Годишната корица на „Икономист“: Война, литий, чипове в мозъка

Предсказанията на „Ди икономист“ се появиха в броя му от тази седмица

Ключови думи: the economist, пресказания, война, литий, чипове в мозъка

В края на всяка година стотици конспиролози по цял свят си блъскат главата над разгадаването на закодираните послания в „годишната“ корица на британското списание „Ди икономист“. Ако досега те наистина заслужаваха сериозно внимание, тъй като бяха сложна амалгама от загадки, лабиринти и тайни знаци, то обложката, посветена на 2024 година, е изключително схематична и проста. Обяснението донякъде се крие и в това, че самият ни свят се плъзна към най-простите взаимоотношения в политиката – войната. При нея всичко е пределно ясно – има агресор, има нападнат и отбраняващ се. Затова този път интересът към корицата не се очаква да е така голям, защото отговорът на въпроса „Какво ли са искали да ни кажат“ е очевиден. Или поне за тези, които следят изкъсо събитията и замесените в тях главни фигури.

Макар целият свят в момента да е насочил поглед към Израел и операцията му в Газа, а на Земята да има и още войни – например тази на Саудитска Арабия срещу Йемен, продължаваща вече 8 години, за „Ди икономист“ (и напълно основателно) най-важна си остава агресията на Русия срещу Украйна. Изходът от нея ще чертае новия световен порядък, защото се случва в Европа. Винаги досега е било така. Дневният ред, наложен в Стария континент, се превръща след това в определящ и за всички останали континенти. Тук, разбира се, Европа не трябва да се бърка с Европейския съюз, който е просто една от многото политико-икономически организация в континента, а и почти няма пряко отношение към тази война. Липсата му върху корицата е многозначително.

На пръв поглед за мнозина изненадващо би било, че списанието продължава да разглежда Владимир Путин като главна фигура, макар събитията в Русия да сочат, че командир там вече е Николай Патрушев – секретар на Федералната служба за сигурност. Ако човек следи руските медии, няма как да не забележи, че след 26 октомври именно Патрушев прави главните политически изявления, чертае насоките на страната, с него започват и свършват новинарските емисии. Путин, или това, което е останало от него, е просто инерцията, по която Русия продължава да се движи.

От друга страна обаче вероятно именно това са имали предвид и авторите на обложката, поставяйки профила на Путин срещу този на Зеленски – фигурите, олицетворяващи днешните големи врагове в Европа.

Над путинската глава стои нейната последна надежда за победа, след като лозунгът „Киев за три дни“ се превърна в хумореска. Ако на изборите в САЩ догодина спечели Тръмп, той може да спре помощта за Украйна, което би дало глътка въздух на Русия. Профилът на Тръмп е белязан от въпросителна, защото и най-трезвите умове сред глобалистите не искат да признаят пред себе си, че той може да спечели изборите. Но самият факт, че изобщо е поставен така високо в корицата, показва, че те постепенно се примиряват с мисълта за завръщането му на власт. Както и с това, че опитите им да му попречат да се кандидатира удрят на камък.

По-интересен е профилът над главата на Зеленски. Мнозина биха решили, че това е съпругата му Олена. Но тя никога не е претендирала за важна роля нито в украинската, нито в световната политика, още по-малко във военните дела. Затова пък тази опашка, а и лицето като цяло, много напомнят на сръбкинята Марина Абрамович, която има и американско гражданство. За либерал-глобалистите Абрамович е икона, визионер, въплътила в себе си почти цялата концепция на тяхната идеология. Тя се занимава с модерно изкуство, отдавна прекрачило границата на кича, и с пърформанси, които Православната църква на свой ред отдавна е анатемосала. Консерваторите я намират за упадъчна жена, почти вещица.

Абрамович е в топли отношения с Володимир Зеленски. Което ѝ помогна да изгради през 2021 година инсталацията "Стената на плача" в Мемориалния комплекс "Бабин Яр" по повод 80-та годишнина от разстрела от немците на 34 000 украински евреи. Доколко обаче Абрамович може да е някаква утеха за Зеленски, каквато би била евентуалната победа на Тръмп за Русия е спорен въпрос.

Странен е гълъбът на мира над профила на човека, който започна тази война. Но това е само на пръв поглед. Знаейки чии интереси представлява списанието, и поглеждайки в месеците назад, лесно може да се установи, че откъм Давос досега не е прозвучало нито едно осъждане на Русия заради агресията и убийствата. Във всичките си публични прояви след 24 февруари 2022 година собственикът на Световния икономически форум Клаус Шваб, който представя сам себе си като съвременен идеолог на либерал-глобализма, също не е обвинил Кремъл за тази война. Обяснението се крие в книгата „Великото зануляване“, която е основополагащият труд на идеологията. Там Шваб изразява надеждите си от избухването на голяма световна война, защото именно чрез нея, пише той, глобалистите биха могли да постигнат крайната си цел – премахването на държавите като вредни и ненужни образувания и налагането на единно световно правителство.

