По 6 души живеят на 20 кв. м в психиатриите

Ключови думи: психиатрия, сграда, живущи, мухъл, условия за живот

Мухъл и претъпкани стаи, оскъдна храна без месо, плодове и зеленчуци, липса на лекари и твърде чести изолации – такива ужаси от държавните психиатрични болници разкриха проверки, извършени миналата година от администрацията на омбудсмана. Резултатите от тях бяха представени тази седмица на заседание на временната парламентарна комисия за защита на правата на психично болните пациенти. Въпреки че лошите условия в държавните психиатрични болници са публична тайна, мнозина депутати реагираха бурно и емоционално при представянето им в комисията.

Калорифер в коридора и храна за 2 лв. на ден

Проверките бяха извършени в болниците в Бяла (Русенско), Раднево, Ловеч и Карлуково. Материалните условия в психиатриите бяха определени като „унизителни“. В отговор на парламентарен въпрос на депутата Стела Николова (ПП-ДБ) от министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков се вижда, че парите за храноден на пациент в психиатрията в Бяла през 2022 г. са били 2,01 лв. В Ловеч сумата е била 2,57 лв., а в Раднево – 3,15 лв. Сумите продължават да бъдат в този ценови диапазон и през 2023 г., става ясно от доклада на омбудсмана. В повечето проверени болници например обядът често е само от основно ядене, месото е недостатъчно, липсват пресни плодове и зеленчуци, показа справка на "Сега" в докладите по проверките.

Материалната база е остаряла - баните и тоалетните често са в ужасно състояние, а в стаите са настанени много повече хора от позволеното. По норматив на едно болнично легло трябва да има по 6,5 кв. м, но на места има по 6 човека в стая от 20 кв. м. В Раднево в отделенията, които са с капацитет от 30 до 65 души, има средно по 3 тоалетни и душа, които са общи за всички. Има отделения със стаи, в които са настанени по 10 души. В същата клиника две отделения ползват за отопление по един голям калорифер на етаж, разположен в коридора зад метална решетка, установяват проверяващите. Така през зимата вратите на болничните стаи стоят постоянно отворени, за да се отопляват всички пациенти в отделенията - крайно неефективно и скъпо.

Твърде много изолация и връзване, твърде малко специалисти

Изключително тревожни са констатациите и за медицинското обслужване на тези хора. Отделенията в болницата в Бяла например нямат нива на компетентност, определени в съответствие с медицинския стандарт „Психиатрия“, т.е. липсват обучени специалисти. За да се осигури 24-часово лекарско присъствие в Бяла, всички лекари работят на денонощен график, а в събота и неделя дежурства дават и общопрактикуващи лекари на половин щат. В Раднево само две отделения имат първо ниво компетентност по психиатрия. Парите за лекарства са по 70 ст. на ден.

В Ловеч, където преди няколко месеца в пожар загина вързан пациент, проверяващите скандално не са били допуснати в сградата на психиатричната болница, като се е наложила намесата на прокурор. В тази болница, както се разбра още след трагедията, са установени редица случаи, при които на пациентите са назначени няколко поредни изолации и няколко имобилизации в един и същи ден или в поредни дни. Особено драстичен е случаят на пациент с диагноза „съдова деменция“, който от 30 септември до 2 октомври е изолиран общо 5 пъти по 6 часа и е бил имобилизиран 2 пъти за по 2 часа. В Раднево има пациентка, която от 18 юли до 8 септември е имобилизирана 11 пъти.

КОМЕНТАРИ

Катя Вълчева – началничка на кабинета на омбудсмана – обобщи резултатите от проверките като „твърде тревожни“ по отношение на правата на психично болните пациенти. За първите девет месеца на миналата година броят на настанените за принудително лечение е бил 300, а на настанените за задължително – 1827. Броят на починалите пациенти за първите девет месеца на миналата година е 64, а за 2022 – 78. Поради липса на други възможности, някои пациенти прекарват твърде дълго в тези институции - има случай на човек, който е от 4 години в Бяла, въпреки че тези хора трябва да се извеждат от изолацията в болнична среда и да се социализират чрез по-съвременен тип социални услуги.

Цветан Предов от ИТН заяви, че проблемът не е във финансирането, а в липсата на обучени кадри. „В момента едно от най-високите финансирания е на лицата и на децата с психични заболявания. и това мога да ви го кажа като ръководител на център за деца и младежи от семеен тип с увреждане“, заяви той, при което се включи Ивелина Велкова от дирекция „Национален превантивен механизъм“. Тя обясни, че винаги носи в себе си пари и солети, когато ходи на проверки в държавните психиатрии, защото пациентите я молят за храна. „Основният проблем е контролът“, категорична беше тя.

Председателката на комисията – Деница Сачева, припомни, че целта на комисията е да вкара темата за психичното здраве в обществения ред. Тя изрази и съжаление, че „по въпросите на общественото здраве ние не можахме да случим на министър, поради което очевидно трябва да се занимаваме с най-различни такива неща“.

ПРЕПОРЪКИ

Сред препоръките на омбудсмана са преразглеждане на наредбата за принудително имобилизиране на пациенти, включване на юридическо лице и представител на хуманитарна неправителствена организация в състава на комисията за надзор по прилагане на мерки за физическо ограничаване, актуализиране на бюджета за държавните психиатрични болници. Д-р Владимир Сотиров, който е член на Българската психиатрична асоциация, препоръча пациентът да може да се среща поне веднъж седмично с лекуващ психиатър. Той очерта и нуждата от извънболнични програми за хора с депресивни епизоди или суицидни нагласи, клиника за лечение на хранителни разстройства, психично-здравно образование още в детските градини и обучения за полицаи как да посрещат случаи на хора с психотични епизоди.