Вече и Паисий Хилендарски е македонец

Най-страшното е, че РСМ пишат своята история, опитвайки да откраднат нашата

Ключови думи: македония, промяна на история, паисий хилендарски, новини

На фона на всичко случващо у нас, на фона на редиците проблеми, това е някакъв бял кахър. Да си пишат каквото искат, истината не може да бъде променена, историята няма да я пренапишат, нали така се успокояваме?

Кой се интересува от техните брътвежи? Това обаче е проблемът. По нашите ширини – тоест у нас, българите отлично знаем фактите, има редица източници, архиви, имаме и родова памет. По-възрастните в РСМ, техните т.нар. историчари, политици и т.н., също знаят, че лъжат и фалшифицират. Но младите са сериозно индоктринирани, расте поне второ поколение, което искрено вярва на написаното в учебниците им, на това в медиите, на думите на техните управляващи, на тяхната Уикипедия, ако щете – българите сме фашисти, окупатори, присвоили сме си техни личности, променили сме произведенията им, искаме да откраднем техния език, оспорваме съществуването им.

Е, и какво от това – пак ще възрази някой, кой се интересува от глупостите им? Интересуват се, все повече се интересуват, а им и вярват. А това, колкото и несъществено да звучи на някои, е проблем. Проблем е, защото рано или късно, със сериозните суми, които инвестират в лобисти, с различните организации, които наемат, за да лансират тяхната „истина”, ние ще сме принудени да влезем в ролята хем на доказващ безспорното – което вече по един или друг начин правим, хем на правещите отстъпките – които също всъщност отдавна правим.

Уверенията, че махнем ли ветото, „братята” македонци ще го оценят и ще се смирят, много бързо се опровергаха. Те не спазват нито Договора за сътрудничество, нито т.нар. „Френско предложение”. Учебниците им продължават да преливат от яростна антибългарска пропаганда, политиците им са все по-ожесточени срещу нас, медиите им ежедневно леят омраза срещу България и хората с българско самосъзнание в пределите на РСМ. Обиди, побоища, палежи на наши клубове – вече свикнахме.

Какво печелят?

Например още през 2021г. „Обединена македонска диаспора” (ОМД) със седалище във Вашингтон, която е считана за близка до антибългарската партия ВМРО-ДПМНЕ, внесе проект на резолюция в Конгреса на САЩ, твърдяща, че първият македонец в Америка е дошъл заедно с Христофор Колумб през 1493г. Тогава, след реакция на македонските българи по света, а не поради адекватни политически действия от наша страна, резолюцията не беше приета. Но миналата година те отново се задействаха, като „отстъпиха” 400 години, твърдейки, че македонците са дошли в Америка през 1880 г. Няколко пъти Скопие се опита да манипулира американски сенатори, като единствено поради адекватната намеса на „Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от територията на Северна Македония и приятели”, не се стигна до подобни чествания на „езика, историята и културата на македонските американци и техния невероятен принос към Съединените щати” – както именно беше формулирано предложението им.

Това обаче не попречи на РСМ да се задейства съвсем официално, за разлика от нашите апатични управляващи, като техни организации и политици предупредиха, че ще търсят защита от ФБР, заради действията на Генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, защото изпратил писмо до някои американски сенатори, в което обяснява, че „Македония е географски регион, който принадлежи на територията на четири различни суверенни държави: България, Гърция, Албания и Северна Македония (бивша югославска република, независима от 1991 г.). „Терминът „македонец“ не е и не може да носи никакво отношение към конкретна македонска етническа група в годините преди 1944 г.“

Но тази информация беше съвсем бегло отразена у нас, въобще не стана ясно как и дали въобще нашата страна официално ще защити Станков, за разлика от РСМ.

Няма българи, всички са македонци

Стигна се дотам да трябва да оборваме явни инсинуации и фалшификации.

Да си припомним за Димитър Талев, чийто живот е свързан с борбите за Македония и съдбата на българите там. Но през 2001г. наследниците му разбират, че „Илинден“ е преведена без тяхно знание, а през 2016г. се оказва, че години по-рано македонците си позволяват да преправят и „Железният светилник“, и „Преспанските камбани“. Освен че са издадени незаконно и не са заплатени авторските права на наследниците на писателя, „братята” македонци си съчиняват или махат цели пасажи. Корекциите са на всички места, където Талев споменава „българи“, „български“, „България“ и пр. Те са променени и преведени като „македонци“, „македонски“ и „Македония“.

Не са пощадени и братя Миладинови, както и издаденият от тях сборник „Български народни песни, който е представен в учебниците в РСМ като „Зборник на народни македонски песни“...

