Консервативните мъже се възприемат като физически по-силни от либералите, сочи проучване

Консервативните мъже се възприемат като физически по-силни от либералите, сочи научно изследване, цитирано от МейлОнлайн, съобщава БТА.

Проучването, проведено от Университета на Арканзас в САЩ, включва четири експеримента, чиято цел е да се изследва връзката между политическата ориентация и изваяната физика.

Оказва се, че мъжете с по-големи мускули и сила в горната част на тялото са смятани за по-дясно настроени, което експертите свързват с тяхната повишена конкурентоспособност.

“Винаги има вероятност политиците да се осланят на тези стереотипи при вземането на решения, но аз не разполагам с твърди данни, които да подкрепят тези твърдения”, казва д-р Мич Браун, еволюционен психолог и водещ автор в изследването.

“Физически силните мъже наистина са по-склонни да изповядват консервативни възгледи (или поне това, което ние считаме за консервативно в нашето съвремие)”, допълва той.
Учените са включили в изследването 203 студенти, от които 153 жени, 49 мъже и едно “неразкрито” лице. Тези участници били помолени да отгатнат политическите възгледи на осем мъже, като същевременно класират тяхната физическа сила. Учените използвали и сценарни въпроси, за да оценят това, като помолили участниците да изберат мъжете, които е по-вероятно да се противопоставят на по-високите данъци, абортите или имиграцията например.

Резултатите разкриват, че консервативните мъже се възприемат като по-силни като цяло, което може би се дължи на вродената конкурентоспособност на дясната политика.

Слабите мъже обаче не се възприемат нито като консервативни, нито като либерални, което поражда несигурност по отношение на тези модели.

Силните мъже притежават значително преимущество при водене на преговори, което в миналото би довело до по-лесно спечелване на надпревара за набавяне на ресурси, продължава д-р Браун.

“Когато са получавали достъп до ресурси, те са се издигали в йерархиите и по този начин са кодифицирали социалните норми с превес на конкуренцията, при която те са взимали надмощие“, уточнява ученият и добавя: “Физически по-слабите хора нямат тази сила и, обратно, биха предпочели групови норми, които са по-малко ориентирани към конкуренцията“.

Някои клинични психолози обаче - като д-р Гурприйт Каур и д-р Луиз Годард-Кроули, се съмняват в достоверността на подобни твърдения.

„Въпреки че политическите убеждения се формират от сложно взаимодействие на личен опит, ценности и социокултурни фактори, от решаващо значение е да се признае, че това са само асоциации и не означават причинно-следствена връзка“, казва д-р Каур. “Хора с различни политически ориентации могат да притежават различна степен на физическа сила и това не е надежден показател за техните политически убеждения“, уточнява тя.

Д-р Годард-Кроули добавя: „Човешкото поведение е изключително сложно и се влияе от широк спектър от фактори, включително генетика, възпитание, личен опит и др. Опитите да се обясни политическата ориентация само въз основа на физическата сила опростяват проблема. Възприемането на физическата сила може да бъде субективно и да се влияе от културни или лични пристрастия. Това, което един човек смята за „силно“ или „слабо“, може да варира в широки граници“.