Последното писмо на камикадзето

Над 1000 се самоубиват със самолетите си, потапяйки американски кораби през 1944-1945 г., но не безстрашни воини, а просто деца

Ключови думи: камикадзе, втората световна война, последни писма, музей, япония, америка, потресаваща история

Много е вероятно да сте чували думата „Камикадзе” някога през живота си. Вероятно я асоциирате с военен самолет от Втората световна война, който в самоубийствена последна мисия се блъска в американски кораб някъде в Тихия океан. Вероятно обаче съвсем не я свързвате с 16-годишен младеж, който ридае в бункера, покрит с чаршаф в последната си нощ на планетата. И определено не с гимназисти, които галят малко кученце само няколко часа преди да се блъснат в самолетоносач.

Това обаче са истинските лица на камикадзетата от Втората световна война. В специален музей, помещаващ се в бившата авиационна база в Чиран, намиращ се на остров Кюшу, има стотици писма на младежите, превърнали се в самоубийци в името на Япония. Писма и снимки, някои адресирани към родителите им, някои към децата им, пише CNN.

Най-младията пилот - 16-годишният Ясуо Танака, загива на 11 май 1945 г. Неговият самолет - практическа бомба с крила и двигател, е пуснат от друг самолет - без колесници, защото просто в мисията не е било планирано да се върне.

Торао Като - 18-годишен, пише последното си писмо в нощта преди да се блъсне в кораб. „Скъпа майко, моля те живей дълъг живот, изпълнен с радости”.

Най-възрастното камикадзе - 32-годишният полковник-лейтенант Йошио Итсуй, оставя жена си вдовица, а трите си деца - полусираци. В специална книга, издадена от музея, може да се прочете и неговото последно писмо до най-малкия му син.

„Работи усилено и моля те, порасни да бъдеш един изключителен японски мъж и син на Императора”, пише той.

Синът му обаче никога не прочита писмото. Когато съпругата на пилота научава за смъртта му, изпада в тежка депресия. Тялото  ѝ спира да произвежда кърма и малкото момченце умира 4 месеца по-късно от недохранване.

Снимка на младо камикадзе, което гали кученце, е един от най-покъртителните експонати в музея. Средната възраст на пилотите е между 17 и 19 г. Повечето от тях влизат в армията едва на 14 - далеч преди изобщо да се появи идеята за самоубийствените атаки.

Те дори не са подозирали каква съдба ги очаква още преди да навършат пълнолетие. Петимата младежи от снимката с кученцето умират всички на 27 май 1945 г.

Камикадзе

Думата е комбинация от две други японски думи. „Ками”, което означава „божествено” и „Казе”, което е вятър. С други думи самоубийците са били наричани „божествен вятър” от своите събратя. Историята на термина може да се проследи чак до 1281 г., когато огромен и мощен тайфун потапя монголския флот, запътил се към слабозащитената Япония.

През Втората световна война тези воини са били известни още и като „токко” - пилоти със „специална атака”.

Общо 1036 деца  и мъже стават част от самоубийстввените мисии. Но жертвите от страна на американския флот, когото те нападат, са много повече. 40% от 12-те хиляди войници, изпратени да се бият от САЩ в битката за Окинава, загиват именно при камикадзе атаки. А подобни действия не са били характерни за японците само по въздух.

Може би най-известната „мисия”, ако може така да се нарече тя, която завършва с масово самоубийство, е от битката за остров Сайпан в Тихия океан. Знаейки, че няма как да победят американските войски, които ги превъзхождат многократно, японският командир дава последна задача на подчинените си. И 4000 японци се втурват в офанзива към американските позиции. Всички загиват.

Може би предвид всичко това съвсем не е случайно решението да се направи опит войната с Япония да бъде прекратена възможно най-бързо. Едва 3 месеца след като в самоубийствена атака загиват петте деца от снимката с кученцето, две атомни бомби са пуснати над два ключови града в Япония. С това спорно и до днес действие, след което загиват над 190 000 човека, японският император подписва документа за безусловна капитулация. Още се говори, че ако “Малкото момче” и „Дебелакът” не бяха пуснати съответно на 6 и 9 август, войната между САЩ и Япония щеше да продължи още поне десетилетие. А историите с последни писма на тийнейджъри към родителите си, нямаше да са общо 500-1000, а може би десетократно повече.