Нееднократно и наши официални лица, сред които и евродепутати, не бяха допускани на територията на днешна Македония. Уж писахме ноти, уж МВнР осъди тези действия, но това бяха поредните празни приказки, изречени от наша страна, които вятърът отнесе без посока. Трябваше да честваме заедно исторически личности – и тази година нашата официална делегация не беше поканена (допусната) от македонска страна при отбелязването на годишнината от рождението на Гоце Делчев, а трябваше да го направят извън официалната програма.

Прокуратурата в Битоля пък повдигна обвинение в расизъм срещу Председателя на българския културен клуб „Иван Михайлов” в Битоля, Любчо Георгиевски, а клубът беше заличен от централния регистър на РСМ, в Охрид жестоко бе пребит и секретарят на местното българско сдружение Християн Пендиков. Ние отново писахме протестни ноти...

Толкова сме клети, че допуснахме дори синът на една от най-заклетите българомразки – политикът Солза Гърчева, да стане член на Столичния общински съвет (Андрей Зографски от „Спаси София”). Въпросната е категорична – българите сме фашисти, татари, изнудваме македонците, изопачаваме историята, пренаписваме я. Но ние си избрахме нейното отроче да взима решения в СОС.

Неразбираемата ни позиция

Поради непостоянството на нашите дипломати, поради колебливата позиция на управляващите ни, дори поради сваленото вето, в РСМ се почувстваха окрилени.

Стигна се дотам нееднократно от ЕС и САЩ да ни порицават, че без никаква причина бавим присъединяването на РСМ към Съюза. Позицията ни продължава да среща дълбоко неразбиране сред партньорите ни, а откъслечните действия на родни активисти, които се опитват да пробият в РСМ, защитавайки интересите на страната ни и на хората с българско самосъзнание там, са обречени на неуспех, защото това не е държавната ни политика, съответно финансирането е малко, трудно осигуримо и несигурно.

Не бива да забравяме, че ЕС следва цели, които са определени като ключови за Съюза, а те са над тези на всяка страна-член. Има широка подкрепа за даване на зелена светлина на страните от т.нар. Западни Балкани, защото регионът е стратегически. Най-простичко казано - присъединяването на страните от Западните Балкани в Европейския съюз се очаква да е онзи инструмент, благодарение на който ще се намали влиянието на Русия (основно) и на Китай в региона. И обратното – ако РСМ, Албания, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора не се присъединят по-скоро към ЕС, това ще доведе до дестабилизиране на района.

Истината е, че още от самото начало ние, а не РСМ, сме в международна изолация по въпроса за члнството им в ЕС. И разчитайки явно само на това, че истината е всичко и е достатъчна, нашите политици апатично наблюдаваха случващото се. Докато през това време РСМ отделиха милиони, за да запознат както САЩ, така и ЕС с тяхната „истина”. Инвестираха в различни кампании, платиха на организации, които освен, че навсякъде представяха историята според македонците, дискредитираха България. Стигна се дотам да трябва да се молим да стигнем до гроба на Гоце Делчев, да трябва да уверяваме, че този или онзи писател, владетел или общественик е българин, макар да има хиляди документи, които доказват, че е бил наш сънародник, макар че някои лично са го зявявали приживе.

Ако това се случи на някоя друга страна, действията нямаше да са само моментално връщане на ветото, а и мигновено приключване на всякакви отношения с РСМ, докато не преосмислят позициите си и не започнат да спазват договореното, най-малкото – да спрат с фалшификациите. Но не, нашите мишки по върховете само изцвъркваха по някоя и друга дума, че това не било хубаво, докато чиновници в МВнР пишеха поредната безсмислена протестна нота.

И вероятно, а и с пълно право, партньорите ни по света заключиха, че явно истината е някъде по средата или по-лошо – ние притискаме с невъзможни и измислени условия клетничетата от РСМ.

И се връщаме в началото – може да ни изглежда нелепо, може да се смеем, можем да заключим, че писанията в македонската Уикипедия са дело на шизофреници – факт, но явно сме безсилни да отстояваме истината и след година, две, пет, децата в РСМ ще са убедени, че Паисий е бил техен монах, поредната историческа личност, присвоена си от наглите българи. А светът ще чува и чете повече за позицията на РСМ, защото ние не смеем да защитим интересите си. И архивите ще са подменени, и писанията ще са фалшифицирани, и истината ще е потъпкана.

Третират ни като безгласна буква, сякаш не те, а ние се надяваме на членство в ЕС, сякаш не те, а ние имаме да изпълняваме условия, сякаш не те, а ние нямаме думата, сякаш не те, а ние се опасяваме да не ни наложат отново вето. И най-страшното е, че РСМ пишат своята история, опитвайки да откраднат нашата.