Последното интервю на Тошо Тошев, с което той се сбогува със света

Ключови думи: Тошо Тошев, кончина, новини, почина, Флагман

Броени дни преди да напусне този свят, легендарният журналист Тошо Тошев казва: „Уморен съм“. Дългогодишен главен редактор на „Труд“ и бивш мастит медиен издател издъхна в ранното утро на 20 септември в болница „Токуда“ от белодробна емболия.

Седмица преди това дава интервю, в което сякаш се прощава с този свят. По ирония на съдбата разговорът с него излиза в деня на кончината му. През последните месеци човекът, който през годините няколко пъти се връщаше от оня свят, защото „там не го пускали пък и той не бързал да ходи”, е имал поредица здравословни проблеми. В края на миналата седмица не се чувства добре и е приет в болницата.

Във вторник живва, дори води разговори с близки и роднини и напира да бъде изписан до няколко дни. Вечерта обаче състоянието му рязко се влошава, и в сряда сутринта около 6.30 часа затваря очи завинаги. В последните 2 години здравето на Тошо Тошев е променливо.

Поради тази деликатна причина той отложил и празнуването на 80-годишния си юбилей на 7 декември 2022 г., който замислял като грандиозно тържество, на което да събере всичките си приятели и неприятели.

„Животът е като песен, моето момиче, отминава шеговито“, подхвърля Тошо Тошев, докато със задоволство дърпа от любимата си пура и обяснява, че нищо не го плаши, защото е шампион по оцеляване – дори след тежка чернодробна трансплантация.

"През последните 25-30 години подскачам като щъркел на един крак от болест на болест, от доктор на доктор, от болница на болница. В промеждутъците си бях в редакцията като от време на време си ходех и вкъщи. Като колекционер на болести, аз се отнасях небрежно към голяма част от тях. А мерки си трябват, защото как ще правя планьорки ха-ха-ха. Като спрях да ги правя, дълго време ми липсваха… Трудно дишам, вследствие на това не мога да се разхождам, не ми стигат силите. В този ред на мисли не съм притеснен от годините, а от това че вследствие на възрастта съм направил някои болести, които ми пречат да виждам, без да забелязвам, че дишам. Всички имаме сърца, но човек го усеща не когато стане дума за любов или омраза. Не обича със сърцето, а с мозъка – припомням на хората. Сърцето служи като помпичка за работа. Сещаме се за него, когато му се случи нещо и се разболее – почва я сърцебиене, я запъхтяване. Така е и с другите органи. Тая плаха надежда да съм добре с главата, с акъла си. В моята огромна колекция май само там нямам открити болести засега“, споделя дългогодишният главен редактор на „Труд“.

На 07.02.2023 г. се навършили точно 23 години, откакто Тошев живеел с присаден черен дроб. Операцията била извършена в Германия от екипа на проф. Брьож в университетската болница на град Есен. След няколкото дни в медикаментозна кома, всичко минало страхотно. Когато идва в съзнание, лично проф. Брьож му дава 20 години гаранция на черния му дроб. Той обаче му служил вярно три години отгоре, което го правело световен шампион. Когато го оперирали, издателят бил на 57 г., 20 години живот му се стрували твърде много, но обещал да обръща внимание на себе си. Е, така и не се отказал да пуши любимите си хавански пури – димеше с тях до последно. Грижите след операцията продължили под ръководството на проф. Крум Кацаров от ВМА, един от най-добрите гастроентеролози не само у нас, но и в света. На него журналистът дължал пребиваването си на белия свят с присаден черен дроб. Тошо Тошев имал и друго голямо премеждие.

Девет години след трансплантацията проф. Кацаров открил след серия прегледи и изследвания че има лимфом – злокачествено заболяване на лимфните възли, стадий „6”. Д-р Кацаров проучил къде в Европа има добри специалисти.

