САЩ измъкват Виетнам от руската орбита, но Путин се утешава със Северна Корея

Президентът Джо Байдън (вляво) преговаря с виетнамския комунистически лидер Нгуен Фу Чонг под позлатения бюст на американския архивраг през войната Хо Ши Мин

Ключови думи: Ханой, Хошимин, новини, Сайгон, Северна Корея, Виетнам

Летя от Ханой за град Хошимин, който шест години след Виетнамската война мнозина продължават да наричат Сайгон. Самолетът е "Боинг 707", ползван от виетнамците като военен трофей след бягството на последните американци през 1975 г. 

Високопоставен български пратеник на тогавашния Държавен съвет гледа през прозорчето неспокойно, защото му прави впечатление, че реактивните двигатели, окачени под крилата, се поклащат подозрително. Пита уж шеговито, но с тревога съпровождащите го виетнамци дали моторите на самолета са закрепени здраво. А те му отговарят също с шега, която наподобява нашенската, че и на коча се клатят атрибутите, но не падат. После му обясняват съвсем сериозно, че не бива да се тревожи, защото виетнамските авиолинии имат още един боинг, който не лети, но служи за части, и затова този е напълно изправен, пише вестник Сега.

Спомних си за трофейния боинг, докато следях информациите за посещението на американския президент Джо Байдън в Ханой на 10-11 септември. Един от резултатите бе, че Виетнам поиска да купи наведнъж 50 боинга съвсем нов модел за колосалната сума от 7,8 млрд. долара.

Това същият Виетнам ли е, който познавах преди 40 години? 

Тогава бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър (Господ да му даде още 100 години, тъй като договори прекратяване на Виетнамската война през 1973 г.) наричаше държавата "международен просяк", защото тя години наред молеше за помощи целия свят, докато напразно чакаше от американците обещаните 2 млрд. долара компенсации за щетите от войната. България бе от най-щедрите (изчислено според собственото ѝ население) и виетнамците я помнят с добро. Но американците ги нямаше, защото десетилетия се лекуваха от своя "виетнамски синдром".

Байдън е от "синдромното" поколение, но нито е бил викан в армията поради астма, нито е участвал в антивоенните протести. Кариерата му се е развила покрай виетнамската травма, заради което някои го критикуват в САЩ, но пък е свободен от призраците на войната. Затова нямаше проблем по време на своето държавно посещение (преди него още трима президенти са гостували във Виетнам, но на по-ниско протоколно равнище) да преговаря с комунистическия лидер на страната Нгуен Фу Чонг под позлатения бюст на Хо Ши Мин - почитания национален вожд за независимост. Генералният секретар на виетнамската компартия дори бе изровил забравени мисли на Чичо Хо, за да направи образа му по-приемлив за американците. В писмо от 16 февруари 1946 г. до президента на САЩ Хари Труман той бил изразил "готовността на Виетнам да сътрудничи напълно на Съединените щати". За да стане това възможно, трябваше да приключат няколко индокитайски войни - френската (1946-1954 г.), американската (1964-1975), кхмерската (1978) и китайската (1979).

Двете страни решиха да нормализират отношенията си чак през 1995 г., а през 2013 г. се споразумяха да установят "всеобхватно партньорство". Според официалния протокол Байдън пристигна, за да отбележи с домакина си 10-годишнината от създаването на държавни връзки на такова равнище и двамата да ги издигнат още по-високо, като провъзгласят

"всеобхватно стратегическо партньорство"

Това не са красиви думи, макар че виетнамците са известни с поетичните си нагласи. 30 години от нормализирането на отношенията стокообменът между двете страни се разви драстично и е изключително впечатляващ. През 1995 г. двустранната търговия бе само 450 милиона щатски долара, а през 2022 г. бе 123 милиарда щатски долара. Виетнам се превърна в 7-ия по големина търговски партньор на САЩ и най-големия търговски партньор на САЩ в АСЕАН. В момента около 25 000 виетнамски студенти учат в САЩ. Като имаме предвид, че българо-виетнамските връзки все още се крепят от завършилите у нас образованието си виетнамци, можем да си представим каква солидна база си изграждат там американците.

Байдън водеше голяма бизнес делегация, защото Америка отдавна разбра, че може да гарантира присъствието си в Индокитай не с оръжие, а с индустриално производство. В момента виетнамските заводи се задъхват от американски поръчки, и то за високотехнологични продукти, като например микропроцесори. Ако някой не разбира какво става, ето обяснение, което ми даде миналата седмица американски дипломат в София: "Там сме заради Китай". Накратко, САЩ си създават

резервна "работилница на света"

с близо 100 млн. души сравнително младо население, защото сегашната работилница Китай започва да става ненадежден партньор.

Министърката на финансите Джанет Йелън нарече този процес "friend-shoring" (изнасяне на производства в приятелски зони). "Вместо да сме силно зависими от държави, в които има геополитическо напрежение и не можем да разчитаме на постоянни и надеждни доставки, трябва наистина да диверсифицираме групата си от доставчици", каза тя в реч миналата година в мозъчния тръст Атлантически съвет.

Виетнам няма нищо против, защото не само печели, но и в неговия генетичен код е заложена мнителност към Китай, който го е владял 1000 години. Въпреки че не търси напрежение с Пекин, близостта на САЩ му дава по-голямо спокойствие.

Другият му дългогодишен съюзник

Русия загуби старото си влияние

поради разпадането на Съветския съюз и улисването ѝ в собствените вътрешни проблеми. Москва се интересува главно как да възстанови някакво военно присъствие във Виетнам, след като се отказа през 1992 г. от военноморската база Камран в Южен Виетнам. За развитие на сериозно икономическо сътрудничество двете държави нямат амбиция, което се илюстрира от техния стокооборот, едва надхвърлящ 7 млрд. долара годишно. Русия бързо експедира наследените от социализма 20 000 виетнамски работници, а виетнамските студенти сведе до 5000. Така даде сигнал на Ханой, че ако му потрябва помощ срещу евентуален китайски натиск, не бива да разчита на нея.

Въпреки че Виетнам е от държавите в ООН, които се отнасят с най-голяма търпимост към руската агресия в Украйна, Москва не е доволна, че той акцентира на териториалната цялост и спазването на международното право, както стана в речта на Нгуен Фу Чонг по време на посещението на Байдън. За нея Виетнам е отпаднал съюзник. Съвпадение на събитията показа кой е

новият руски любимец - Северна Корея

Ден след посещението на Байдън в Ханой севернокорейският лидер Ким Чен Ун пристигна в Русия за среща с президента Владимир Путин във Владивосток. Двамата вече си пасват толкова, че могат да се разбират без преводачи, защото говорят едно и също: закани срещу Запада, военно сътрудничество, взаимна подкрепа за диктаторските си режими. За разлика от Байдън, който водеше бизнесделегация, Ким поведе към Владивосток военна делегация, въпреки че там протичаше Осмият източен икономически форум. Русия и КНДР се интересуват главно от размяна на оръжия и военни технологии, а в икономически план Ким предлага износ на севернокорейци, които руснаците да експлоатират и да превеждат част от заплатите им за нуждите на висшето ръководство в Пхенян.

Северна Корея се запъти натам, откъдето Виетнам се бе върнал. Русия също върви на заден ход, но поне по  въпроса за работниците проявява сдържаност, защото след запитване до свои предприятия не показва интерес към офертата за наемане на севернокорейци.