Населението намалява, избирателите – не: в 13 области са повече от преброените от НСИ
Списъците за вота в Кърджали, Търговище и Шумен надхвърлят с най-много отчетените хора от статистиката
В 13 области избирателите, които фигурират в списъците за местния вот, надхвърлят общото население, преброено там от НСИ 8 месеца по-рано. Това се разбира от публикуваните от ЦИК предварителни избирателни списъци за 29 октомври.
6 048 081 е общият брой на избирателите, формиран на база данните, събрани от ГРАО. А според НСИ в края на миналата година населението у нас е 6 447 710 души. Така излиза, че само около 400 хиляди души, попаднали в националното преброяване към декември 2022 г., нямат право да гласуват, защото са малолетни, под запрещение или има някаква друга спънка. Със сигурност тази бройка е нереална - само учениците у нас са 600 хил., стана ясно на 15 септември.
В топ три с най-големите разлики, пораждащи съмнения за “мъртви души” в списъците, са Кърджали, Търговище и Шумен.
В Кърджалийско избирателите са с 14 779 повече от хората, регистрирани от националната статистика, в Търговище - 10 028, в Шумен - 10 460.
В Добричко пък разликата е над 8 хиляди души
Според Изборния кодекс списъците за гласуване се съставят от общинските администрации и се подписват от кмета или кметския наместник, и от секретаря на общината. Те се съставят по постоянен адрес, но в тях могат да попаднат и лицата, които имат т.нар. 6-месечна уседналост - регистрирани са по настоящ адрес преди 29 април тази година. За целта обаче те трябва да подадат писмено заявление в общината или кметството до две седмици преди вота. Могат да го направят и чрез електронно заявление в интернет страницата на ГРАО.
В избирателните списъци попадат и гражданите на държави - членки на ЕС, които имат право да гласуват в съответния вид избор.
При местни избори обаче има въведена и друга уседналост - от списъците би трябвало да са извадени хората, които 6 месеца преди датата на вота (28 април) имат настоящ адрес извън страната. Актуални данни за постоянен и настоящ адрес могат да се проверят в съответните общински администрации, лаконично са обяснили на сайта си от ЦИК.
Засечката с настоящите адреси е трудна - много хора живеят в дадено населено място, без да са се отписали от родното,често не са подали заявка и за настоящ адрес. Наличието на регистрация в чужбина за последните 6 месеца също е трудно за констатация.
Заради уседналостта настоящите избирателни списъци трябва да са с около 600 хил. имена по-малко в сравнение с парламентарния вот през април.
В периода между последните две преброявания - 2011 и 2021 г.,
населението на страната е намаляло с 844 781 души,
или с 11,5%. Демографският срив обаче не личи в данните, на база на които ГРАО проверява кой има право на глас - за 4 години избирателите са намалели едва с близо 180 хиляди.
В сегашните списъци от всички 28 области София бележи най-голяма разлика между данните. 207 131 души по-малко дава ГРАО в сравнено с бройката на НСИ.
Пловдив, заедно с областта, орязва списъците с 69 512 души, Варна и районът около нея - с 42 594, а Бургаско - с около 30 хиляди. В Русе, където миналата година статистиката отбеляза най-сериозно обезлюдяване, има 189 178 избиратели при почти същата бройка население по данните на НСИ. Ако реалните данни се отразят, според Изборния кодекс следва да намалее числеността на общинските съвети, както “24 часа” писа.
Първото прочистване на списъците се прави 55 дни преди вота - тогава Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” предоставя на ГРАО данни за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Същото се прави и 15 дни преди изборния ден.
По предварителните разчети на местния вот през октомври ще има 11 671 секции. Цифрата обаче ще претърпи промяна, защото в нея не влизат подвижните и тези в лечебни заведения например.
