Тя е на пилона, а той...историята на гурбетчиите

Ключови думи: Гурбет, новини, Флагман, гурбетчии

Вие се като анаконда по тялото на жертва. С тази разлика, че залепя задника си на стъклото. Отвън минувачи. Някои зяпнали и бъркащи в джобовете. Тя продължава. Не спира. До появата на клиента. На следващия. На поредното евро. Което се разпределя в безкомпромисната математика на безизходицата. Това коментира журналистът Жельо Михов.

Тя работи в бардак. Нарича го клуб. Нямат значение наименованията. То си е просто едно място за разврат. Там влизат клиенти, те искат секс, плащат за него. След всеки, тя отново залепя изкусителни задни части на витрината. Като стока. Каквато е. Като жив манекен, който не предлага гащи, а ги сваля. 50 евро. Цената на съвестта. На това, от което ще се задели и прати към родния край. Проститутките в пейзажа на западната цивилизация. На фалшивия морал, на ценностите, които не струват вече и 50 цента. Офертата за тях е 50 евро. Ако щеш. Те забавляват и местни, и новоприети, и гастарбайтери. Те са всичко това, което техните съпруги у дома не са. Въпреки, че последните „продават“ много по-евтино. Труда си. Те са момичетата от бардака, който „сплотява“ разбитите семейства на заминалите, влюбени в „белия свят“. В който срещат само черноработници. Като тях самите. Защото и те са за продан.

„Ние сме едни жалки хора, които умират по техните строежи, за да можем да построим една триетажна къща у дома. На село, в Родопите. Не че ни трябва. Но комшията имал по-голяма и ние се надпреварваме да покажем по-голям стандарт. Колко сме преуспели. Единият три етажа, другият четири, третият-пет. Глупост пълна. Момчета си заминаха по строежите заради това състезание. Да се покажат. После семействата им събират пари, че да им върнат труповете у дома, за да ги погребат в родното село. Прас една плоча отгоре, и след година тръни и храсти, всеки го забравил. Пък кой ще му довършва къщата-няма значение. Шибана работа. Децата растат без родители, заради новия джип. Новата класа, новата любовница. Къща, плевня. Глупости. Всичко е втора употреба. Животът ни е втора употреба. Употребени и зарязани. Жалки сме“.

Това е изповедта на един гурбетчия. Чиито деца растат без него. Родом от едно родопско село. От 15 години разделен със съпругата си. Едното дете ще завършва. Другото още шестокласник. Жената ги гледа. Той ги вижда през лятото. Малко по малко обгрижва и новата къща. Все повече не вижда смисъл. Годините тежат. Децата ще избягат. Отраснаха пред него, но в интернет. Там ги гледа. Семейство на думи. Скрепено със сглобката на тухлите на „големия дом“, който той обеща на годеницата преди години. И сега изпълнява. Тя кара сама джипа. Вози децата до училище. Връща ги. Няма време да работи. Той го прави и за дваата. И за четиримата. Защото малките растат и искат все повече и повече. Но е трудно. Баща им е интернет. Тяхното царство е непостроената къща. Болките в кръста са медалът за труда.

Дежа вю. Всеки ден едно и също. Различни хора. С еднакви инстинкти.

Тя е проститутка от Родопите. Тя иска същото като гастарбайтера на строежа. Който идва потен и некъпан. С треперещи от умора ръце дава това, което е заделил за нея. Тя пък го разделя за нейното семейство.

Така се издържат те. Така ги издържа мечтата за…

Не е политкоректно да се каже. Защото нашенци са преуспели. ИТ специалисти. Магьосниците във виртуалния свят.

Магове на суетата и илюзиите. Защото за болшинството реалностите са съвсем други.

Те са къща, жена, деца, дистанция, евро.

Пот и кръв за скромните мечти.

Тя се вие. На един пилон. И чака мазолестите ръце на родния страдалец.

2000-2200 евро за дома

И 500 за отпускане в чуждата земя. Калкулацията на гурбета на средностатистическия нашенец, заминал зад граница и изграждащ съвременна Европа с мисъл за семейството в родния край. Пестене и харчене за ангажираните в строителството.

„В най-лошия случай може да се спестява по 1600 евро, но е възможно и повече. Зависи и дали фирмата е поела квартирата, какви са осигуровките и т.н. Много е важен и акълът“, споделя дългогодишен гастарбайтер. По думите му, около 500 евро нашенци харчат за забавления, включващи алкохол, барове, както и посещения при жрици на любовта. За последното пък отиват поне по 50-60 евро, а изборът на „евтина плът“ е богат от Нидерландия, през Белгия до Германия.

„Имаме хора в бригадата, които всяка седмица са по бардаците.

Но и цените не са като в България. Има проститутки от Африка, които искат 20 евро, има и такива за по 40-50 от Източна Европа“, казват родопчани, ангажирани в строителството на запад.

Съвсем друг е анализът на средствата, когато зад граница са цели семейства.

„Нямаме време да излизаме. Около 1000 души сме нашенците в града. Всички са ангажирани на по две работи. Няколко пъти в годината се организират партита и това е. Няма ресторанти, кръчми, бардаци, всичко се спестява“, посочва семейство, живеещо от 15 години в Германия.

„Сърцето ме боли. Не мога да заспя вечер без да видя детето и жената. Аз съм далеч, работя, два-три пъти в годината се връщам. Липсват ми. Но без това не става. Семейството ми няма шанс. Не го искам, но така трябва. Да са задоволени. Да не страдат“, споделя баща от Родопите.

Иска най-доброто.

Измерва го в пари.

Детето и съпругата казват друго. Всяка вечер, преди лягане. По телефона.

Пилон, къща, евро, плът, сърца, самота.