Как „Меден рудник” се размина с адска експлозия, след като камикадзе се взриви на бензиностанция

Скоро на това място (в червено) ще има жилищна сграда, а преди 26 години то бе епицентър на зрелищен терористичен акт

Ключови думи: меден рудник, експлозия, самоубийство, терористичен атентат, бензиностанция, 4 април 1998 г.

Денонощно край този обект в началото на жк „Меден рудник” преминават стотици автомобили, заради възловото кръстовище, което свързва старата част на комплекса с града, но едва ли някой се замисля защо от години тази бивша бензиностанция е неизползваема. Става дума за 4 дка между бул. „Захари Стоянов”, ул. „Георги Попаянов” и главната улица „Апостол Войвода”, която води към сърцето на комплекса.

Новината е, че до дни върху този парцел започва строителството на жилищна сграда със смесено предназначение и за разлика от пръкналите се множество нови човечарници в горната част на комплекса, тук инвеститорът може да продава на двойно по-високи цени заради локацията и панорамата към езерата.

Внесено е предложение за промяна на Подробния устройствен план (ПУП), процедурата е към приключване.

От една страна това ще е разумен акт, тъй като мястото, дори и в миналото, бе неподходящо за изграждането на бензиностанция и тя отдавна бе изчерпала ролята си на възлова след бързата урбанизация на квартала още в началото на 90-те години на миналия век. Това, което ще ви разкажем, няма връзка с настоящото инвестиционно намерение на частника, а е свързано с потресаваща случка, която отдавна е забравена, а повечето млади хора на Бургас няма как и да имат спомен за кървавото събитие от далечната нощ на 5 април 1998 г.

Към него ни върна бдителен читател на Флагман, който забелязъл новата телена ограда и табелата с надпис „Не влизай! Ремонтни дейности!”.

Все още има живи и действащи журналисти в този град, които са били свидетели и са отразявали картината, напомняща за тежък терористичен акт.

Всъщност след разхвърляните части от трупа на истинско камикадзе, което се взриви на тази бензиностанция, единствената добра вест беше, че Бургас се размина с адска експлозия. Ето какво си спомня журналист от днешния сайт Флагман, който през 1998 г. е работел във вестник:

Вечерта, макар и на пролет, бе необичайно студена. Тътенът от взривната вълна разтърси целия град. Впоследствие щеше да се разбере, че по чудо не са експлоадирали резервоарите с гориво. Тялото на 42-годишния В.Г. бе раздробено и пръснато в радиус от 50-60 метра. Части от него висяха и по една от бензиновите колонки, маркучът на която преди това е бил увит около кръста му.

Самоубиецът бе ел.техник по професия, бивш миньор от рудник „Росен”, живеещ в близкия бл. 103 в жк „Меден рудник”, който е складирал в дома си голямо количество материали за взривяване на земни маси и е изработил от тях самоделна адска машина. Имал си бомбата в мазето - за всеки случай. В апартамента на осмия етаж иначе живеел със съпругата си и двете им деца, като на всичкото отгоре е бил и домоуправител на втори вход.

Въпросната вечер, на 4 април, той дошъл до бензиностанцията, шофирайки тъмнозеленото си Жигули, като в колата до него пътувал и приятелят му - комшия. Час преди това домоуправителят се скарал с няколко души от входа за неплатено електричество на стълбището. Скандалът бил бурен и заради това, че бившият миньор настоявал да получи допълнително пари за ремонт на счупен бутон на ключа за осветлението. Според комшиите му, които след това са разпитани, В.Г. е бил пиян и събирал парите в нетрезво състояние, обиждайки ги грубо за немарливостта им. След като не могъл да се разбере с тях, той се метнал в колата заедно с приятеля си. Потеглили на където им видят очите.

Около 21:40 ч. Жигулито е спряло пред една от колонките на бензиностанция „Петрол”. В. Г. излязъл от колата, дръпнал маркуча за горивото и на него завързал бомбата, като го увил около кръста си. Нямало е време служителката да реагира, защото не можела да проумее какво точно се случва пред очите ѝ, още повече, че и осветлението не е било силно.

В следващите части от секундата бомбата разпръсква тялото му, отнася цялата задна част на Жигулата и изпотрошава стъклата на обекта. Приятелят е откаран в тежко състояние в УМБАЛ-Бургас, която по това време е Окръжна болница. При огледа на колата на следващия ден полицаите намериха и Револвер.

Спасеният след дълго лечение приятел свидетелствал, че с В.Г. били изключително близки и той седнал до него на предната седалка, като се надявал, че ще го разубеди по пътя да не върши глупости. Пияният бивш миньор през цялото време твърдял, че отиват да извършват някаква набелязана от него предварително акция, без да конкретизира естеството ѝ.

От случая тогава пострада и фоторепортерът на БТА Тодор Ставрев, който пръв опита да снима останките пред бензиностанцията в петъчната вечер, още преди полицията да огради района. Униформените изтръгнаха лентата от фотоапарата му и я осветиха на място, а той бе отведен в Районното упралвение, като на следващия ден се оплака на пресконференция, че полицаите го били и обиждали. Посегателството върху лентата бе окачествено от вестникарите като грубо погазване на свободата на словото.

26 години по-рано никой не се сети да окачестви този демонстративен самоубийствен акт като терористичен, какъвто на практика бе и наистина можеше да отнеме множество човешки животи. Мотивите на извършителя за показната му смърт останаха забулени в мистерия, както и кого всъщност е искал да накаже със смъртта си. Късмет за стотици бе, че при задействането на бомбата е реагирала защитата на бензиновата колонка и не бе предизвикан пожар. По това време все още нямаше надеждна технология за точно изчисляване на тротиловия еквивалент на експлозива.