Часове след преврата на Кимон Георгиев на 9.09.1944 вече е било ясно, че ще е с революционни последици

„Помни 9 юни, пази 9 септември“

Ключови думи: Кимон Георгиев, преврат, 9 септември 1994, история, флагман

На 9 септември 1944 година наглед би трябвало нещата да са си като при всеки друг преврат, организиран от Кимон Георгиев. Сваля се старата власт, отменят се свободите и конституцията, но като цяло животът на обикновените хора не се променя особено.

Кимон Георгиев е в заверата и на 9 юни 1923 година, с която е съсечено правителството на БЗНС, а земеделският му лидер Александър Стамболийски е заклан. И в тази на 19 май 1930, когато всички политически партии са забранени. Макар след третия в живота му преврат - на 9 септември 1944, Кимон Георгиев да заявява, че идва на власт с точно обратните намерения, с които е завзел властта само преди 14 години – възстановяване на Търновската конституция и на политическия плурализъм, има един детайл, който подсказва на хората, които много добре умеят да се ориентират в обстановката, че този път всичко ще е съвсем различно – страната е окупирана от Червената армия.

След години комунистическият режим ще обяви преврата на 9 юни за „фашиистки“ и дори ще въведе лозунг, в който е плетен нейният собствен оксиморон: „Помни 9 юни, пази 9 септември“.

Малката подробност, че двата преврата са организирани все от един и същи човек, е естествено премълчана. Трудно е да се обясни наистина, че един и същи човек може да е хем фашист, хем комунист. Духът на онова време може най-лесно да се усети от кинохрониките му. Това са кратки десетминутни филмчета, с които от 1925 година нататък държавата представя пропагандната гледна точка на режима. Хрониката се излъчва преди игралния филм във всички български кина.

Смисълът ѝ е да съдържа най-важните новини от седмицата. Но реално тя е точно това – пропаганда. Изключение правят кинопрегледите непосредствено след 10-ти ноември 1989 година (последният е заснет в началото на 1991) и един единствен от времената на Царство България -този, пуснат в седмицата, когато управлява правителството на Константин Муравиев между 2 и 9 септември 1944. Това правителство е толкова заето да се чуди как хем България да е напълно откъсната от Германия, хем да се подмаже на великите сили, хем реално и нищо конкретно да не направи, че за цензура и пропагандни указания към кино екипа не му остава време. Затова последният кинопреглед преди комунистическия преврат е спокоен и безгрижен.

Показват се кротки сцени от красиви български кътчета, спокойни хора, които се разхождат, и дечица, които се лекуват по санаториуми под благия поглед на снимки и бюстове на царската фамилия.

Същият екип, който снима и озвучава филмчетата от 30-те и началото на 40-те години, тоест по време и на съюза с Нацистка Германия, подготвя и кинопрегледа в седмицата след 9 септември 1944 година (видеото по-долу). И сценаристът е същият, и режисьорът, и операторът, и гласът.

Но хората са професионалисти - веднага са усетили, че това не е просто поредна смяна на властта без избори, нещо, което е стантал,ия преврат на Кимон Георгиев, а преврат с революционни последици. Затова и кинопрегледът им е точно такъв.

Впрочем този екип не е сменян чак до 1951 година. Както успешно е венцехвалил Германия и вожда Хитлер, така се справя блестящо и с възхвалата на комунизма и вождовете Сталин и Димитров.