Как едно момче излезе от фавелите, за да омагьоса целия свят

Ключови думи: Ривалдо, историята на Ривалдо, новини

В началото на 1991-ва 18-годишно момче стои до пекарна в Паулиста – един от бедните квартали на Ресифе в Североизточна Бразилия. Чака да бъде интервюирано от местна медия. На пръв поглед, не дава изглед на футболист. Изключително слаб и с дълги крака, огънати навън при колената – явен признак за дефицит на витамин D. Бузите му са хлътнали навътре, тъй като е изгубил повечето си зъби заради липсата на достатъчно хранителна диета като дете.

Името му наскоро е влязло в заглавията след гола му с глава в дебюта му за местния Санта Крус. В резултат на това репортер от местната телевизия се свързва с него, за да го интервюира за бъдещите му амбиции.

„Вече осъществих мечтата си – да играя за Санта Крус – отговаря тийнейджърът, докато отпива глътка вода от кокосовия си орех. – Надявам се да постигна още много тук и да стана идол за феновете на клуба.“

Ривалдо, който навърши 51 през април, постигна много, много повече. С гордост бразилецът може да се върне в годините назад и да си спомни за кариерата си, която надминава дори собствените му очаквания. Той е един от примерите, че може да постигнеш изключителни неща и без да мечтаеш за тях.

В десетилетието след онова интервю Ривалдо ще спечели „Златната топка“ и ще бъде обявен за най-добрия футболист на ФИФА за годината. С екипа на Барселона ще вкара може би най-великия хеттрик за всички времена.

През 2002-ра успя да вдигне световната титла като част от магическото трио на Бразилия: Роналдо, Роналдиньо, Ривалдо. Година по-късно добави и трофея от Шампионската лига, вече като играч на Милан.

Казват, че е важно да мечтаеш. Но какво правиш, ако средата не ти го позволява?

„Трябва да живееш в бедност, за да знаеш какво е бедност – споделя Ривалдо пред аржентинското списание El Grafico през 1999-а. – Работиш цял ден и печелиш минимално, колкото да не умреш от глад. В Паулиста е трудно да мечтаеш.“

Витор Борба Ферейра Ривалдо е средното от общо пет деца в семейството и израства в покрайнините на Ресифе; във фавела, която е отбягвана от туристите и където мечтателите са обявявани за луди.

Като дете през седмицата помага на родителите си, като коси ливади, събира боклук от плажа и продава дъвки и ледени близалки на пясъка. През уикенда мести „сергията“ пред „Ещадио до Аруда“, дом на любимия му Санта Крус.

Учителите му го описват като скромно момче, плашливо дори, което се е притеснявало да чете на глас, но по-възпитано от двамата си по-големи братя. Обичал да играе футбол бос и идеализирал Зико и Диего Марадона.

Приятелите му си спомнят как той е бил най-надареното дете – топката му се „лепяла“ на крака и притежавал невероятна мощ в ударите си за толкова слабо хлапе.

На 13 Ривалдо получава първите си футболни обувки от баща си Ромилдо. Три години по-късно е поканен на проби от Санта Крус, като преди това на няколко пъти тренира и в академията на клуба.

Две седмици преди пробите Ромилдо е блъснат фатално от автобус. В скръбта си Ривалдо е готов да зареже футбола и да се примири, че и той като баща си няма да осъществи мечтата си и няма да излезе от фавелите.

Тогава се намесва майка му – Марлусия, благодарение на която всичко се променя. „Няма нещо, което баща ти би искал повече от това да станеш професионален футболист. Затова не се предавай“, съветва го тя.

И той го прави.

Ривалдо впечатлява по време на пробите, но проблемите далеч не свършват. Басата на Санта Крус е на 15 км от дома му. В отсъствието на баща му семейството разполага с по-малко пари от всякога. Затова на бразилеца му се налага да изминава по 30 км пеша всеки ден.

Пристига на тренировките уморен и си тръгва тотално изтощен. Въпреки отдадеността му и огромното му желание, Ривалдо изнемогва. Тогава за първи път в кариерата си се превръща в изкупителна жертва – нещо, което ще го следва до края.

