27 убити във войната за Карабах, стрелят вече и по полицаи в Ереван

Руските миротворци евакуираха от Карабах вече почти 500 души, като от тях 200 са деца. На тези хора никой не помага – нито Франция, нито САЩ, нито ЕС, коментира Борис Рожин

Ключови думи: война Карабах, Карабах, Армения, Азербайджан, война Армения

27 души са били убити, включително двама цивилни, а повече от 200 – ранени, след като армията на Азербайджан започна вчера "антитерористична операция" в Карабах. Това съобщиха сепаратистките власти, цитирани от БТА. Те обявиха, че жителите на някои села вече са евакуирани.

В същото време руският военен анализатор Борис Рожен коментира в своя Телеграм канал „Colonelcassad“, че азербайджанските власти изискват пълната капитулация на властите в Арцах (б.а. както арменците наричат Карабах). „След това са възможни официални преговори. В случай на отказ ще започне пълномащабна сухопътна операция на азербайджанските въоръжени сили. Всъщност тя вече е в ход и азербайджанските войски продължават да напредват в няколко посоки“, пише той.

„Беспорядък в Ереван. Расте напрежението. Протестиращите се въоръжават и вече има ранени полицаи“, съобщава пък руският телеграм канал „ПередоVой | Новости“. 

Карабах е международно признат като азербайджанска територия, но част от нея се управлява от арменски сепаратистки власти, които заявяват, че това е тяхната прародина.

Армения пое контрола над големи части от територията на Карабах във война, което се водеше докато Съветският съюз се разпадаше, припомня Ройтерс. 

Азербайджан си върна по-голямата част от Карабах в шестседмичен въоръжен конфликт през 2020 г., приключил с договорено с посредничеството на Русия примирие.

Не е ясно дали действията на Баку ще предизвикат пълномащабен конфликт, но боевете в Карабах може да променят геополитическия баланс в Южен Кавказ, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.

Русия, чието внимание е отклонено от собствената й война в Украйна, се опитва да запази влиянието си в региона, през който преминават газопроводи и нефтопроводи, в условията на засилена активност на Турция, която подкрепя Азербайджан.

В арменската столица Ереван пък снощи избухнаха сблъсъци между полицията, охраняваща централата на арменското правителство, и протестиращи срещу премиера Никол Пашинян, предаде Франс прес, като се позова на арменски медии. АФП отбеляза, че това става след предприетата от Азербайджан военна операция срещу арменските сепаратисти в района Нагорни Карабах.

Полицейският кордон, който е бил замерян с бутилки, е противодействал на тълпа протестиращи, които са се опитали да проникнат в сградата. На кадри, разпространени от арменския клон на американската медия Ар Еф И/ Ар Ел (RFE/RL), се вижда, че някои от стъклата на входната врата са счупени.

Полицията е използвала шумови гранати.

По-рано протестиращите поискаха оставката на премиера Пашинян, критикувайки го, че не е защитил Нагорни Карабах.

"Невъзможно е да имаме лидер, който губи нашите територии", заяви Геворг Геворгян, ветеран от двете войни между Ереван и Баку за Карабах - през 90-те години на миналия век и през 2020 г. "Искаме да покажем, че арменският народ няма да изостави жителите на Арцах", допълни той пред АФП, използвайки арменското име на района.

Друг участник в протеста, Аветик Шалабян, заяви, че "дава на Пашинян съвсем ограничено време да се откаже от декларацията си", направена през май в Прага, с която признава суверенитета на Азербайджан над Карабах, за разочарование на много арменци.

"Ако правителството не защити своите 120 000 сънародници (в Карабах), то е предателско и трябва да подаде оставка". Пашинян "продължава да обещава мир в продължение на три години, но въпреки това стигнахме дотук: започна трета война", каза той.

Междувременно новият лидер на частната военна компания „Вагнер“ Антон Елизаров коментира в своя Телеграм канал думите на Пашинян, който се опита да прехвърли вината за ситуацията в Карабах на Русия. 

Русия не е информирала арменското правителство за военните операции на Азербайджан в Нагорни Карабах, обяви прозападно настроеният премиер. 

„Самият Пашинян вече обвинява Русия за собствената си небрежност. Той сам провокира (б.а. конфликта), а сега седи и се прави, че нищо не знае“, коментира наследникът на Евгений Пригожин. 

Ще видим на какво американците са научили арменците, коментира той. 

Преди седмица Армения и САЩ изнервиха руските власти със съвместно военно учение.

Отношенията между Русия и Армения, които са традиционни съюзници, се влошиха, откакто през 2022 г. президентът Владимир Путин започна инвазията в Украйна и особено през последните месеци, тъй като Ереван твърди, че Москва не е успяла напълно отстоява споразумението от 2020 г. за прекратяване на огъня.