Намерил такива във Франция и заедно отишли там. В Университетската болница в Париж се свързали с българи, които от години работели там. Те ги насочили към проф. Бускари. Тошо бил вече 67-годишен, но решен да се бори за живота си. След 20 дни започнала химиотерапия по рецепта на французина. Правели му по няколко вливания, които траели по 14-15 часа. На третата година бил излекуван. „Оттогава намразих Париж, който преди това 6оготворях, за мен вече се свързва с миризмата на болница“, казваше журналистът Годините на ковида Тошев прекарал в къщата си в Банкя. Една сутрин имал някакво странно предчувствие и решил да говори с двама от синовете си – Ангел и Васил, за живота.

„Говорих основно аз, те слушаха. Обясних, че от висотата на годините ми не ме интересуват парите, нито каквото и да било материално. Имоти, апартаменти, вили, коли – нищо няма особено значима стойност за мен. Каква стойност имат тези неща?! Аз работя на 10-годишен компютър. Компютри имам във всичките си домове, навсякъде, където съм напалил огън. Но тъй като всички сме преходни, казах на синовете, че като си тръгна – а аз не бързам да си ходя, важни неща за живота. Като се събудя и видя светлината, зная че ще има живот. Невероятно усещане, до което са стигнали милиарди хора преди мен. Нищо по-ценно няма от това да видиш светлината на новия ден, в това е магията на живота. Аз съм от категорията хора, възпитани в атеизъм. Там, където отиваме, не вярвам, че има рай и ад. Иначе аз директно бих попаднал в ада – там при дяволите. Но нямам никакъв сантимент към собствения си живот. Не ме е страх, че ще горя в огньове. Никой не се е върнал, за да каже как е горе. Е, имахме един президент… Още преди да ви разкажа почвам да се смея само от мисълта за ирландската пастирка. Виждате ли колко тъпо звучи това от устата на президент?! Божкеее! За първи път този човек ме разсмя, когато го избраха за държавен глава. Помня избирането му и след това приемането на поздравления. Цветан Цветанов го хвана, прегърна го през кръста и го завъртя като момиченце край себе си. Ако имаше поли, те щяха да се развеят до небето. Цветанов показва дупето на ирландската пастирка”, разказваше Тошо Тошев и се смееше с цялата си душа.

В кабинета на журналиста освен ценни карти, достойно място заемат и фотосите на неговите родители. До бюрото му винаги стоеше последната снимка на майка му, която си отишла рано от този свят от... белодробни емболия. Как да знае, че ще повтори съдбата й години по-късно?! Била болна, а Тошо и сестра му се надявали, че ще се случи чудо.

Отлетяла в ден, в който най-малко очаквали... Сираците след това сами се грижели за себе си, но тези неща Тошев е описал в книгата си „Сенки сред виелицата”, която е от части автобиографична. Тошо Тошев близо 20 години беше главен редактор на вестник „Труд“ (1991-2011), най-добрите времена за изданието. Преди това вестникът е орган на КНСБ, но Тошев с група журналисти успяват да го приватизират и превърнат от синдикален вестник в успешен всекидневник.

Тошев е член на Съюза на българските писатели, автор е на книгите - „Истина за лично ползване”, „Времето за умиране стига“, "Политическа орда“, "Сенки сред виелицата“, където художествената измислица се преплита с автобиографични моменти. Удостоен е с орден „Стара планина“ I степен за изключителни заслуги в областта на журналистиката. Тошо Тошев е роден на 07.12.1942 г. Завършил е българска филология в Софийския университет.

Първите си опити в журналистиката прави в „Средношколско знаме“. През 70-те работи в „Народна младеж“, а след това в програмната редакция на телевизията. Той бе известен с многото си бракове – женил се е общо 6 пъти. За последната си сватба решава да покани да пее Лили Иванова. Когато секретарката му се обажда на певицата, тя изумена възкликва: „Ама Тошо Тошев колко пъти ще се жени?“ За мен пишат непрекъснато, че съм с 5 брака, ама той вече ме води!“ Журналистът има трима синове, родени от три от жените му. Той приема за свое дете и дъщерята на една от съпругите му, която отглежда от съвсем малка.

Опелото му ще е във вторник от 12.00 ч. в църквата „Света София“. 

Източник: Уикенд