Освиркван от феновете и пренебрегван от треньорите, Ривалдо е пратен във втородивизионния тим от Сао Пауло Моги Мирим. Впоследствие бившият президент на Санта Крис Жоао Кайшейро ще нарече този ход „най-лошата сделка в историята на клуба“.

Един негов гол от халфовата линия привлича погледите към него. През 1993-та е пратен под наем в елитния Коринтианс, където забива 22 гола в 58 мача като титуляр. Обявен е за играч на сезона и дебютира за националния отбор в мач срещу Мексико.

Напрежението е толкова голямо, че неведнъж се измъква от стадиона в количката с мръсни дрехи.

Следващия сезон носи екипа на Палмейрас, с който печели титлата през 1994-та и отново е избран за №1 през сезона. Представянето му му осигурява още мачове за „селесао“, но селекционерът Карлос Алберто Перейра решава, че 22-годишният Ривалдо е „твърде голям егоист“ и „ненадежден“, и го оставя извън разширения състав за Световното първенство през 1994 година. По този начин десетката пропуска да стане световен шампион – нещо, което ще постигне осем години по-късно.

През 1996-а Перейра вече не води отбора и Ривалдо е повикан за Олимпиадата в Атланта. В САЩ той отново се превръща в изкупителна жертва.

В полуфинала срещу Нигерия, при резултат 3:1 за Бразилия 12 минути преди края, десетката губи една топка и африканците отбелязват след контра атаката. Впоследствие Нигерия вкарва още два гола, за да елиминира фаворитите за трофея, а Ривалдо, който и пропуска перфектна възможност да се разпише, е оставен да ридае в съблекалнята.

„Двубоят срещу Нигерия беше огромен шок за всички, защото очакваха да донесем титлата у дома – каза бившият съотборник на Ривалдо пред BBC. – За съжаление, това бе един странен мач, след който всички страдахме – Ривалдо най-много, защото него го критикуваха най-много. Но той винаги е бил играч с много увереност в собствените си възможности и готов да поеме отговорност.“

Запитан за въпросния двубой години по-късно, Ривалдо добавя: „Спомените ми от онзи период за малко по-различни, но те ми дадоха мотивация да докажа на всички, че не са били прави да ме критикуват.“

***

Още преди Олимпиадата в Атланта Палмейрас е договорил трансфера на Ривалдо в Парма. Бразилецът обаче не успява да се разбере за личните си условия с италианския клуб и така се озовава в Испания. Седем хиляди фенове на Депортиво Ла Коруня го посрещат във въпросното лято седна голяма въпросителна – дали ще може да „влезе в обувките“ на сънародника си Бебето.

Ривалдо остана в Галисия само година, наслаждавайки се на изключителен сезон, в който се отчете с 21 гола в 41 мача. Бразилецът помогна на Депортиво да се изкачи от средата на таблицата до третото място в Ла Лига с равни точки с Барселона, който следеше изявите му отблизо.

Не само броят на головете му впечатляваше; Ривалдо можеше всичко – голове отблизо, с глава, страхотни фалцови удари от фаулове и топовни шутове от разстояние. Дори „паненката“ бе в арсенала му. Но всеки път, в който се чува с близките си в Бразилия, получава един и същи отговор – бразилските телевизии се интересуват само от мачовете на Барселона и Реал Мадрид.

Затова и не бе изненада, че когато каталунският гигант искаше да плати откупната му клауза от четири милиарда песети (около 32 млн. паунда в днешни дни), Ривалдо бе готов на всичко, за да може трансферът да се случи.

Следващата стъпка в кариерата му е част от модерния фолклор. Между 1997 и 2002 момчето, което веднъж бе отритнато от първия си клуб за това, че е твърде хилаво, доминира по терените не само на Европа, но и по целия свят с бързината, мощта, магнетичния си контрол над топката и магическата елегантност във всяко едно свое движение.

Разписа се общо 130 пъти с фланелката на каталунците, два пъти стана шампион на Испания, като вдигна и купата. През 1999-а пък спечели „Златната топка“ и бе обявен за най-добър футболист на годината на ФИФА.

През 2001-ва дойде хеттрикът срещу Валенсия.

В последния ден от сезона Барса се нуждае от задължителна победа, за да се класира за Шампионската лига. Първото му попадение бе бомбастичен удар от фаул, който се отклони във вътрешната част на гредата и влетя в мрежата. Вторият бе идентичен, само че не дойде от свободен удар, а от игра.

