Ако 3 март е единственият „национален“ празник, то 22 септември какъв е?

Само ПП-ДБ в лицето на Йордан Терзийски (в средата) почетоха 22 септември с декларация от парламентарната трибуна вчера

Ключови думи: депутати, парламент, закони, празници

Спорът дали 3 март следва да бъде сменен като „национален празник“ неизменно се възражда в дни като днешния. 22 септември е Ден на Независимостта на България и официален празник според Кодекса на труда. Точно там е посочено, че 3 март е не просто официален, но и "национален" празник - един вид с по-висок статут.

От ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС предложиха това вече да се регламентира на ниво конституция. Както и национален празник да стане 24 май.

Общественици и политици обаче смятат, че има и по-подходящи дати. Сред тях е 22 септември – ден, който слага венеца на националноосвободителните борби. Дали тази дата има шанс да се пребори за званието „национален празник“?

В Народното събрание (НС) има практика от поне част от парламентарните групи да се четат декларации, с които да се отбелязват предстоящи празници.

Вчера това също се случи, но само от страна на една политическа сила - „Продължаваме промяната-Демократична България“. Младият депутат Йордан Терзийски изчете декларация за 22 септември в началото на пленарния ден. Това може би трябваше да „даде тон“ и за останалите сили в НС, които обаче до края на заседанието, което бе удължено почти до вечерта, не реагираха.

Привидната незаинтересованост на другите пет формации би могла да се тълкува и като мълчалива подкрепа за 3 март. „Възраждане“ и БСП се борят активно краят на Руско-турската война през 1878 г. да продължи да е нашият „национален празник“. ИТН на Слави Трифонов е също на тази позиция, макар и по-заглушено. След обществената реакция и Бойко Борисов показа колебливо поведение и даде да се разбере, че ГЕРБ може и да се оттегли от предложението за смяната на „националния празник“. ДПС е в деликатна позиция като „партия на турците“ в България и избягва активна позиция по въпроса.

Всъщност какво означава „национален празник“?! Защо 3 март да е „национален“, а 6 септември – Съединението, и 22 септември – Независимостта, да не са? Или пък 6 май, когато е празникът на Българската армия? Същият въпрос стои и за 24 май – денят на българската азбука, просвета и култура.

Депутатите май ще е най-добре вместо да се карат за "националния" празник, просто да го премахнат като понятие от закона. Още повече че да си „наци“ днес вече не е много прилично.