20 години остава неразкрито убийството на бургаски бизнесмен, близък на Антон Клюна

Пешо Кучето не е бил замесен в трафик на наркотици, но е заел неправилната страна, смятат разследващи

Ключови думи: петър илиев, пешо кучето, убийство

Показно убийство на бургаски бизнесмен вече 20 години остава неразкрито. И едва ли някога ще станат известни поръчителите и изпълнителите му. То е извършено посред бял ден, пред очите на десетки хора на паркинга пред хипермаркет „Билла“ в кв. „Лагера“ в София. Килърите изстрелват не един и два куршума, а цял дъжд от олово в тялото жертвата.

Денят е 14 юни 2004 г. Въпреки, че е понеделник, паркингът пред „Билла“ е пълен. Часът е 15.45. С пълна торба към джипа си „Тойота Ленд Круизер“, паркиран на метри от входа, върви и 36-годишният Петър Илиев – Пешо Кучето. Мъжът е слабо познат  извън подземния свят, но добре известен в ъндърграунда като личен бодигард на Антон Милтенов – Клюна. Преди да стигне до автомобила си, към него се приближават двама мъже. Убийците стрелят със заглушители и никой не чува нищо. След това спокойно се качват на черен „Фолксваген голф“ и потеглят. Според свидетели, жертвата се е свлякла на земята и хората наоколо помислили, че на мъжа му е прилошало. Притичват няколко души да му помогнат и виждат, че отвсякъде шурти кръв. По-късно експерти ще установят, че в тялото на Кучето са попаднали 20 куршума.

Охранители на хипермаркета звънят в полицията и паркингът се изпълва с униформени и цивилни ченгета. На мястото пристига и топполицаят Ботьо Ботев. Пешо Кучето е познат на криминалистите, но никой не очаква такова брутално убийство, защото той не е знаково име в подземния свят.

Петър Илиев е от Бургас, но почти 10 години живее в столицата. Още в родния си град се върти покрай представители на силови групировки и най-вече  покрай несебърския бос Димитър Желязков - Очите, който отговарял за района на групировката ВИС по Черноморието. Интересите на Кучето обаче не са само в Бургаско.  Той поддържа добри контакти и с Йордан Тонов - Данчо Пръча, който ръководи наркомрежата във Врачанско и Русенско. Илиев често прескача до родния си Бургас и това не е само от носталгия. Той е един от най-приближените хора на Константин Димитров – Косьо Самоковеца и според оперативна информация движи контрабандните му канали през пристанищата в Бургас и Варна, през които върви и дрога.

След убийството на Самоковеца в края на 2003 г. в Холандия Кучето продължава да работи за Антон Милтенов-Клюна, който е самозванец и се обявява за негов  наследник. Според слухове в ъндърграунда, Клюна поръчва на Кучето да замине за Бургас в края на май 2004 г., за да се свърже с Митьо Очите, когото познава отлично. Клюна искал да  превземе наркоканалите по Южното Черноморие, преди това да са направили други претенденти, приближени на лидера на висаджиите Георги Илиев. Мисията на Кучето обаче удря на камък – никой от местните  наркобосове не е склонен да работи за Клюна, а създаването на нова наркомрежа в региона е невъзможно.
Пешо Кучето е бил наблюдаван от антимафиоти във връзка с контрабандните канали на Самоковеца, но за него няма нищо черно на бяло. И това е обяснимо. За Самковеца в края на 90-те  работят служители на ГДБОП и други структури в МВР, които не само гарантират, че няма да попадне зад решетките, но и му разчистват пътя от конкуренти. Това обаче не спасява Косьо  от куршумите в Амстердам. След смъртта му стават размествания и всеки лапа парчетата, които докопа. В раздробените контрабандни структури след смъртта на Самоковеца постепенно започват да влизат нови играчи, а старите стават конкуренти и дори врагове.

Клюна и Кучето са само едни от многото наследници на Самоковеца. Още приживе той разпределя „бизнеса“ между неговите приближени. Цецо Хафти поема дубайското карго, Ники Пилето се занимава с китайското и турското. Клюна държи наркотиците, Пешо Кучето е отговорник по китайски стоки, захарни изделия и ядки, а Ирина Митева - Дебелата и много други популярни играчи в бранша, като Тони Виетнамеца, Здравко Прокурора, Чао и други, заемат своите позиции по останалите икономически направления.

Полицаи са категорични, че Кучето не е бил замесен в трафика и разпределението на наркотици, но е заел страната на Клюна  и за това е платил с живота си. След една година – през лятото на 2005 г. е ликвидиран и Клюна.

Официално Петър Илиев бил най-обикновен бизнесмен, собственик на две фирми - „Мариет - 93“ и „Фъсан“, в които миноритарни съдружници му били съответно - Руска Костадинова Петкова и турчинът Бахаръд Баадатлъ. Според съдебните регистрации, дружествата му не блестят с нищо особено. Първото се занимава с импресарска и рекламна дейност, с печат и предпечат, както и със строителство. Втората фирма търгувала с вносни суровини, преработени и сушени плодове, зеленчуци и ядки. До 1998 г. в нея съдружник  бил и Станислав Стоянов Нешев, партньор със собствениците на Бургаска лизингова кредитна компания, откъдето Илиев най-вероятно е взел луксозния си джип „Тойота Ланд Крузер“. В подземния свят обаче знаели, че без да е класическа мутра, идваща от спортните среди, Кучето е  бил уважаван от знаковите имена в групировките, защото бил изключително точен и държал на думата си. Прякорът Кучето идвал оттам, че е верен докрай, включително и не на точните хора.

Източник: в. Труд