Този свещеник практикува екзорсизъм на гробищата

Ключови думи: Екзорсизъм, новини, отец Гелеменов

На декор от филм на ужасите заприличаха Централните софийски гробища по свечеряване миналата събота. Заслугата за това беше на скандалният отец Гелеменов. Прочутият свещеник практикуваше екзорсизъм в траурния парк по залез слънце, когато опечалените вече се бяха разотишли по домовете си.

73-годишният поп вадеше демон от обладано дете на видима възраст около 10 години. Заедно с непълнолетното лице беше и възрастен човек, очевидно негов родител.

„Тъкмо беше започнало да се стъмнява, когато над гробищата се понесе мощният глас на отчето. Сложил ръка върху челото на приседнало хлапе, Гелеменов изричаше някакво заклинание. По едно време тялото на момчето се разтресе, а от устата му излезе тъмен облак, съпроводен с дълъг крясък. По всичко личеше, че в този момент злият дух отлиташе от гостоприемника си”, сподели пред „Уикенд” случаен свидетел на страховитата сцена. И уточни, че ритуалът е бил проведен пред гробищния храм в рамките на около 15 минути.

Не става ясно кой е дал право на отец Георги Гелеменов да гони духове от хора, още повече деца, точно насред Софийските гробища. Вечният дом на хиляди покойници би следвало да се охранява щателно от дружество, с което гробищния парк има договор, и подобни ритуали да са забранени.

В последните години отец Гелеменов служи в църквата на софийските гробища. Той опява голяма част от покойниците, а освен това предлага и странните си екзорсистки ритуали, които се заплащат отделно. Цената на „услугата” варира между 40 и 100 лева.

В свое интервю неотдавна скандалния поп разкри: „Опявам средно по 12 души на ден. За столицата и нейните периферни 37 гробища цифрата е около 70 човека. В България по мои наблюдения си заминават средно между 700 и 1000 души дневно. Не всички обаче са съпроводени от свещеник. Заради немотията близките заравят умрелия като животно без опело, без молитва. Върнахме се във времената преди 1989 г., когато по идеологически причини присъстваха граждански служители и четяха едни абсурдни стихове на Георги Джагаров от сорта „и ето го, той лежи пред нас, неподвижен, плах“, като че ли всеки момент ще рипне. Моята теза е, че трябва да се вика свещеник, независимо дали човекът е богат или беден, дали приживе е бил християнин или не”.