Каква ще е годината на Владимир Путин?

Ключови думи: каква ще е годината, владимир путин, украйна, русия

На 7 януари руската православна отбелязва Коледа. Владимир Путин обикновено я прекарва в обичайното си уединение след литургия. Въпреки че навлиза в годината на очевидно високо ниво според социологията, политическата му карта е натрупана с неразрешими проблеми с една обща тема: времето не е на негова страна.

Сивите избори

Путин ще бъде преизбран през март и това, което би погълнало всеки демократичен политик, изглежда тривиално раздразнение за него. Всъщност миналата година Дмитрий Песков, неговият прессекретар, каза, че Русия "теоретично" не се нуждае от избори, защото "очевидно е, че Путин ще бъде преизбран". Наистина е очевидно, защото Кремъл е изключил истинските опозиционери от гласуването (комунистическият претендент вече обеща да не критикува Путин), контролира и въоръжава медиите и в крайна сметка ще фалшифицира гласуването, за да постигне желаното свлачище.

Въпреки това в Русия на Путин изборите имат значение не за предварително определения резултат (планът изглежда е да се обяви, че той печели около 80 процента от гласовете), а заради това колко усилия са необходими на системата, за да ги направи поне наполовина надеждни. Целта на процеса е в крайна сметка да легитимира Путин и неговата система.

За тази цел политическите технолози на Путин изоставиха мислите за "каки" избори, фокусирани върху войната с Украйна, и вместо това планират сдържани "сиви" избори. Минималната работна заплата е увеличена с 18,5 процента, нови вълни от мобилизации за фронта са отложени, а Путин обяви "година на семейството" с повече придобивки.

Разочаровани богати и бедни

Въпреки това, докато войната продължава, той се сблъсква с нарастваща съпротива от страна на обществото: майките на мобилизираните и загиналите, ранените ветерани, които не са получили обещаните обезщетения, родителите, които се притесняват, че синовете им могат да бъдат изпратени на фронта. Арестуването на отделни опозиционни политици е едно, прилагането на заплахи и насилие срещу масови движения е съвсем друго.

Не само масите трябва да бъдат успокоени или сплашени. От смъртта на бунтовния лидер на наемниците Евгений Пригожин при не толкова мистериозна въздушна катастрофа през август, елитът се държи по най-добрия начин. Това обаче не означава, че са щастливи.

Явни опозиционни лидери, независимо дали са либерали като Алексей Навални или "турбопатриоти" като Игор "Стрелков" Гиркин, са в затвора или в изгнание. Въпреки това, точно както масите са тихо уморени от войната, така и елитът, по думите на московски коментатор с добри връзки, е "притеснен, че ще плати цената за войната на Путин... дали чрез загуба на удобния си начин на живот, или с това да потънат с потъващия кораб". Те не стават по-щастливи.

Следващата година почти половината свят ще гласува и много от предстоящите над 60 избора са по-малко предвидими от тези на Путин, но все пак са значими за Русия. Президентските избори в САЩ през ноември са най-важните, въпреки че е важно да не се преувеличава степента, до която победата на Доналд Тръмп непременно би означавала драматична промяна в политиката спрямо Москва и войната.

Малко вероятно е руснаците да положат сериозни усилия да повлияят пряко на тези гласувания: противно на някои твърде горещи твърдения, предишните им усилия в най-добрия случай бяха неуместни, а в най-лошия - контрапродуктивни. Тук Кремъл ще се възползва максимално от разделението и враждебността, които изборите могат да провокират, както и степента, до която политиците ще бъдат погълнати от кампанията.

Както и в Америка, изборите за Европейски парламент през юни и вероятните британски избори ще дадат шанс на троловете, пропагандистите, глупаците и симпатизантите на Путин да изострят разделенията и да подклаждат несъгласие. В края на краищата целта не е да се повлияе толкова много, колкото да се парализира тези дни, да се разпадне западният алианс и да се оставят страните, твърде дълбоко затънали във вътрешно съперничество и политическа задънена улица, за да поддържат коалицията в подкрепа на Украйна.

Ухажване на световното мнозинство

Междувременно Путин вече удвоява усилията си да поддържа и разширява подкрепата от това, което руските коментатори започват да наричат "световното мнозинство": Глобалният юг. Русия е все по-зависима от Китай не само за газовия си пазар, но и за оборудване с "двойна употреба" с военна роля и дронове за наблюдение до камиони. Индия също засилва връзките си с Русия, но до голяма степен защото е в по-силна позиция, не на последно място да преговаря за евтини петролни сделки.