Третият бе истински шедьовър. Две минути преди края резултатът бе 2:2. Ако остане такъв до края, Барса ще пропусне турнира на богатите следващия сезон. Тогава Ривалдо, с гръб към вратата, укротява една топка на гърди и от границата на наказателното поле отбелязва една от най-великите задни ножици, за да спаси кампанията на каталунците.

Съотборникът му в Барселона, който изгражда най-здраво и най-дълго приятелство с него, споделя пред BBC: „Така се случи, че гледах този мач от трибуните. Беше невероятна вечер. Беше го правил и на тренировки, но никога от толкова далече. И реши да сътвори история в онзи мач.

Той беше звезда, винаги беше пример за останалите; много спокоен, концентриран върху играта и се трудеше повече от всеки друг на терена. Извън мачовете бе много скромен, но и винаги се интересуваше как си. Когато спечели „Златната топка“, показа скромността си, като подари на всеки един от нас мини златна топка.“

С Бразилия Роналдо се радва на още по-големи успехи.

Успя да се разпише на три пъти по пътя към финала на Мондиал 1998, където „селесао“ загуби от домакина Франция. Спечели Копа Америка 1999 и бе обявен за играч на турнира, отбелязвайки два гола във финала и завърши като един от голмайсторите на турнира. През 2002-ра бе ключова част от състава на Бразилия, отбелязвайки във всеки от първите пет мача на страната си по пътя към световната титла, която остава и последна за „кариоките“ и до днес.

Най-категоричният знак колко много е развил играта си Ривалдо бе даден от селекционера Луис Фелипе Сколари, когато бе запитан кой от футболистите си от отбора от 2002-ра смята за най-добър. Роналдо? Роналдиньо? Кафу? Роберто Карлош?

„Винаги съм казвал, че Ривалдо е човекът, който най-много ми е помагал – отговаря Сколари. – Хората често забравят тактическия аспект от играта. Те виждат само какво се случва на финала и головете… но Ривалдо бе най-отборният играч.“

Луизао също е съгласен: „Всички… е, може би повечето от бразилците – и те знаят, че Ривалдо бе най-добрият футболист на Световното през 2002 г.“

***

След кратък период в Милан, където спечели трофея от Шампионската лига след дузпи срещу Ювентус на „Олд Трафорд“, Ривалдо се превърна в скиталец в заключителния етап от кариерата си.

Бразилецът игра за отбори от Гърция, Узбекистан, Ангола, връщайки се и обратно в родината си. Сложи край на кариерата си през 2015-а, но не и преди да постигне още нещо специално.

През 2008-а Ривалдо купи Моги Мирим – клуба, с който дебютира в мъжкия футбол през 1992-ра. Завърна се като футболист за сезон 2014/15 и на 43 изигра една последна кампания, рамо до рамо с 20-годишния си син – Ривалдиньо, във второто ниво на бразилския футбол.

Въпреки че бе обожаван от феновете на Моги, връзката между привържениците и Ривалдо започна да се разпада, когато бившият футболист кръсти стадиона на баща си, въпреки че Ромилдо няма нищо с тима. Нещата се влошиха, когато прехвърли тренировъчните игрища на свое име като компенсация за инвестициите, които бе направил в клуба. Впоследствие направи съпругата си вицепрезидент, а сина си – шеф на борда на директорите.

През декември 2014-а критиките към него станаха нетърпими, след като натрупва и дълг от над милион и половина долара. Ривалдо обяви клуба за продан чрез Instagram и през юли 2015-а официално го продаде.

В момента Ривалдо живее в САЩ и въпреки че се е превърнал в персона нон грата в Моги, често се завръща в Ресифе, и в частност в бившия си квартал Паулиста. И винаги се разстройва, когато вижда, че нищо не се е променило – бедността, мизерията и насилието са си там.

„Когато бях бедно дете, никога не съм си и представял, че един ден ще бъда обявен за най-добрия футболист в света, че ще бъда световен шампион с националния отбор на Бразилия, че ще играя за Барселона… Мечтата ми винаги е била просто да играя за Санта Крус. За мен дори и само това бе достатъчно.“

Източник: Спорткафе