от правосъдие и всъщност им съдействат, за да могат въпросните да се укрият в родината си. Случаите са неизборими, ето само някои от по-фрапиращите.

През 2012г. турски шофьор на тир прегазва четирима край Поповица и макар да е осъден на 5 години, престоява само 10 дни в затвора у нас, след което е освободен и напуска страната. На първа инстанция родните правораздаващи с основание преценяват, че ако го пуснат, при такова тежко престъпление, може да се укрие извън страната, но на втора инстанция апелативните магистрати преценяват, че т.к. още не е предоставена автотехническата експертиза, не може да се направи обосновано предположение, че именно въпросният Осман е убил четиримата. Той даже обещава пред съда, че ще се явява на делата, ако бъде пуснат. Разбира се, повече никога не стъпва у нас... Отправените към Турция искания да признае прозинесената му тук присъда, дори не срещат отговор от тяхна страна.

На 08.03.2015г. на главен път Е-79, в близост до разклона за село Ивановци, турски товарен автомобил навлиза в насрещната лента и се блъска в микробус, а при зверския удар на място загива 37-годишният Калоян Диков. Две момичета – на 8 и 14 години остават без баща. Турският тираджия е освободен от наблюдаващия случая прокурор срещу "парична гаранция" от 3 000 лева и забрана за напускане на страната. Както може да се досетите, малко след това убиецът напуска България, а от паркинга, на който е оставен камионът му (веществено доказателство), той мистериозно изчезва.

На 24 юли 2016 г. семейство Бойкови тръгват с мотор за Австрия, за да видят внука си, но са прегазени от турския гражданин Фарук Бекташ край Драгоман, за когот се установява, че управлявал автомобила си със скорост 135 км/ч., при максимално допустима в този участък 60 км/ч. Схемата след това я знаете – той бяга от правосъдието, след като е пуснат под домашен арест с мотива, че има адрес в София. Макар въпросният да се издирваше от „Интерпол” с червена бюлетина и да беше открит в Германия, властите в Берлин отказаха да ни го върнат, а през 2020г. задочно е осъден на 9 години у нас.

През 2023г. на пътя Хасково – Димитровград, гражданин с българско и турско гражданство застига друг автомобил и го блъска с превишена скорост, вследствие на удара автомобилът на потърпевшия се е забила в бетонна ограда, а шофьорът - 23-годишният Йордан Бозуков, е приет в интензивното отделение на хасковската болница в мозъчна смърт и с пневмоторакс и след осем дни умира. По стар роден обичай извършителят е задържан след инцидента, но малко след това е пуснат на свобода и се укрива. Установен е негов адрес в Турция и е направен опит да бъде призован чрез съдебна поръчка за международноправно сътрудничество, обаче турските съдебни власти отказват да я изпълнят.

Родното ни правораздаване пази чуждестранните убийци на пътя

През годините са хиляди случаите с катастрофи по родните пътища, причинени от турски шофьори на камиони, а са и десетки тези, които са убили български граждани и след това са избягали. Само за периода 2014-2018г. са 21!

Оправдания има безброй - една от причините, посочвани като оправдание от нашите магистрати, е, че предвиденият двумесечен срок в закона не стига за автотехническите експертизи и затова се пускали шофьорите-убийци. Но има и друга – редовно турските власти дори отказват да връщат призовки на нарушителите, оправдавайки се с нашето законодателство, защото тук можело да се съди неприсъствено.

Често обяснение е и че съдът пуска по делото виновните чужденци, ако нямат предишни нарушения като шофьори и нямат криминални прояви. Проява на наивност ли е, вратичка в родните закони, чрез която чужденците се измъкват или пък нехайство и незаинтересованост от родните магистрати – вариантите са много, но истината е, че почернените семейства не получават дори минимална подкрепа от страната си.

И така се получава абсурдът, че убийците по пътя хем са укривани от родината си, хем това се случва с активната помощ на нашите съдии, прокурори, а и управляващи. Паралелно с това в случаи като този с граничарите, родните власти не съумяват на дипломатическо ниво да прекратят дългогодишен тормоз над наши сънародници. Стига се и до парадокс как те са оправдани дори от съда в Страсбург, но по искане на турските управляващи са издирвани с "Червена бюлетина" на Интерпол (както двама от граничните ни служители).

Вероятно някой ще каже, че съдебната ни система често е мащеха за жертвите – дори и българи. И ще е прав. Но когато говорим за случаи като този с граничарите, като тези със стотиците убийци на пътя – турски граждани, прозира и цялостната безпомощност на държавата ни, слабата ни или отсъстваща дипломация, липсата на респект към страната ни от чуждестранните ни партньори.