Путин може да раздухва връзките си в Африка, Азия и Латинска Америка, но както призна един руски официален представител: "Става все по-очевидно, че страните, които са щастливи да мушкат Запада в очите, не смятат непременно, че сме по-добри". Особено с мненията, поляризирани от войната в Газа, има значително антизападно чувство, от което да се възползваме. Но докато това отшумява, Путин ще открие, че опитите му да мобилизира езика на "антиколониализма" ще звучат неточно, а усилията му да изгради нови търговски и дипломатически партньорства нямат смисъл.

Икономия на яйчени черупки

На пръв поглед руската икономика влиза в тази година в изненадващо добра форма, като нейният БВП се е повишил с около 3% през последната година. Нищо чудно, че финансовото министерство е оптимистично за способността си да плати рекордния бюджет от 36,6 трилиона рубли (£320 милиарда), от които една трета е посветена на военните усилия. Усилията на Запада да ограничи износа на суров петрол почти се провалиха, което помогна за укрепване на колебливата рубла.

Въпреки това кризата с цените на яйцата, които се повишиха с повече от 40% миналата година, помага да се илюстрират дългосрочните рискове. Растежът на БВП до голяма степен е резултат от "военното кейнсианство", изразходвайки резерви за военни усилия. Гражданският сектор изпитва недостиг на инвестиционно финансиране, така че застаряващите промишлени предприятия – като тези в хранително-вкусовия сектор – стават по-малко ефективни. Освен това тези сектори често са трудоемки, а двойните изисквания на войната и отбранителната промишленост са създали криза на работната сила.

И накрая, инфлацията променя моделите на разходи и потребление. Тъй като говеждото и свинското месо са извън бюджетите на много семейства, руснаците ядат повече пилешко, а това означава и по-малко яйца.

Плановете на Путин да прекара пътя си до 2024 г. зависят от изгарянето на резервите и жертването на гражданско производство и потребление за военните усилия. Показателно е, че бюджетните изчисления се основават на залога, че разходите за отбрана могат да бъдат намалени през 2025 г. Тъй като Киев вероятно ще прекара следващата година в изграждане на сериозни офанзиви през 2025 г., това изглежда като съмнителен залог.

Все по-слабо предимство

В крайна сметка всеки въпрос в тавата на Путин ще бъде оформен от войната и отново дългосрочните предизвикателства стоят в основата на краткосрочните предимства.

През по-голямата част от следващата година Русия ще има по-големи запаси от боеприпаси, но дори те не са неограничени. Контрапродуктивната убийствена вълна от атаки с дронове и ракети през новогодишния период изгори производството на няколко месеца за броени дни. Освен това до края на тази година западното и украинското производство най-после ще се засилят.

Москва може да има стратегическа инициатива, но украинците ще продължат да предприемат локални атаки. Освен ако руснаците не успеят да направят някакъв решителен военен или политически напредък през следващата година - а това изглежда малко вероятно - те ще пропилеят временното си предимство и ще се изправят пред по-страшна Украйна през следващата година.

Още една година на кърваво меле

Путин не е склонен да планира дългосрочно и няма внимателно разработена стратегия. Вместо това той е типичният опортюнист, който се възползва от всякакви възможности, които му се откриват, което се надява да го доближи до целта му.

Има предложения за задкулисни преговори с Вашингтон за уреждане на прекратяване на огъня, фиксиране на настоящите фронтови линии. Освен ако президентът Байдън не е готов да заеме безпрецедентно твърда линия с Киев, това изглежда малко вероятно, точно тъй като украинците знаят, че това ще има за цел да замрази конфликта, оставяйки Москва да контролира 22 процента от тяхната страна, а Путин може да претендира за победа. Ако Путин се върне във форма, тогава - особено след изборите - той ще хвърли повече руски животи в подновени офанзиви.

Това няма да промени съществено ситуацията на място и така тази година ще осъди Украйна и Русия на жестока, кървава схватка. Това е ужасно за Украйна, която едва ли може да си позволи човешката цена на войната, но също така ще подкопае политическия дневен ред на Путин, от възстановяването на легитимността на неговия режим у дома до изграждането на нов статут в чужбина.

Анализът за The Times е на професор Марк Галеоти - автор на повече от 20 книги за Русия, последната от които "Войните на Путин: от Чечня до Украйна".