И като започна едно плющене по партньора и продължи цял месец

Ключови думи: Васил Терзиев, Ваня Григорова, новини, Флагман

И като настана едно плющене по партньора, та цял един месец. Не че няма за какво – приходите в хазната ги няма, бюджетът /за кой ли вече път/ е продънен и на дефицит, нищо от обещаното не се строи, трупат се нови и нови недоволни сектори, а правителството вече успя само да се нахендри в няколко кризи, които никак не са отшумели и забравени.

И това учтиво му беше напомняно в препълнени зали в страната цял един месец от... партията, победител на изборите, която избра това правителство и без чиито гласове то беше невъзможно. Както Борисов каза – бяхме по-добри управляващи, а сега сме по-добра опозиция. ГЕРБ превъзхождат в пъти „Възраждане“, БСП и ИТН по засечени нередности, огласени схеми, спрени намерения за корупция и критики към сътворилите ги.

С дребната подробност, че ГЕРБ не са опозиция. А управляващи.

Неслучайно тази стратегия сработи само частично и то в страната – в регионите с действащи кметове на ГЕРБ, които региони показно бяха забравени и мачкани от правителствата на промяната /да не забравяме и радевата такава, откъдето цъфнаха и Киро, и Асен, и Рашков/. Там Борисов беше най-активен, най-емоционален, най-истински. И това се вижда по резултатите.

Поради известни и неизвестни причини София се оказа друга история. Всъщност не се оказа – винаги си е била.

Известните причини?

В София живеят, в абсолютни числа, много повече политически грамотни и добре осведомени хора, които мислят критично и не четат само заглавията на никому неизвестни сайтове, споделени от някой полуграмотен комшия в социалните мрежи. Да се спечели техния глас е нещо много различно от партийните агитки, емоционалното баламосване и корпоративното „шефът каза“. Тези хора субективно усещат, че има дефицит на естетика и качествена модерност. Те оценяват построеното, но то не им е достатъчно. Това са хората, които искат още, защото непрестанно пътуват и знаят как би трябвало да изглежда това „още“. Те са максималисти, претенциозни, изискващи. И това не е въпрос на одобрение, а на осъзнаване на безспорен факт.

В София живеят, отново в абсолютни числа, много повече млади и необременени от комунистическите времена хора, за които петолъчките и споровете за паметници са нещо, позиционирано по-скоро до османското владичество, отколкото до нашето съвремие. Нещо мътно назад в историята, което не познават и което нямат желание да познават. Хора, за които „Държавна сигурност“ не означава абсолютно нищо и поради това нямат никакъв проблем да гласуват за някого, въпреки че дядо му е бил нещо си в това нещо си ДС. Тези хора търсят модерни, свободни и на техния акъл хора, за които да гласуват. И никакви ретроспекции и родословия не могат да променят избора им. Това също не е въпрос на одобрение, а на осъзнаване на безспорен факт.

В София живеят, пак в абсолютни числа, много повече силно политизирани хора. Които живеят в социалните мрежи, в световните медии, в подкастите и интервютата на водещите световни журналисти с водещите световни политици. На тези хора няма как да им бъдат продадени политическа неподготвеност, фалшив ентусиазъм, партийно послушание, пионерски напън и престорена загриженост. И когато двама кандидати им изглеждат еднакви, те избират по-успешния. Избират този, който не е натоварен с никакви политически негативи, защото нито той, нито партията му имат някаква вина за който и да е останал нерешен проблем в столицата. А когато двама кандидати им изглеждат аполитични - избират третата, силно политизираната. Това, уважаеми читатели, също не е въпрос на одобрение, а на осъзнаване на безспорен факт.
Неизвестните причини? Нека ги обърнем на въпроси.

Защо в последния момент, защо аполитичен кандидат, защо мълчалива листа, защо стандартна и повторена за N-ти път кампания и защо нищо от казаното от Бойко Борисов в страната, което очевидно работи и което очевидно пълни залите и разпалва страстите, не беше казано от никого в София? Защо в студията и в дебатите се брояха плочки и квадратни метри тротоари, вместо да се заложи на силни политически послания и непрестанно, с факти и конкретика, да се припомня кои са хората, претендиращи да управляват столицата и какво причиниха същите тези хора на държавата в последните две-три години?

Но изборите в София за по-големия партньор в некоалицията вече минаха. И да дочакаме отговорите, те едва ли биха променили нещо. На път са да минат и изборите в страната, където ГЕРБ затвърждава доминацията си и изглежда ще добави още кметски места и общене към светлосинята карта на България, която вече посиня чувствително след първи тур. Вълната на промяната приключва на околовръстното на столицата, а в много от областните градове ПП изчезна, преди да се е появила. Вместо да спечели от раз няколкото най-големи областни града, както вещаеха сините шамани преди година, ПП зорлем се добра до няколко балотажа, в никой от които техният кандидат не е с по-голям резултат от този на кандидата на ГЕРБ.

Какво вещае всичко това за некоалицията? Към днешна дата – абсолютно нищо.

Не е късно Бойко Борисов да затвърди заявката си отпреди изборите и да потвърди подкрепата си за кандидатите на ПП-ДБ на втори тур там, където не се конкурират с кандидат на ГЕРБ. Плюсовете са много – допълнително скрепване на управленското мнозинство, нов спад на хейта на прогресивните либерали спрямо ГЕРБ, добро послание към Европа и нов времеви хоризонт на управлението, който да даде време за заздравяване и укрепване на редиците. Минусите също са много – от объркването, което би създала подкрепата към Васил Терзиев, през даване на поле за нови атаки от страна на партии като „Възраждане“ и ИТН, та до начало на процеси на ерозия в партийните структури на ГЕРБ, чувстващи се употребени в сглобката и оставени без посока и цел.

Какво вещае и това за некоалицията, независимо кой вариант ще избере Борисов? Отново абсолютно нищо.

Управлението, колкото и /все повече/ да не ни харесва, няма алтернатива към настоящия момент. Нова криза няма да направи нещата по-добри, партиите потвърдиха резултатите си, балансите са тези, следващ парламент би бил същият.

Така че, уважаеми читатели и приятели – гласувайте на балотажите, пазете си нервите и преследвайте собствените си щастие и успех. Правителството не го мислете – то никъде няма да ходи.

Автор: Георги Харизанов, за вестник Ретро.