Урната в средата, а и изобщо двата основни цвята – червен (Републиканци) и син (Демократи), в които е решена корицата, са препратка към американските избори догодина, изходът от които за „Ди икономист“ ще е решаващ за целия свят.

За да подсили фатализма, списанието е акцентирало и върху две важни астрологични събития – слънчевите затъмнения от 2017 и 2024 г., оградили урната отгоре и отдолу. В Америка ги наричат „велики“, защото те пресичат цялата територия на страната, а поставени заедно образуват кръст. Астролозите отдавна предупреждават, че именно тези две затъмнения ще се окажат фатални в историята на САЩ. Затъмнението над урната е решено в черно-бяло, защото се случи в годината, когато Тръмп се изкачи на власт. А в предстоящото има вплетена въпросителна – малка надежда, че Тръмп може да не се върне в Белия дом.

Вляво от урната е изкуственият интелект с всевиждащото око на Големия брат. Но графиката изобразява много повече – предстоящите опити на Илон Мъск и неговата компания „Неуралинк“ върху хора. Преди две години Мъск имплантира чипове в мозъците на 23 маймуни, като 15 от тях умряха в огромни мъки. Целта му бе да накара мозъчните клетки на животните да се подчиняват на външни указания. Официалното обяснение на експеримента бе, че така се тества възможността да се помогне на парализирани хора отново да използват крайниците си. Много дружества за защита на животните обаче призоваха американските власти да му забранят подобни експерименти, сочейки доказателства за  вътрешни кръвоизливи, парализа, хронични инфекции, гърчове, влошено психологическо здраве и смърт при опитните животни. Наместо това на 25 май тази година Администрацията по храните и лекарствата в САЩ издаде на Мъск и фирмата му лиценз за експериментално поставяне на чипове в мозъците и на хора. Обхватът на изпитанието така и не стана обществено достояние. „Неуралинк“ все още не е публикувала информация дали е започнала набора на доброволци.

Вдясно от изборната урна е предположението, изказано вече от редица именити финансисти и икономисти, а също и от много астролози, че ни дели съвсем малко време от масовото рухване на световните борси. Графиката показва основните валути в света, които главоломно губят стойност. Двете въпросителни са опасенията, че това може да доведе до огромна световна криза.

В долната част на корицата е другият главен конфликт на планетата, който обаче е за ресурси. Авторите на изображенията намекват, че един от основните проблеми между Джо Байдън и Си Дзин-пин е битката за литиевите находища. Литият е основният елемент, от който се изработват батерии. Неслучайно вляво и вдясно от двамата лидери са илюстрирани основните постулати на т. нар. климатичен дневен ред: вятърни турбини, електричество, аномални пожари, глобално затопляне, електромобили. И въпреки че последните проучвания сочат, че електрически са били едва 7% от всички закупени автомобили в САЩ през 2023 г. - и заради високата цена, и заради постоянната нужда от презареждане на батерията, либерал-глобалистите за нищо на света не искат да се откажат от дневния си ред. А той предвижда, освен масова цифровизация, и масово преминаване към уреди с батерии.

Двете карти между Си и Байдън са центрирани точно върху районите, където са най-големите находища на литий – под соленото езеро Салар де Уюни в Боливия, а също в Чили и Аржентина, както и в югоизточната част на Китай и в Австралия. Боливийците нямат средства сами да разработват находищата си, но социалистическите правителства на тази страна не допускат там и чужди фирми. И именно натискът, дори рекетът, над властите в Ла Пас ще е една от основните задачи следващата година и пред САЩ, и пред Китай. Който пръв успее да сложи ръка върху Салар де Уюни, той ще може да направлява климатичния дневен ред.

Но все пак изборната урна неслучайно е заела цялото централно пространство върху корицата. Резултатите, които тя ще даде, ако са в полза на Тръмп, може да преобърнат и климатичния дневен ред, и цялата глобалистка идеология. За разлика от вота преди три години, където с гласуване по пощата масово се включиха и много американски гробища, а резултатите от машинния вот можеха да бъдат манипулирани, този път основните щати взеха крути мерки това да не се повтаря. Именно невъзможността догодина отново да се приложат изборни манипулации така тревожи авторите на обложката на „Ди икономист“, което силно им личи.

Макар мнозина да свързват списанието с фамилията Ротшилд, всъщност тя държи едва около 21% от собствеността му. Мажоритарният дял – 48%, принадлежи на италианската фамилия Аниели, чиито заводи произвеждат автомобилите „Фиат“.